|
| *** |
Още от сутринта застанах на ъгъла пред нас и почнах да го опазвам. По едно време идва някакъв и пита чий го диря вече половин час на тротоара, без да мръдна, да не би да оглеждам банката отсреща. Опазвам гражданския мир, отвърнах, пък оня ми вика, ти не си у ред.
Провокатори, разбираш, направо извират от всяка дупка!
Забих му един, за да спре да провокира, пък оня се оказа с мека глава и падна на земята. Веднага дотърча друг и вика - ама какво му стана на господина, преди малко прав си ходеше, сега лежи като жертва на ПТП, това шофьорите днес са за убиване, вие как мислите.
Мисля, рекох му, че шофьорите сами си се избиват помежду си изключително успешно, няма какво да им се месим, те си водят своята война, ние - нашата. В смисъл - водим война за опазване на мира в това скапано кирливо общество, в което сме принудени да оцеляваме, аз затова съм застанал тук, за да опазя гражданския мир и евентуално - спокойствие, поне на тая улица.
Кво спокойствие, рече оня, като ви гледам с тая гьостерица насред големия град, започвам да изпитвам неописуемо вълнение и притеснение точно за спокойствието, мира и разбирателството - ако всички решат да тръгнат с по една сопа в ръцете, ще се яви изключителен дефицит на тояги по магазините, прекупвачите ще вдигнат цените, а знаете как се увълчват хората, като им рекат, че трябва да плащат повече за спокойствието си!
Изгледах го внимателно, не ми се видя етнически нетолерантно принадлежащ и му рекох кротичко, че в такива кризисни за отечеството времена всеки патриот може и сам да си отсече тояга от близкия парк - и без това са набучили безсмислени дръвчета, които така и така ще изсъхнат през лятото, поне да свършат някаква работа.
А тоя се оказа също провокатор и нарушител на мира и спокойствието, защото си сложи пръста отстрани на главата и взе да го върти. Отвъртях му един, за да спре, той падна върху предишния и така си и остана. Но поне спря да си върти пръста.
На всяка крачка - провокатори и врагове на мира, разбираш, добре, че патрулирам граждански, иначе направо щяхме да се избием помежду си!
Продължавам да патрулирам, в това време идва патрулка и отвътре, без да излизат, защото в колата е по-сигурно, питат кво правят тия двамата легнали на кръст на тротоара. Знам ли ги, отвръщам неутрално, сега идвам, те така си бяха, обърка се тоя свят, ето, и в Ирландия вече разрешиха шарените бракове, тия галиба са местни активисти.
Тия в патрулката си казаха нещо, което не е за казване, и аха - да излязат и да стане белята, им се обадиха по радиото за някакъв обир, пуснаха сирената, врътнаха буркана и отгърмяха да спасяват общественото имущество.
А насреща се задава още някакъв с тояга на рамо. Кво става, пита, аз му казвам, че мирът е под заплаха и аз го опазвам, а той вика евала, патриоте, най-после още някой да се престраши да излезе да варди спокойствието, досега бях първи и единствен, сега вече сме двама.
Що пък ти да си първи, казвам, аз първи излязох с голи гърди да браня гражданския мир, ти чак сега идваш, кво ми се правиш на пО патриот. Ти на кого викаш пО патриот, бе, ядоса се оня, аз мога ли...
Не можа, защото съм по-бърз, проснах го до провокаторите - може и наистина патриот да беше, ама в днешно време знае ли човек, няма нищо сигурно, цапардосах го - защото сигурното си е сигурно.
Кво знаете вие - само си къркате и замезвате с гръцки домати. Пък аз до вечерта опазих мира от още двама любопитковци, три кучета, две котки и четири баби, които провокационно идваха да ме чумосват.
И на нашата улица изгря слънце, разбираш, в мое лице - пазителя на гражданския, социален и етнически мир. И отчасти - на спокойствието, разбира се, макар че - какво ти тук спокойствие, когато мирът е застрашен отвсякъде!
