Еврокомисарят по миграцията Димитрис Аврамопулос представя предложението на комисията за квотите бежанци |
Според предложението на ЕК България ще трябва да приеме 343-ма бежанци, потърсили убежище в Италия и 229 души от Гърция. В предложението изрично се посочва, че става дума за сирийци и еритрейци, които имат нужда от международна защита. Към тях ще се прибавят и 216 души, които ще потърсят убежище в Европа дистанционно, от център в Африка. Страните ще получат по 6000 евро за всеки приет чужденец от друга страна от ЕС. За 20-те хиляди души, които ще пристигат с вече уреден статут от Африка, ЕС ще отдели 50 млн. евро за страните, които участват в програмата.
Предложението, което беше представено вчера от еврокомисаря по миграция Димитрис Аврамопулос, е детайлизиран вариант на първоначалния план, обявен от ЕК на 13 май т.г. Дни преди това евролидерите заседаваха спешно, за да обсъдят мерки за разрешаване на хуманитарната криза с давещите се стотици кандидат-имигранти, опитващи се да стигнат до Европа от бреговете на Африка, и с тежкия миграционен натиск.
В началото на май Брюксел предложи квотна система за разпределение на бежанците, но тогава не стана ясно колко и кои имигранти ще бъдат местени в страните от ЕС. Предложена бе и втора програма - за прием в ЕС на общо 20 000 имигранти от Африка за следващите 2 г,. които ще кандидатстват извън пределите на ЕС за получаване на бежански статут и международна защита. Според първоначалния вариант за България бе предложена квота от 1.25% от имигрантите, които ще бъдат разселвани в ЕС, и 1.08%, или 216 души по втората програма. В окончателния вариант, огласен в Брюксел вчера, квотата за България по първата програма е 1.43% от общо 40 000 души, които тепърва ще достигат бреговете на Италия (24000 души) и Гърция (16 000 души) в следващите 2 г. В програмата изрично се посочва, че става дума за сирийци и еритрейци. Как ще бъдат подбирани те за разселване, все още не е ясно.
Основанието за предложението е задействане на чл.78, ал.3 от Договора за функциониране на ЕС заради изключителния имигрантски натиск, на който са подложени Италия и Гърция. "В случай че една или повече държави членки се намират в извънредна ситуация, характеризираща се с внезапен приток на граждани на трети страни, съветът, по предложение на комисията, може да приема временни мерки в полза на засегнатата(ите) държава(и) членка(и). Той действа след консултация с Европейския парламент.", гласи въпросният текст от договора.
"Ако някоя страна бъде подложена на внезапен приток на бежанци, ще може да поиска действието за нея на квотния прием да бъде спряно временно или механизмът да бъде задействан и за нея", уточни еврокомисарят Димитрис Аврамопулос, като коментира косвено ситуацията в България. Малта например също е подложена на натиск, но не така сериозно, както Италия и Гърция, и затова механизмът не се задейства за нея засега.
"В рамките на ЕС се води много тежък дебат как да бъде материализиран принципът на солидарност по отношение на бежанските потоци. Тези, които се противопоставят на определен подход, трябва да предложат алтернатива и ние ще работим за такава, за да разпределим солидарно помежду си тежестта на бежанския поток", обясни външният министър Даниел Митов пред "Сега".
Дания, Великобритания и Ирландия няма да участват в преразпределението на 40-те хиляди сирийци и еритрейци, освен ако не пожелаят, защото имат специални условия по Договора за функциониране на ЕС. Те обаче са длъжни и ще участват във втората програма.
Поне 10 страни от ЕС, сред които са Великобритания, Франция, Чехия, Словакия, балтийските републики, се обявиха против квотната система, която ЕК предлага. Тя трябва да бъде обсъдена в ЕП и одобрена и от страните членки, преди да влезе в действие.
Сред предложените вчера мерки е изискване за снемане на пръстови отпечатъци от пристигащите имигранти в ЕС, както и предложение за операции срещу трафикантите на хора и за укрепване на мисията "Тритон" на европейската гранична агенция в Средиземно море.
Наплив
94 емигранти, повечето от които майки с деца, се намират на границата ни с Турция и няма къде да бъдат настанени за момента, каза за "Фокус" председателят на Българския червен кръст Христо Григоров.Той обясни, че понастоящем всички бази за настаняване на бежанци са препълнени и единствените, които полагат грижи за тях, са представители на БЧК.