Завчера се включих в световния ден против тютюнопушенето. Обещах си: Днес една кутия "Житан" вместо две. Пури и без това не пуша, прилошава ми, понеже вдъхвам дима. Ще си запуша ушите, ако чуя песента "Циганка стара пуши с лула и пее песен за любовта, тумбалала, тумбалала, тумбалалайка".

Имам две лули: холандска Meerschaum Pipe от морска пяна и английска Briar pipe от корен на дива метла. Но за да ги употребяваш, трябва да си поне малко мустакат и брадат. Преводачите знаем, че clean shaven не значи гладко обръснат, а без брада, мустаци, бакенбарди. Няма да се маскирам като оксфордски професор, я. Те не признават Burberry coat, носят немарково, леко раздърпано сако от туийд с кръпки от гюдерия на лактите. Ще видят те сега. За първи път в историята имат ректор жена. При това със специалност тероризъм. Дали е пушила с наргиле? Като мен срещу джамията на Омаядите в Дамаск? Измих се и се събух, преди да стъпя на персийските килими, за да видя главата на Йоан Кръстител. Във вътрешния двор беше съкровищницата. Иззидана без прозорци, на колони и без стълбище към нея. Съдържала знанието. Преводачите получавали злато колкото тежи преведената от тях книга. Жалко, че не съм бил там преводач, когато президентът бил пастирка в Ирландия. Немислимо е да си нося наргиле; няма да ми се събере в джоба. Освен това главорезите от ИДИЛ напредват към Дамаск. Чудно защо англо-американците де факто ги насърчават, а не изчакат саморазпадането на ЕС. Сигурно главите им не побират историческото време. Пишат, че ротондата зад Шератон е от деветнайсети век, а тя е от четвърти век. Но те пък знаят, че времето е пари, което пък в мойта глава не се побира. Не мога да си представя как си купуваш време с пари; Божа работа е смъртта. Ето Клавдия например умря преди мен. А баща й, генерал Заимов, още по-млад го разстреляха.

Такива работи ми се въртяха в главата, докато слизах по стъпалата. Те започват от гърба на двореца и свършват в началото на улица "Будапеща". Там вляво беше КАТ, после, след промените в старата сграда, беше редакцията на вестник "1000 дни", където работех. Мислехме да го издаваме хиляда дни и да се самозакрием тържествено, понеже това са почти три години и промените, които бяха започнали през 1989 г., ще са превърнали България в свободна и демократична страна. Бях прекарал много повече време в тази сграда, когато тя беше КАТ, и аз чаках на опашка да си платя глобата за едно или друго нарушение, отколкото прекарах като журналист в "1000 дни"; там стоях колкото да прочета писмата, които получавах. Когато Петър Увалиев ми писа от Лондон, че му напомням за Сирак Скитник и той ме кани на обед в ресторант "България", за да се запознаем, аз се надух като пуяк. Насреща имаше разкопки. Сега там, на ул."Будапеща" номер две, има хотел, който се казва "Арена ди Сердика". Там разкопките разкрили истинска антична арена. Не я унищожили, запазили я за тях си приватизаторите. Кои са, не знам.

Преди 55 години двамата с Клавдия Заимова дълго търсихме пътеката до Аладжа манастир край морето. После седнахме на един пън при едни овчари. Те знаеха пътеката към скалния манастир. Ние им дадохме "Житан", но нямахме запалка и те ни дадоха огън. Чукаха с чакмак по кремък, искрите запалиха праханта от изсушена гъба праханка. Не зная как щяхме да поделим с Клавдия кесийката с чакмака, праханта и кремъка, ако ни я бяха продали. Те отказаха да ни я продадат. Утре щели да носят две кесийки с огниво, една за Клавдия и една за мен. Но утре не отидохме, върнахме се в София и отидохме при конете; ездитната база беше, като свърнеш вдясно, преди да стигнеш до Княжево. После, на чай у тях аз все се канех, но не се наканих да я попитам защо чаеният сервиз е от истински китайски порцелан. Знаех, че тя събира свидетелства и документи за баща си генерал Владимир Заимов, герой от балканските войни, разстрелян по бързата процедура на 53 години на 1 юли 1942 г., но не подозирах, че от събраното ще стане хубавата документална книга, която е станала. Представиха я в "Арена ди Сердика". Залата е до античната арена, два етажа под земята. Защо този асансьор не ми обръща внимание, попитах на рецепцията. А вие знаете ли да слизате по стълби?, попита ме момичето. Едно време знаех как се прави това, сега ще си спомня, казах и се разсмяхме. Долу се събраха хора, близки, литератори, историци от голям калибър като академик Георги Марков, което беше уместно, понеже генерал Заимов бил артилерист. Всички те започваха с "Ваше величество, уважаеми гости". Аз бях сред гостите и мълчах, величеството също мълчеше. Голямокалибрените историци казаха, че генерал Заимов бил еднакво неудобен за германците и за руснаците. Затова го разстреляли като руски шпионин. Дал коз на цар Борис Трети да каже: Как да пратя български войници на източния фронт, като съм принуден да разстрелвам собствените си генерали?! И да добави по-късно: Винаги с Германия, но никога против Русия. Не е било като във филма "Цар и генерал". Никой не се съмняваше, че цар Борис Трети е бил убит от Хитлер. Така че и Борис, и Заимов умрели за България. "Величеството" Симеон не каза нищо. Аз не зная как е, ама и така не е, рекъл шопът. Зная само, че когато цар Борис Трети умря, имаше знамение. Морето застина като огледало. Такъв щил никога не бях виждал, нито повече видях. Онзи ден на Златния рог с вертолет пристигна Ердоган да открие тържествата за годишнината от великата победа на турците при превземането на Константинопол.

При Четвъртия кръстоносен поход за радост на папата кръстоносците оплячкосали Цариград през 1204 г.; има хубава картина на Дьолакроа. Балдуин от Фландрия се короновал император Константинополски в най-импозантния източноправославен храм "Света София", Hagia Sofia, която Ататюрк направил музей, Ердоган обеща да я направи отново действаща джамия. Турците обсадили Константинопол през 626-а, превзели го през 1453 година, изклали всички в храма и го направили джамия. Когато те завладели Константинопол, папата благословил поход на тевтонците срещу руснаците, които отслабени от битки с монголи и шведи, отстъпили Псков, Изворск и всичко до Новгород и уплашените новгородчани повикали 20-годишния княз Невски, когото били изгонили. Невски и новгородските мужици, въоръжени с вили и сопи, подбрали тевтонците, датчаните, шведите и естонците, предвождани от принц епископ Херман, и те бягали, бягали, пристигнали до замръзналото Чудско езеро край сегашния естонски град Тарту, но ледът се пука, господа съдебни заседатели, казал след няколко века Великият комбинатор. Мужиците удряли с вили и гьостерици тежко бронираните рицари и те се удавили през 1242 г. и папата прекратил Северните кръстоносни походи срещу православните руски княжества. През ХIII век папата разбрал, че по-доброто въоръжение и организация не са гаранция за победа. Сега през ХХI век Кисинджър го разбира, но Бжежински, Маккейн и Хилъри Клинтън не го разбират. Или стоящите зад тях не го разбират. Но те разбират от пари. Гледат така спокойно трилионите на таблото на clock of national debt, че ме правят на пет стотинки. Vale. Тъй завършвал своите писма Евгений Онегин.