Най-бедната държава в Европейския съюз - България, е сред най-щедрите по разходи за национална сигурност. По този показател тя е на второ място в ЕС, показват данни на Евростат. За 2014 г. страната е отделила 7% от бюджета за сектора, независимо че ефектът от изразходването на парите е незначителен. Преди нас е само Словакия. За сравнение, средно за Европа този показател е 3,7% от националните бюджети.

От данните на европейската статистика следва, че българските служби са най-обезпечените финансово. Годишният доклад на Държавната агенция "Национална сигурност" (ДАНС) за работата на финансовото разузнаване през 2014 г. обаче не показва резултати, адекватни на инвестираните в него средства. Миналата година ще се запомни с огромния трус на финансовата система от сгромолясването на Корпоративна търговска банка (КТБ). Въпреки че финансовото разузнаване би трябвало да е първият орган в държавата, забелязал знаците на приближаващата катастрофа, в доклада му няма нито дума за затварянето и източването на банката, което предизвиква огромен брой въпроси без отговор. Спестена е цялата информация дали ДАНС е изпращала предупреждения до други институции за източването на банката. Агенцията е една от институциите, които бяха най-критикувани за случилото се, но така и не даде обяснение за грандиозния си провал.

Премълчавайки скандала на годината, финансовото разузнаване намира начин да се похвали за всичко, което е свършило. Например, че е засякло съмнителни трансакции за 1.996 млрд. евро. Става въпрос за общо 456 операции, които са били дадени на МВР, прокуратурата и данъчните. При повече от проверяваните случаи става въпрос за пране на пари, а само 12 са сигналите за финансови операции, свързани с тероризма.

Според разузнаването все по-често се засичат случаи на изпиране на мръсни пари чрез използването на различни видове финансови инструменти, включително чрез инвестиране в ДЦК от чужденци, които желаят да придобият българско гражданство и чиито доходи не са установени. За целта те са използвали инвестиционни посредници, някои от които дори нямат лиценз за дейността. По-чести са станали и случаите на инвестиции в имоти в чужбина от хора, които са проверявани у нас за пране на пари.

И през миналата година първото място продължава да се държи от измамите с ДДС. Нова схема през 2014 г. е включването на чужденци, най-вече бедни румънци, които се използват като подставени лица за източване на бюджета. Друга тенденция е регистрирането на фирми в Полша, Словакия, Чехия, Литва и Латвия, които впоследствие се използват като "буфери". В тези схеми се включват и офшорни компании. От ДАНС отчитат и нови схеми за компютърни престъпления за източване на данни, т.нар. фарминг. Това е измама, при която се променя IP адресът на търсения от даден потребител сайт (чрез DNS poisoning или чрез промяна на hosts). Така се пренасочва трафикът от определен уебсайт към друг, който е негово копие, с цел кражба на лични данни. Все по-често се наблюдават т.нар. social engineering frauds, или измами, свързани с кражби на лични данни - телефони, имейли и др., които се ползват за кражби и измами.