:: Разглеждате вестника като анонимен.
Потребител:
Парола:
Запомни моята идентификация
Регистрация | Забравена парола
Чува се само гласът на енергийните дружества, допълни омбудсманът
Манолова даде петдневен ултиматум на работодателите да предвижат проекта
От ВМРО и „Атака” обявиха, че няма да подкрепят ГЕРБ и ще гласуват против предложението
Платформата протестира срещу бъдещия закон за авторското право в онлайн средата
Корнелия Нинова споделяла идеите на Джоузеф Стиглиц
Дванайсет момчета може да прекарат месеци блокирани в пещера в Тайланд (видео)
СТАТИСТИКИ
Общо 432,002,956
Активни 290
Страници 13,149
За един ден 1,302,066

Първите български художнички получават признание

Репродукция: "Васка Емануилова"
Олга Круша (1860–1918), "Портрет на момиче", 1882 (детайл), молив върху картон, 56 х 47 см.
От 1 юли в продължение на над два месеца галерия "Васка Емануилова", филиал на Софийската градска галерия, ще представя творчеството на първите български художнички, творили в периода 1878 - 1912 г. Експозицията е озаглавена "Свободният избор" и ще продължи до 5 септември. Тя е част от изследователските проекти на галерията и се фокусира върху един слабо проучен въпрос, засягащ историческия ход на българското изкуство, а именно - за мястото на жената творец в изложбения живот в страната между Освобождението и Балканската война. Битува убеждението, че жената художник в този времеви отрязък е рядко явление, а появата й в общи изложби е изключение. Смята се и че не й е даван достъп до художествено образование. Експозицията, подредена в залите на галерия "Васка Емануилова", е опит за опровержение на подобни идеологеми.

От десетилетия във фонд "Графика" на СГХГ се съхранява една рисунка от 1882 г., чийто автор оставаше неизвестен. Тригодишната изследователска работа на екипа на проекта разкрива тази забравена личност, а в центъра на експозицията "Свободният избор" е именно разказът за нея. Тя е Олга Круша - първата жена в България, дръзнала да се подпише като художник, изпреварвайки с две десетилетия Елисавета Консулова-Вазова и Елена Карамихайлова, сочени за първите български художнички. Олга Круша, дъщеря на известния възрожденски деец Захарий Круша, е родена през 1860 г. Получава образованието си Москва. Завръщането й в родината през 80-те години на ХIХ в. е изпълнено с перипетии, а обществено-политическата ситуация в страната я кара да се посвети на учителстване. С годините здравословното й състояние се влошава, а това я кара да се откаже от рисуването, като до нас ще достигне една-единствена нейна рисунка, респектираща с майсторството си. Посетителите на изложбата ще се срещнат за първи път с произведението 133 години след създаването му.

Авторите на проекта осветяват творчеството на множество художнички, които работят активно в периода на преход от ХIХ към ХХ в. и излагат свои творби в общите художествени изложби на Дружеството за подкрепа на изкуството, по-късно прераснало в Дружество на художниците в България, дружество "Съвременно изкуство" и Съюз на южнославянските художници "Лада". Възкресяват се фрагменти от творчеството на Панзи Браун (Хаджимишева), Виктория Георгова, Мария Доспевска, Юлия Белковска, Мария Хаджиниколи (Хараламбиева). Редом с тях са подредени произведения на вече утвърдените първи дами на българското изкуство като Анета Ходина, Анна Хен-Йосифова, Елена Карамихайлова, Елисавета Консулова-Вазова. Архивът на Националната художествена академия пък разкрива общо 160 имена на жени, получили своето художествено възпитание в ателиетата на Академията, като още петият студент, вписан в матрикуларните книги, е жена - Ариадна Драгоманова.

Разкриването на тези почти 200 забравени женски имена от историята на българското изкуство, както и експонирането на оцелелите частици творчество от тях са повод за ревизия и преосмисляне на общите схващания за мястото на жената в художествения живот в страната в периода 1878-1912 г.

Репродукция: "Васка Емануилова"
Анна Хен-Йосифова (1872–1931), "Рози в кошница", 20-те години на ХХ в., маслени бои върху платно, 41 х 60 см.
1444
Всички права запазени. Възпроизвеждането на цели или части от текста или изображенията става след изрично писмено разрешение на СЕГА АД