Дължи ли се еднократен данък по ЗМДТ за придобиване МПС нов внос (но стар автомобил), закупен от автокъща с договор за покупко-продажба, без нотариус, който автомобил е нерегистриран на територията на страната към момента на сделката според чл. 44, ал. 4 от ЗМДТ? В общината казват, че го дължа, защото покупко-продажбата е на територията на страната. Т.е. не я купувам нов внос от чуждестранно лице, а от български търговец.

По мейла



Чл. 44 от Закона за местните данъци и такси (ЗМДТ) действително предвижда облагането с данък при придобиване на имущества по дарение и по възмезден начин. Става дума за на практика еднократен данък. Законът определя, че обект на облагане с този данък са имуществата, придобити по дарение, както и недвижимите имоти, ограничените вещни права върху тях и моторните превозни средства, придобити по възмезден начин. И ако при даренията и недвижимите имоти има сравнително по-ясна уредба, то при МПС-тата това определено не е точно така. Първо, защото става дума за обвързване и зависимости и от други нормативни актове, свързани с регистрации, с нотариални заверки на подписи, с подаване на декларации, с формални изисквания, свързани с прехвърляне и придобиване и т.н. Освен това самият ЗМДТ претърпя някакви промени през годините, свързани с този еднократен данък при МПС-тата, което наложи дори указания на НАП, въпреки че и те очевидно не са достатъчни. Веднага трябва да се отбележи, че става дума за еднократния данък, а не за т.нар. пътен данък, който се събира всяка година от собствениците на автомобили. При вторият нещата са сравнително ясно и подробни разписани в раздел 4 от ЗМДТ, озаглавен "Данък превозни средства" - чл. 52 и следващи.

Не така обаче е при еднократния данък, който често някои наричат "нещо като такса", който е записан в чл. 44 от ЗМДТ и обичайно събиран през нотариусите, когато през тях минават сделките. Дори е казано, че "съдиите, нотариусите, областните управители, кметовете на общините и други длъжностни лица извършват сделката или действието, с което се придобиват, учредяват, изменят или прекратяват вещни права, след като установят, че е платен данъкът".

Има обаче на практика различни режими на придобиване на автомобили от автокъщите. Единият случай е, когато колата вече е била регистрирана в България - тогава сделката се оформя с фактура и договор, при който се минава през нотариална заверка на подписите. Има обаче и друг вариант - при него става дума за купуване на автомобил, който до момента няма регистрация в България, т.нар. "нов внос". Тогава автокъщите дават само фактура, документите на колата и данни за предишен собственик. И после се пристъпва към регистрация в България. Очевидно в конкретния случай става дума именно за този вариант.

Точно в чл. 44 от ЗМДТ има алинея 4, която определя, че разпореждането да се събира този еднократен данък "не се прилага за моторни превозни средства, които не са регистрирани за движение в страната". До 2009 г. този текст, това изключение обаче не звучеше така. Дотогава беше: "не се прилага за моторни превозни средства, внесени в страната като нови". Тогава дори в допълнителните разпоредби на закона - точка 22, имаше специален текст, който даваше обяснение на "моторни превозни средства, внесени като нови". Това определение указваше, че такива са онези МПС, за които едновременно са налице следните две условия:

а. изтекли са не повече от шест месеца от датата на първата им регистрация (включително в чужбина);

б. изминали са не повече от 6000 км.

И ако тези две условия бяха налице, то не се дължеше данък по чл. 44.

Със закон за изменение на ЗМДТ от 2008 г., обнародвано в бр.105 на Държавен вестник от 2008 г. и влязло в сила от 1 януари 2009 г. беше направена промяна - "В чл. 44, ал. 3 думите "внесени в страната като нови" се заменят с "които не са регистрирани за движение в страната". Освен това от допълнителните разпоредби бе премахната т. 22 и съответно определението за "внесени като нови". Законът изобщо не си направи труда да каже какво има предвид под МПС, които "не са регистрирани за движение в страната". И това повдигна много теоретични и практически въпроси.

Стигна се дори до Разяснение изх. № 08-М-2 ОТ 02.06.2009 Г. на НАП относно: Прилагането на новата ал. 3 на чл. 44 ЗМДТ. "Разпоредбата се прилага в смисъл, че данък не се дължи, ако към момента на придобиване на превозното средство, т.е. към момента на преминаване на правото на собственост, същото не е регистрирано за движение в КАТ-ПП, обясниха с него данъчните. И още, че възприетата нова редакция включва в регулативния си обхват не само новите, а и употребяваните превозни средства.

Очевидно обаче и това разяснение на националния методолог по прилагането на ЗМДТ не е достатъчно, след като при прилагането на тези текстове те продължават да са проблемни и нееднозначни. Защото ако се чете стеснено закона и това разяснение, то очевидно не трябва да се плаща такъв еднократен данък за придобит автомобил, който още не е регистриран за движение в България. И че той, този данък, би могъл да се събере при следваща сделка и при вече регистриран автомобил. Ако обаче се чете много широко законът, то би могло да се твърди, че след регистриране би могло да се търси данъкът. Възможностите за коренно различни тълкувания са повече от очевидни.

В същото време специално по линия на ЗМДТ общините имат някакви свободи по прилагането и дори определянето на размери на данък и такси. Даже и по методологията за прилагането на съответните законови норми.

Очевидно обаче е необходимо законодателят да разпише ясно и подробно кога се дължи този данък и кога не. Дотогава възможностите и спасението е в поставянето на съответния конкретен казус през НАП и пред съответните общини с всички възможни аргументи.