Защо да летим над печата, когато в него новините се движат с темпото на охлюв? Може и просто да се поразходим. Например - из жълтите локви, забелязани с половин седмица закъснение от "Труд". "Нещо жълто стресна софиянци" - туря вестникът начело съмнителна новина, при това от... събота. "Две мистерии - жълти петна по земята и странна миризма във въздуха", констатира органът. Версиите се колебаят между прах от Африка, полени и сяра. За чест на жълтата преса трябва да отчетем, че тя единствена отрази дъждовалежа в своя цвят още преди 3 дни. Любопитен ракурс към природните стихии дава нова кампания на общината. "Съвети при бедствия в метрото и вестника". В метрото - добре. Ама вестникът - ако се движи със скорост на дилижанс от XVIII-ия век, бедствието ще мине и замине, дорде научи за него драгият читател. След дъжд - качулка.

"Датчици следят реките в София", информира "Монитор" за друг аспект на същата общинска активност. Всеки лев, инвестиран в превенция, се връща десетократно - витийства кметицата Фандъкова. Странно и жалко защо тогава няма и лев за датчици в други градове: "Порой удави Мездра, Искър заля главен път Е-79" е част от същата оптимистична информация.

Швейцарците и те удрят едно рамо в превенцията: "Страната на банките казва кой бяга от данъчните". "Стандарт" е тъй развълнуван от новината, че забравя и синтаксис, и граматика: "В Швейцария българин със 150 млн. евро". Дано не са ги забравили зрелостниците, които разбраха от фейсбук (въпреки драконовските мерки за сигурност), че на матурата ще им се падне Яворов. "Тролът "Пейо Яворов" бил студент", уведомява "Монитор". Пак късно - кой преписал, преписал.

Междувременно в полите на Витоша се раздадоха и театралните награди "Аскеер". Лауреатът Стефан Мавродиев каза: "Стремлението към величие е вродена тъпота" ("24 часа"). Защо ли тази дефиниция тъй ни напомня за някого? Ето едно примерно величие от "Стандарт": "Вежди: Възраждаме европейското кино!".

А БГ Лувърът - открит...