Японецът е непонятно за нас природно явление - непрекъснато измисля нещо ново! Танцуващ робот, нова джаджа, която даже той не знае за какво служи, или телевизионно състезание, в което да се омаже колкото се може повече с кал и по възможност да си строши главата. Всеки ден, в който не е измислил нещо, му се струва изгубен.

А когато не може да измисли, купува лиценз или просто поглежда как е направено нещо и прави същото, само че по-добро.

Доскоро си мислех, че задига само технически изобретения, но вчера прочетох нещо, което ме потресе - вече крадат и болести, можете ли да си представите! Естествено с подобрение и усъвършенстване, колкото да не може да им се сърдим за свития патент.

В момента сума ти народ под изгряващото слънце вече се наслаждава на болестта хикихомори - сериозно, така са я нарекли! Симптомите са леки и приятни - болният си лежи вкъщи, зяпа телевизия, пуска цитати от Паулу Коелю във "Фейсбук", лайква тук и там, а ако му стане скучно, почва да си чати с някой друг хикихомор за тъпотата на живота и безсмислието на битието.

Е, може ли така - едно ново нещо да сме дали и ние на света, и да ни го задигнат! При нас, разбира се, болестта е в доста по-нетехнологичен вид и протича доста по-безинтересно.

Симптомите са същите като при японците - сутрин поглеждаме през прозореца, установяваме, че не вали и правителството си е същото, теглим една неориентирана майна - това е нашият еквивалент на източните разсъждения за безсмислието на битието, и се отдаваме на хикокоморстване.

В ранен стадий на заболяването пациентът се опитва да опонира на телевизора и умните говорещи глави в него, в по-късен се ограничава с пожелания към близките им роднини по женска линия, а в крайния етап българският хикокомор се включва бурно в интернет форумите и обяснява на света и конкретни негови представители колко са тъпи и какво точно мисли за тях.

Трудно е да се изкара от дома поразения от тази болест - той намира за безсмислено слизането по стълбите, защото после ще трябва да ги изкачи, разкарването за гласуване, защото и с него и без него все тая (те, тия, дето трябва да бъдат избрани, вече са си напазарували колкото избиратели им трябват), търсенето на работа го пренебрегва, защото така и така работа няма, от какъв зор да се гледат обяви и да ходи по бюра, а пък да се вдигне и отиде някъде другаде е изключително тъпо, защото в която и държава да отиде човек да бачка, няма никакви гаранции, че държавата няма да фалира и да лопне кепенците на банкоматите.

Животът е тъп, битието - безсмислено...

Любопитно е, че болестта бие наред - дори в парламента е пълно с нещастни болни депутати, които нищо на света не може да изкара от състава на парламентарната група мандат след мандат, стоят си вътре и страдат година след година. Те също си пускат цитати или линкчета към песнички във "Фейсбук" и тихо си чатят със себеподобни по време на пленарни заседания, защото все пак трябва да имат социални контакти извън охраняемата зона. За отбелязване е, че при тях заболяването протича с известна доза агресия срещу опитите да бъдат лекувани - в момента, в който им се спомене, че е добре поне да влизат в залата по време на заседания, отговарят, че това да не ни е училище, където се пишат отсъствия, а и тяхната работа не била непрекъснато да висят в залата, за да ги гледаме по телевизията. Каква точно е, не става ясно, защото те ни се обиждат и се затварят в себе си.

Всякакви опити да се накарат да променят нещо някъде - в съдебната система, да речем, им се струват ненавременни и опасни, защото нищо не гарантира, че реформата ще излезе успешна и системата няма да гръмне след нея. Едно нещо докато работи, не бива да се пипа, за да не се развали повече, казват те.

Както и че тази държава е тъпа и съществуването й - безсмислено.

Незасегнатите от болестта опитват да изкарат някой лев и заради болните, пък по някое време им писва, натряскват се едно хубаво и почват да си правят смешки с тях - хикики-микики, ще ни уморите от смях бе, сладури...

Което е първият тревожен симптом - тичайте при джипито да ви предпише някакви хапчета!