Квадратът в България може би има пет страни. Защото си изградихме нов музей, с твърде абстрактно име за киселото българско недоволство, и се заехме да го изследваме за кусури. Квадрат 500, или Българският Лувър, както неофициално го наричаме, се открива официално в четвъртък. Все още не е завършен - за четвъртото му крило пари няма, но ние се заехме да търсим едва ли не петото. И пропускаме най-важното - че имаме нов музей с огромно експозиционно пространство, в което ще наредим изящното си наследство.

Критиката, разбира се, е в основата на изкуството, от древността тя е движила цивилизацията ни напред. Тя ромолеше като извор и докато съединявахме в Квадрат Техническия университет и Галерията за чуждестранно изкуство. Но критичността претърпя метаморфоза и вместо да премине в опити за решаването на проблемите на този музей, се превърна в недоволство, нападки и обвинения с 40-годишна давност.

Сеирджиите с квадратно мислене едва дочакаха да влязат в новия Квадрат, за да заявят презрението си пред целокупната публика във "Фейсбук": Ето на,



пълен провал - картините са стари



каква излагация - етикетите не са под картините; падение - музеят няма сайт... И прочие апокалиптични анализи, понеже все бързаме да видим лошото и в суматохата пропускаме доброто.

Основният проблем на този музей е неговият създател - Светлин Русев. Фактор в изкуството по тоталитарно време, според мнозина той и днес продължава да го дирижира и реално, и неформално. Той е от онези властелини, които няма нужда да се заявяват словом като такива - самото му присъствие обяснява тежестта му. Академикът не просто влияе, той прави политика в културата и очевидно с характер - непоклатим за гнева на поколения художници, които разказват легенди как Русев е спрял полета им в изкуството. Може би е така, зад всяка власт остава диря от трупове.

За да бъдеш фактор в българското изкуство над 40 години, е нужна борба. Светлин Русев вероятно я е водил с всички средства.

Но нека критиците на Квадрата си признаят честно -



могат ли да направят музей?



За подобно начинание е нужна култура, каквато у нас притежават единици - но и тя не е достатъчна, за да създадеш музей. Необходими са огромни познания за българското изкуство, пръснато по всичките ни музеи. Нужна е увереност, самочувствие и размах, какъвто имат малцина у нас - дори и заради присъствието на Светлин Русев начело в българското изкуство в продължение на 40 години. За да получиш тази възможност, е нужна борба. Светлин Русев вероятно я е водил с всички средства.

За съжаление, борбата да правиш изкуство по време на социализма отказа мнозина от тази професия. Други като Христо Явашев заминаха да търсят късмета си в чужбина и тази немаловажна подробност, че днес той отказва да говори на български език - заради нещо в миналото, което още не е разказал - е доказателство за мръсните игри в изкуството в тоталитарните години.

Впрочем - Кристо, който тази година празнува 80, присъства с шедьоври в Квадрат 500. Не са представени така, както артист от неговата величина заслужава, сбутани са в нещо като кьоше - но са там. Защото той е част от историята на българското изкуство - и именно експонирането й е идеята на този нов музей. Българското в контекста на световното е концепцията на Квадрата. И Кристо е еманацията на този проект - български художник, покорил света. Затова трябваше да бъде представен в отделна зала - с картини от блестящото му начало.

На неговия старт е присъствал и Светлин Русев - двамата са били състуденти в Художествената академия и са търсили пътя - в изкуството и в живота. Единият в момента е комета в съвременното изкуство, другият - звезда на наша територия. Първият търси аурата в ленд арта, вторият - на старите и по-нови български майстори. Кристо създава магически пространства навсякъде по цялата планета, Светлин пък е планета в родното изкуство...



Кой печели състезанието?



Победител, разбира се, няма - двамата финишират на различни писти. Но ето, че се срещнаха - Русев експонира Явашев. Тяхното съперничество в миналото, попаднало в новия Квадрат 500, е сред най-ценните пластове, които можем да съзрем и изследваме в музея.

А ако двамата не са ви важни - в залите можете да откриете хиляди други истории с участието на други колоси на изкуството.

Ако пък все пак сме решили да търсим само лошото, нека поне отчетем, че се е създало нещо ново посред всеобщото ни разорение. Появило се е средище, в което можем да похарчим цял ден за разходка и разговори за изкуство с децата си, с приятели или пък сами, в мълчание, да потънем в образите като в книга. Умението да четем тези "книги" не е като да седнеш с роман - а музей като този е важен за придобиването на тази култура. Фактът, че имаме тази възможност, означава много за предалото се на ежедневието ни общество.



За какво ни е музей, като няма какво да ядем,



е друг от аргументите в българското арт общество. За какво ни е тогава Художествена академия, щом няма работа за художниците? За какво ни е Музикална академия - и музикантите нямат работа? За какво ни е тогава културата, като няма пари за творците?

Онова, което е представено в Квадрат 500, е нашата история на изкуството. Такава имаме, защо да я отричаме? Случили са ни се Захари Зограф, Никола Образописов, Димитър Добрович, Георги Данчов, Николай Павлович, Иван Мърквичка, Ярослав Вешин, Жеко Спиридонов, Андрей Николов, Никола Петров... Някои ги наричат с надсмешка "певци на българското село". Такива са, но защо да презираме живописците, че са отразявали света и предците ни, каквито са били реално - с цървули, потури...? Изкуството не може да изтрие комплексите ни. Но може да ни възвиси над тях.

Нима тази култура не е достойна за нас?

Проблемът на българското изкуство не е историята му, експонирана в т.нар. БГ Лувър. А в липсата на място, на което да експонираме съвременното изкуство. Тази празнота обаче не може да бъде решена с пълнотата в Квадрат 500. Трябват политика и борба.