Слънчевият тен, противно на повечето очаквания, беше слаб и нисък човечец, прегърбен от работа и с физиономия на уморен пекинез.

- Сипи едно - каза той на бармана, след което дръпна едно от барстолчетата и седна.

- Както обикновено ли? - попита го барманът, но без да дочака отговор, взе една чаша, наля в нея джин, сипа догоре тоник, хвърли вътре две ледчета и едно коктейлно чадърче и му я подаде.

- Наздраве! - отпи Слънчевият тен и дълбоко въздъхна.

Плажният бар бе доста пуст по това време на деня и барманът нямаше кой знае колко работа, а и харесваше Слънчевият тен, затова реши да го попита:

- Лош ден ли?

- По-скоро лоши новини - отвърна Слънчевият тен. - Вече веднъж прекъснаха лятната почивка на народните представители за извънредно заседание там покрай няква актуализация. То егаси почивката - вместо лежпром на плажа заседание след заседание!

- И защо си тъжен - усмихна се злорадо барманът, - това е страхотна новина, нека им е, да работят, гадовете!

- Да де - поклати глава Слънчевият тен, - обаче нали се сещаш, че те и да работят, и да не работат, за хората ефектът е все същият - никакъв... Обаче от друга страна, ако народните представители не са на плажа, това мене лично ме засяга.

- Как така? - не разбра барманът.

- Ами, ей така - гаврътна и останалото количество джин Слънчевият тен, - като не са на плажа, няма как да ме хванат, разбираш ли? Не могат да ме хванат за един-два дни само, все пак не съм някаква настинка, слънчев тен съм! Миналото лято знаеш ли какъв кеф беше - лепнах се на един председател от някаква парламентарна комисия, лелей, после цяла година по чужбина, то не бяха яхти, не бяха ски, не бяха любовници, навсякъде с него ме води. И лев не ми взе.

- Хубаво, де - забърса една чаша барманът, - ще си намериш и това лято някой.

- Аз лесно ще си намеря, но вече видях какво е да ме е хванал народен представител и въобще не искам да ме хваща някой друг, сещаш ли се...

- Чакай сега, това малко на претенции ми прилича, все пак си слънчев тен, за всички си поравно.

- Оф, моля те - поклати глава Слънчевият тен, - стига с тия клишета. Как ще съм за всички поравно, при положение че половината от българите не могат да си позволят да дойдат на море, а тия, които са успели да стигнат някакси до плажа, едва са събрали левчета за газ в двете посоки... И като почнат да ми коментират на глас цените... колко струвала бирата, колко струвала цацата, ужас, направо се изчервявам...

- Виж какво - прекъсна го барманът, - не всички имат възможности, криза е все пак...

- Пак ми говориш с клишета - ядоса се Слънчевият тен, - каква криза бе, човек, току-що ти казах, че цяла година с тоя моя от парламентарната комисия се разкарвахме по яхти и по петзвездни хотели, ти ми говориш за криза.

- Е, да, ама ония имат и солариумен тен! - злорадо натърти барманът и се умълчаха.

- Просто... - каза след малко Слънчевият тен, - просто, де да знам... вече и аз имам някакви стандарти, разбираш ли, някак не е редно миналата година да са ме водили на Малдивите, а тая година да ме хване някой и да ме заведе в Перник... Цял живот работя и радвам плажуващите, смятам, че е крайно време да помисля и за себе си.

- Хубаво де, и сега какво? - попита барманът.

- Сега нищо - повдигна рамене Слънчевият тен, - ще се крия тук при теб, за да не ме хване някой мизерник и ще се надявам да оставят народните представители на спокойствие поне до края на август, за да се лепна на някой читав. Сипи сега още едно да ти разправям като с тоя моя бяхме в Мексико кви ги свършихме...