Всеки ден пускаме един дрон да лети над страната, да обикаля, да гледа и слуша, и да записва думите и мислите на обикновените хора. Вечер дронът се прибираше от дългия полет и педантично предаваше всичко, което беше чул и видял, а аз подреждах отчетите и ги давах нагоре - да може властта да се ориентира правилно, да управлява мъдро и хората да са щастливи.

Един ден дронът ми рече:

- Не мога повече. Не искам да летя и да гледам хората отгоре.

Спрях го:

- Недей така! Работата ти не е тежка, добре платена е, властта разчита на теб. Батерията ти се зарежда редовно, отчетите, които правиш, са особено важни.

- Не - казва дронът, - спирам. Просто сърцето ми не издържа повече!

- Хубава работа - рекох, - моето издържа, сърцето на властта издържа, твоето не! Я се стегни!

- Да се стегна - вика ми дронът, - ама тогава чиповете ми ще отидат на кино. Няма повече да летя.

- Какво - питам го, - да не би някой нещо да те е обидил?

- Не - вика дронът - народът не ми обръща много внимание. Е, имаше и дребни инциденти тук-таме. Стреляха по мен!

- Не думай!

- Да, явно някои са били много гладни! Ти нямаш представа какво става долу и какво аз виждам отгоре!

- Че какво толкова виждаш? - питам го.

- Всичко е наобратно! - вика дронът. - Вие долу си мислите едно, отгоре се вижда съвсем друго. Бялото е черно, черното е сиво, свободните хора са крепостни, крепостните са богати феодали. Богатите хора по документи са бедни, бедните са нищи, безработните са легиони, болните са здрави, работещите са изстискани като лимони и съсипани.

- Друго? - питам го.

- Като погледнеш отгоре - вика дронът, - всичко е друго! Хората се кръстят, ама не влизат в църква. Плюят през рамо, чукат на дърво и не спират да обикалят по врачки и знахари. На много места ръсят сол по ъглите на домовете си и захар по пътищата. Правят го срещу уроки и за късмет.

- Чакай! - викам му. - Това, което сега ми го казваш, хич го няма в твойте отчети, дето ежедневно изсипваш. Кво става тука!

Дронът призна:

- Вярно е, едно виждах, а друго отчитах. Ама дроновете, дето денонощно кръжат над страната, ми рекоха така да правя. Викат, че ако кажа истината, властта веднага ще ми изключи батериите. Много дронове хвърчаха по небето, ама като показаха истинската картинка, веднага ги приземиха, туриха ги на трупчета и сега им пренабиват номерата.

- Това са пълни глупости! - рекох му. - Кога съм ти казвал да захаросваш нещата!

- Никога! - призна дронът. - Ама знаеш ли колко от колегите вече са изключени? Тия, които днеска летят, не само захаросват нещата, ами направо ръсят захарни петлета на шир и длъж. Няма да участвам в това!

Вдигнах ръце.

- Хайде, хората да послъгват, иди-дойди - викам му. - Ама вие, техниката от най-ново поколение, да седнете и да ни ментите! Това противоречи на мирогледа, мирозданието и на всички природни закони. Ужас!

- Не знам - вика дронът - на какво противоречи това, ама картинката хич не е розова. Розови са само отчетите. И никой не се интересува от истината! Това ти го гарантирам!

Предадох се:

- Добре, кажи от какво се интересуват всички?

Дронът отговори:

- Всеки гледа да му е мирна главата и да няма ядове. Това е и никаква истина не трябва тука. На всички им дойде до гуша от мъка, грижи и истини.

- Хайде - рекох, - като си толкова умен, кажи сега какво трябва да направим. Хем ти да си летиш напред-назад, а горе властта да си властва, отчетите да си вървят правилно по реда и да ни е мирна главата, а?

- Трябва да сторим само две неща - вика дронът. - Първо, никога да не питаме за истината. А в останалото време да ръсим сол и захар навсякъде и от всяко положение! Против уроки и за късмет.

Стоя и го гледам. Какво време дойде само! Човек вече не знае на кого да се облегне - на дрона ли, или на мирогледа си!