Някои неща минават-заминават, но за тях не може да се мълчи. Особено когато са огледало на глупост. Свикваме ли? Не бива. Неща големи и малки, които станаха ежедневие.

Първо с един малък пример. Колко да е малък всъщност? 7 юли, София. Председателят на синдиката на учителите към КНСБ Янка Такева и главата на православната ни църква Неофит се срещат и разбират да стартират преквалификационни курсове за учители - ще ги обучават на религия. Замислили са го така - от септември на обучение тръгват преподаватели в детските градини (!?) и основните класове, а от април - и от горните класове. В ролята на лектори ще са... духовници, "най-добрите в теологията". Абсолютно сигурен съм в искреността на Такева и Неофит за ползата от вероучението. Но дават ли си сметка, че да вкараш религията в детските градини, пък и да обучаваш учители как точно да я преподават (от свещеници, които не са педагози, да не говорим колко от тях са с укоримо поведение), е най-значимият удар срещу вероучението - всеки в образователната система ще ви го каже. В момента Библията се изучава по литература в 9-и клас. Така е от години. Кой ли е обучавал учителите по литература? Имат ли си съветници Такева и патриархът?



Знаят ли какво точно правят?



Съмнявам се, защото в момента религията се употребява за щяло и нещяло - няма церемония по откриване, закриване, първа копка, последна копка... на която да няма поп, който да ръси светена вода по кирки и лопати. А до него да стоят разголени девойки, подаващи ножици. Снимка с поп не те прави вярващ. Както и неразбираемите уроци по религия могат само да навредят, а не да са от полза на невръстните малчугани.

Продължавам с по-големите примери:

20 юни, Варна. Навършва се година от зловещото бедствие в квартал "Аспарухово". В квартала се пее и танцува. Как така? Ами, просто е - месеци по-рано община Варна решава точно на 20-и да стартират серия концерти като част от ежегодния празник на квартала. Мотото на събитието е "Благодарим ви, доброволци!". Т.е. чества се доброволческата помощ - с музика, оркестър на ВМС, кебапчета - навръх дните, когато доброволците изравяха трупове. Същия ден на 200 метра от тържествата почернени семейства организираха помен.

Историята на това мероприятие е следната. Всяка година през юни се провежда фестивалът "Аспарухово" пее и танцува". През тази уикендите се нареждат така, че единият съвпада с трагедията - и местното читалище решава точно тогава да проведе фестивала, като почете и доброволците (които отдавна бяха почетени, вкл. и с паметник). Читалището кандидатства с пари, община Варна ги одобрява. Нито при кандидатстването, нито при отпускането, нито после на някого му хрумва, че е



нередно навръх трагедията да се организират софри



и тържества. Никому "не светва", че фестивалът може да се отложи със седмица, месец - и пак да го има. На ВМС също не им прави впечатление в какво участват. Напротив - чутовен управленски ум решава, че е много интелигентно и красиво навръх помена да се честват доброволците. Бяха - с "ръцете горе", бира и скара.

30 май, Белене, възпоменание на жертвите на комунистическия режим. Деца насочват пистолети към главата на други деца, разиграват брутална индивидуална и групова смърт. Гледат ги председателят на Народното събрание Цецка Цачева и министърът на отбраната Николай Ненчев. Друг чутовен ум (най-вероятно учител) е измислил сценките, трети ги е одобрил. Няма и грам усещане, мисъл, че ангажирането на дечица в подобни сцени е недопустимо - нито естетически, нито образователно, нито.... не знам, тази безмозъчност е неописуема! Тя на всичко отгоре би злепоставила гостите. Но изненада, скудоумието се оказва далеч по-голямо - Министерството на отбраната (МО) публикува снимка от сцените, харесва ги, популяризира. Чиновниците в МО (може би и самият министър) се солидаризират с тази опасна глупост, елементарното самосъхранение от скандал не работи. След него, естествено, снимката е махната.

Питате се за конспирацията. Скритата цел, далаверата в "Аспарухово" и Белене? Няма. Обяснението е едно - посредственост.



Нравствена, интелектуална, групова.



Някакви неумни хора просто вземат решения. Продължавам с още примери.

През лятото на 2013 г. гръмва скандал - по случай Рамазан Байрам. Главното мюфтийство организира тържествена вечеря ифтар в Пловдив. Патрон е президентът Росен Плевнелиев, гост е турският вицепремиер Боздаг. Българските медии са буквално изритани, турски обаче присъстват на вечерята. Мюфтийството казва, че президентският протокол е отстранил българските журналисти. Трябва да си абсолютен аматьор в професията си, за да замесиш държавния глава в нов скандал с ифтар - но се случи наскоро, когато президентството организира тържествена вечеря "по случай мюсюлманския празник Рамазан Байрам" месец по-рано от самия празник. Да се чудим ли? Когато планината в Аспен "цъфна" в кадър зад новогодишното обръщение на Плевнелиев, пак едни не особено умни хора бяха взели решение.

Такива хора сътвориха гафа с бременната скарида на Лиляна Павлова и онзи кански рев "уаа-ха-аааа" на Цветан Цветанов при заливането му с кофа студена вода в помощ на болните от "алтруизъм" деца (и двете събития бяха умопомрачителен с глупостта си пиар). А ето и пак пресен пример - през април общинският съвет на Павел баня се събира във Велинград . Настава спор законно ли е заседанието (да, според повечето съветници, не - за общинската избирателна комисия). Комисията не го брои за законно и тези дни прекрати правомощията на органа. Да оставим юридическия казус, по-сложен е. Чудно е следното - при какви условия едно заседание на общински съвет на 200 км от общината, при това в скъп хотел сред спа удоволствия, няма да се върне като бумеранг срещу авторите на идеята? При никакви, разбира се, скандалът е гарантиран. Но тук



чутовният ум просто надминава себе си



Заседанията на всеки един общинския съвет са публични (освен ако органът не реши друго). Съветът на Павел баня осигурява публичността във Велинград... чрез автобус за желаещите.

Примери могат да бъдат дадени още десетки. Питате се какво става, какво се случва. Нищо особено - просто тоталната посредственост, просмукала отдавна обществото ни, като каймак изплува по вертикала и хоризонтала на властта. Довчера можеше да се скрие, но вече не, защото стана норма, част от живота. Демографски ли е проблемът, културен ли, икономически ли - не знам, но е факт. Всички тези хора не искат да правят глупости. Но толкова могат.