-------- |
|
|
Общо | 440,747,746 |
Активни | 633 |
Страници | 4,213 |
За един ден | 1,302,066 |
18 Юни 2015 20:58
Поклон, майсторе !
Мъдростта придава още повече топлина на спомените и те оживяват ... |
18 Юни 2015 21:54
Клавдия е в Ирландия, цигуларят в Квебек... Няма нищо по-страшно от безпомощността. Калин Донков |
19 Юни 2015 04:26
като, че ли някаква октомврийска революция мина през България. Разплата с народа, особено с интелигенцията. "подайте бокалите, налейте вино и не падайте духом, поруч..."
|
19 Юни 2015 05:26
"Ти лека нощ ми каза, мила
Но лека ли ще е нощта Щом двама ни е разделила..." Бачо Калине, |
19 Юни 2015 06:02
Понякога като чета Калин се чудя за какъв чеп мъчат децата в училище с Под игото...например.
|
19 Юни 2015 11:31
Това ме прониза, жегна ме, потръпнах. "Не е честно!" - извика нещо в мен. Не знам дали е честно, но е закономерно. Преди години единият би отишъл в София, другият в Бургас (примерно). Само разстоянията са различни. И, може би, времето за пътуване. Тъжна реалност в ерата на интензивната миграция. Все пак интернет и Skype помагат по-лесно да се подтиска болката. |
19 Юни 2015 14:41
Остарявали заедно, ........ Но битът им станал непосилен. И децата им се погрижили за тях. ....: всеки взел своя си родител да го гледа в чужбина. Клавдия е в Ирландия, цигуларят в Квебек... ..."Не е честно!" - извика нещо в мен. Какво ли честно има в България през последните 25 години? Погрижили ли се били - разделили ги. Това е по-лошо и от смъртта. |
19 Юни 2015 20:25
Всяка Love story е истинска. За участниците. Наблюдател(ите) - завиждам(е)! Май и с основание...
|
20 Юни 2015 22:27
Хубава статия. Като я прочетеш, у теб остава някакъв приятен привкус, нещо като стар коняк с хаванска пура.
Абе който си го може... |
23 Юни 2015 18:31
Героите от историята ми приличат на тези от филма "Звезди в косите, сълзи в очите" т.е. Клавдия има външността на провинциалната учителка Елисавета Стрезова (Катя Паскалева), театралният режисьор - на Пиер Стоманяков (Петър Слабаков), а цигуларят - на влюбения в Лиза учител (Илия Добрев). Красиво.
|
26 Юни 2015 13:18
Този номер с обувките не ме трогна. Не обичам, когато битовизмите се завоалират с някаква измисленена символика. Това не е любов, а преклонение и обожание, които предполагат неравнопоставеност на чуствата на партнъорите.
|
26 Юни 2015 13:28
Този номер с обувките не ме трогна. Аз пък не му вярвам. Лорчето, лека й пръст, беше импулсивна фантазьорка, плеснала го е да подсили декларираните чувства и така останало за поколенията. |
04 Юли 2015 08:41
Чудя се коя е Клавдия "от другата гимназия" - те бяха две, "Мъжката" и "девическата", макар и вече смесени. Моята беше "единно", дето после стана МГ, тази на Калин стана руска, а по-после - ГПЧЕ. И нашата химичка беше хубава мома с кандидати, през 1959-60 премина в Мъжката, омъжи се за физкултурника там, дещеря им се затри в обединена Германия, но се намери. Химичката пееше в хорове, остана тук, овдовя и наскоро почина. Останали са ни няколко учителя само живи, един завуч и другото жени. Някои доживяхя над 90, други по-рано.
НЕ ВСИЧКИ ИМАТ ПОДОБНИ ИСТОРИИ, НО, ИНТЕРЕСНО, много от учителите ни бяха на "ти" с теаътра. Биваха пом. режисьори, инспициенти и прочее в ученическте ни постановки. Един беше поет и писател, хуморист, оперетен артист - играеше характерни роли, дългия моряк във "Волния вятър" и много още. Как от всякя тема изниква нещо, което вече го няма. Лошото е, че няма и заместител, или ако има, то канабисът е замести гръстите. |