Едва през 2026 г. държавата ще стане коректен платец на здравни вноски, реши окончателно парламентът, приемайки на второ четене промените в Закона за здравното осигуряване, предложени от кабинета и МЗ. В момента хазната осигурява близо 4 млн. души - пенсионери, деца, държавни служители, бедни, върху само половината от минималния осигурителен доход за страната, благодарение на което за тези хора в бюджета на здравната каса влизат под 1 млрд. лв. годишно. 2 млн. работещи пък осигуряват останалите над 2 млрд. лв.

Според приетите промени от догодина процентът, който държавата ще плаща върху минималния осигурителен доход за осигурените от нея, ще расте с 5 процентни пункта годишно, т.е. през 2016 г. бюджетът ще дава 55% от минималния доход за здравни вноски, през 2017 г. - 60 на сто, докато не станат 100% през 2026 г.

От БСП предложиха още догодина държавата да започне да плаща изцяло дължимите вноски, но поправката не беше приета. Оттам припомниха за 1.4-те млрд. лв., които бяха национализирани от резерва на НЗОК при предишното управление на ГЕРБ. Левите смятат, че с приетата поправка се дават индулгенции на държавата да е некоректен платец още 10 години и да е привилегирована в сравнение с работещите граждани. Това са финансовите възможности на държавата и с промяната сме първите, които даваме график как ангажиментът на държавата ще се увеличава, отговори пък министър Петър Москов.

От друга страна законът предвижда да се увеличи периодът за вход в системата. В момента за неосигурени се смятат тези, които дължат вноски за последните 3 г., но занапред срокът ще скочи на 5 г.

Депутатите проведоха поредната дискусия за разделянето на пакета на здравната каса на основен и допълнителен, но отново не успяха да провокират министър Петър Москов да оповести каквито и да било конкретни намерения кои болести ще попаднат в основния пакет и кои - в допълнителния, т.е. за кои лечението би трябвало да е гарантирано и безплатно и за кои ще се чака. Не мина и предложение на Мая Манолова от БСП наредбата, която определя пакетите, да не се прави от здравния министър, както предвижда законът, а от Министерския съвет. Мотивът на Манолова беше, че когато догодина излязат пакетите и хората от втория пакет установят, че ще си плащат двойно за лечението, и излязат на площадите, както стана през февруари 2013 г. при двойните сметки за ток, отговорността трябва да се носи от кабинета.

ОТ ДЕБАТА

От БСП обявиха още, че Петър Москов иска единствено да превърне здравеопазването в пазар, в който ще оцелеят само тези, които имат пари. Основни апологети на министъра бяха Димитър Байрактаров от Патриотичния фронт и колегата му от РБ Димитър Шишков, а ГЕРБ почти не участваха в дискусията по който и да било текст от закона. Шишков обясни, че определянето на допълнителен пакет, за лечението от който ще се чака, е добра стъпка към създаването на втори и трети стълб от здравното осигуряване. Самият Москов пък отново обеща, че за болестите в първия пакет никой няма да плаща нищо, за разлика от сега. Той обаче добави, че повече пари за здравеопазване не се предвиждат, т.е. повечето пари за основния пакет ще дойдат от ограниченията за лечение в допълнителния.