:: Разглеждате вестника като анонимен.
Потребител:
Парола:
Запомни моята идентификация
Регистрация | Забравена парола
Чува се само гласът на енергийните дружества, допълни омбудсманът
Манолова даде петдневен ултиматум на работодателите да предвижат проекта
От ВМРО и „Атака” обявиха, че няма да подкрепят ГЕРБ и ще гласуват против предложението
Платформата протестира срещу бъдещия закон за авторското право в онлайн средата
Корнелия Нинова споделяла идеите на Джоузеф Стиглиц
Дванайсет момчета може да прекарат месеци блокирани в пещера в Тайланд (видео)
СТАТИСТИКИ
Общо 440,747,746
Активни 633
Страници 4,213
За един ден 1,302,066
 --------
25
118
Дай мнение по статията
СЕГА Форум - Мнения: 
25
 Видими 
18 Юни 2015 19:52
Благодаря, Калине!
18 Юни 2015 20:58
Поклон, майсторе !
Мъдростта придава още повече топлина на спомените и те оживяват ...
18 Юни 2015 21:54
Клавдия е в Ирландия, цигуларят в Квебек...

Няма нищо по-страшно от безпомощността.
Калин Донков
18 Юни 2015 22:24
всеки взел своя си родител да го гледа в чужбина. Клавдия е в Ирландия, цигуларят в Квебек...

Аз пък не виждам безпомощност.
Това е закономерност. Поколенията трупат вина. И накрая всичко отива по дяволите. Някогашното мълчание не върши работа. Никого не обвинявам. До де стигна България? До никъде.
19 Юни 2015 04:26
като, че ли някаква октомврийска революция мина през България. Разплата с народа, особено с интелигенцията. "подайте бокалите, налейте вино и не падайте духом, поруч..."
19 Юни 2015 05:26
"Ти лека нощ ми каза, мила
Но лека ли ще е нощта
Щом двама ни е разделила..."
Бачо Калине,
19 Юни 2015 06:02
Понякога като чета Калин се чудя за какъв чеп мъчат децата в училище с Под игото...например.
19 Юни 2015 06:09
Майсторе, благодаря ти
19 Юни 2015 08:01
Майсторе...
19 Юни 2015 08:53
Хубаво, авторе !

Но както често се случва, тъжно ... Но явно това е животът !
19 Юни 2015 09:22
И отново мечтая да се влюбя, въпреки че съм на ...
19 Юни 2015 09:35
Благодаря! Красива, макар и тъжна история.....


19 Юни 2015 10:06
Душа камбана. Може човекът-пише. И още как!
19 Юни 2015 10:41
Господи, защо ни докараха до този хал...
19 Юни 2015 11:31
Това ме прониза, жегна ме, потръпнах. "Не е честно!" - извика нещо в мен.

Не знам дали е честно, но е закономерно.
Преди години единият би отишъл в София, другият в Бургас (примерно).
Само разстоянията са различни. И, може би, времето за пътуване.
Тъжна реалност в ерата на интензивната миграция.
Все пак интернет и Skype помагат по-лесно да се подтиска болката.
19 Юни 2015 13:26
Г-н Донков, Цар сте на разказа.
19 Юни 2015 14:41
Остарявали заедно, ........ Но битът им станал непосилен. И децата им се погрижили за тях. ....: всеки взел своя си родител да го гледа в чужбина. Клавдия е в Ирландия, цигуларят в Квебек...
..."Не е честно!" - извика нещо в мен.

Какво ли честно има в България през последните 25 години?
Погрижили ли се били - разделили ги. Това е по-лошо и от смъртта.
19 Юни 2015 20:25
Всяка Love story е истинска. За участниците. Наблюдател(ите) - завиждам(е)! Май и с основание...
20 Юни 2015 22:27
Хубава статия. Като я прочетеш, у теб остава някакъв приятен привкус, нещо като стар коняк с хаванска пура.
Абе който си го може...
23 Юни 2015 18:31
Героите от историята ми приличат на тези от филма "Звезди в косите, сълзи в очите" т.е. Клавдия има външността на провинциалната учителка Елисавета Стрезова (Катя Паскалева), театралният режисьор - на Пиер Стоманяков (Петър Слабаков), а цигуларят - на влюбения в Лиза учител (Илия Добрев). Красиво.
26 Юни 2015 13:18
Този номер с обувките не ме трогна. Не обичам, когато битовизмите се завоалират с някаква измисленена символика. Това не е любов, а преклонение и обожание, които предполагат неравнопоставеност на чуствата на партнъорите.
26 Юни 2015 13:28
Този номер с обувките не ме трогна.


Аз пък не му вярвам. Лорчето, лека й пръст, беше импулсивна фантазьорка, плеснала го е да подсили декларираните чувства и така останало за поколенията.

26 Юни 2015 13:41
Авторе, браво !!!
04 Юли 2015 08:22
Чакай малк
04 Юли 2015 08:41
Чудя се коя е Клавдия "от другата гимназия" - те бяха две, "Мъжката" и "девическата", макар и вече смесени. Моята беше "единно", дето после стана МГ, тази на Калин стана руска, а по-после - ГПЧЕ. И нашата химичка беше хубава мома с кандидати, през 1959-60 премина в Мъжката, омъжи се за физкултурника там, дещеря им се затри в обединена Германия, но се намери. Химичката пееше в хорове, остана тук, овдовя и наскоро почина. Останали са ни няколко учителя само живи, един завуч и другото жени. Някои доживяхя над 90, други по-рано.
НЕ ВСИЧКИ ИМАТ ПОДОБНИ ИСТОРИИ, НО, ИНТЕРЕСНО, много от учителите ни бяха на "ти" с теаътра. Биваха пом. режисьори, инспициенти и прочее в ученическте ни постановки. Един беше поет и писател, хуморист, оперетен артист - играеше характерни роли, дългия моряк във "Волния вятър" и много още.
Как от всякя тема изниква нещо, което вече го няма. Лошото е, че няма и заместител, или ако има, то канабисът е замести гръстите.
Дай мнение по статията
Всички права запазени. Възпроизвеждането на цели или части от текста или изображенията става след изрично писмено разрешение на СЕГА АД