Такса смет ще се изчислява на база площта на имотите както за бизнеса, така и за гражданите. Това стана ясно от думите на финансовия министър Владислав Горанов в отговор на депутата Вили Лилков от РБ вчера. В момента общините масово определят налога на база данъчна оценка, а до края на март финансовото министерство трябваше да представи нова методика за изчисление, която да въведе принципа "замърсителят плаща".

Представеният модел е напълно нов за общините. Резултатът обаче ще е същият като при всички обмисляни досега - увеличение на тежестта за гражданите за сметка на тази за бизнеса. Причината е, че сегашният модел на база данъчна оценка натоварва основно бизнеса и именно той настоява за промяна на методиката.

В София за някои граждани таксата ще се повиши до седем пъти, показват първите изчисления по предлагания нов вариант. "От законопроекта става ясно, че в рамките на едно населено място ще има една зона, което означава, че зонирането за тази такса в София ще отпадне", обясни зам.-кметът по финансите Дончо Барбалов. В момента е важно в коя зона живее човек, защото от нея се определя данъчната оценка на имота, която пък служи за определяне размера на такса смет.

По предварителни данни в столицата жилищните и нежилищните сгради се простират на площ от около 40 млн. кв. метра. При план сметка от 150 млн. лв., каквато е сумата в последните години, излиза, че 1 кв.м ще струва около 3.75 лв. За апартамент от 80 кв.м такса смет ще е 300 лв., без значение дали е в "Люлин", или в центъра. Това означава увеличение за всички. В момента за един апартамент от 80 кв.м в нова сграда в първа зона такса смет е 203.68 лв., а в четвърта например - 91.6 лв., в пета зона съответно - 61.16 лв. И за панелките ще има увеличение. Сега за апартамент от 80 кв.м в първа зона се плаща 142.56, а в пета - 42.80 лв. за панелка. Така излиза, че за някои имоти увеличението ще е седемкратно.

"В законопроекта има и други варианти, но те не могат да се приложат за големите градове", обяснява Барбалов. В София например няма как да се мери боклукът на всяко домакинство, не може да се приложи и потребеното количество ток или вода. Вариантът брой жители също отпада, защото в София има около 200 хил. души, които не се водят тук по постоянен адрес. Така единственото възможно решение е именно да се обвърже таксата с площта. От общината вече са изпратили своето становище на МФ, което не е в подкрепа на предложенията.

Горанов обясни, че изчисляването на таксата според изхвърлените количества отпадъци е справедливо, но е трудно да се намери метод, който да удовлетвори и общините, и бизнеса, и в същото време да може да се прилага във всички населени места. "Не мога да приема, че двустаен апартамент в центъра на София произвежда 10 пъти повече смет от такъв апартамент в краен район. Трябва да ограничим общините да вървят по най-лекия път. Данъчната оценка на имотите има най-малка връзка с произведената смет от едно домакинство или фирма", коментира депутатът Вили Лилков, който дълги години беше общински съветник в София.