В момента в България броди призракът на едни 5 млрд. лв. Става дума за несъбраните всевъзможни дългове - между фирми, между физически лица, на неплатили данъци и глоби хора, на дължащи на банки, топлофикации, електро- или водни дружества, на длъжници на мобилни оператори, на хора и търговски дружества, които има да си получават пари по различни пера от общини или държава, и т.н, и т.н.

Преди изборите всички политически сили бяха единни, че въпросната задлъжнялост и невъзможността тези пари ефективно да се взимат от длъжниците и да се връщат на кредиторите може всеки момент да взриви икономиката на държавата. Всеки сам може да си представи какво става, когато една фирма дължи пари на друга фирма, но не си плаща доброволно. Това повлича нещата в такава спирала, от която няма излизане -



фирмата кредитор също започва да спира плащания



към други търговски дружества, започват забавяния за плащане на заплати, данъци, осигуровки. Тази картина се допълва от невъзможността хора и фирми да си събират, например, задължения от общини и държавата, примерно по обществени поръчки. Историята става още по-драматична, ако десетки хиляди, взели банкови кредити, изведнъж спрат да ги плащат. Или иначе казано, важни системи като тези на икономиката, банковата сфера, на междуфирмените отношения са под такова силно напрежение, че всеки момент може да изгърмят.

Цялата тази история обаче изобщо не трогна българското депутатство. Независимо че преди изборите основните политически сили обещаваха, че ще направят всичко възможно да променят така събирането на дълговете, че това да става бързо, честно, справедливо, ефективно. Нещо повече. Всички те се биеха в гърдите месеци наред, включително и чисто популистко, как ей сега ще оправят всички проблеми - основно на принудителното изпълнение. И как дори хората, които са изпаднали във временни затруднения, няма да страдат, защото те



така ще направят законите, че да има и човещина



Накрая обаче в Народното събрание се разигра такъв цирк, че сигурно и самите народни представители ходят още изчервени от участието си в него.

Защото управляващите запазиха изненадващо статуквото при принудителното изпълнение независимо от многото знаци, които дадоха преди това, че ще се съобразят с обществените настроения и ще се опитат да решат проблемите на събирането на дългове и ще облекчат съдбата на длъжниците.

Така първоначално и на първо четене бяха приети няколко предложения за промени в Гражданския процесуален кодекс в тази посока. На второ четене обаче всички те отпаднаха и бяха отхвърлени.

Така на първо четене парламентът подкрепи предложение на Патриотичния фронт за отпадане на части от широко популярния сред длъжниците чл. 417 от ГПК, но с гласовете на ГЕРБ, ДПС и АБВ този член беше "спасен" и остана в ГПК. "В пленарна зала ГЕРБ за пореден път предадоха своите избиратели, предадоха редовите граждани, които се задъхват под бремето на частните съдебни изпълнители и банковия произвол", обяви веднага след въпросното гласуване Мая Манолова. Според нея "прословутият и омразен на гражданите чл. 417 от ГПК" е оцелял със 7 депутатски гласа. Пак по нейно мнение



"зачестилите посещения на банкери при представители на управляващите



са дали своя резултат".

Според въпросния член чл. 417 на ГПК една банка може да се снабди с изпълнителен лист срещу длъжник само на база на счетоводни документи, които установяват задължението. На практика се случвало обаче така, че банката взима изпълнителен лист срещу един длъжник и в нея пишело,че той дължи например 50 вноски, твърдяха вносителите на промените. Много често гражданинът е платил тези вноски - част от тях или изцяло, но банката вече имала изпълнителен лист и започва производство, а длъжникът няма право да възрази. Според вносителите имало и по-лоши случаи, в които съдебните изпълнители изобщо не връчвали призовката на длъжника, но отбелязвали, че е връчена и започвало производство срещу него. Запорирали се всички сметки, обявявал се имотът за публична продан, за което много често длъжникът изобщо не знаел. Оценката на имота можела да бъде много по-ниска от реалната, но длъжникът не може да възрази срещу нея.

Всъщност предложението бе да се заличат възможностите по чл. 417 от ГПК изпълнителен лист да се вади въз основа на акт на административен орган (т. 1) въз основа на документ или извлечение от счетоводни книги, с които се установяват вземания на държавните учреждения, общините и банките (т. 2); въз основа на влязъл в сила акт за установяване на частно държавно или общинско вземане (т. 7) и въз основа на акт за начет (т. 8). Но то така и не мина.

Вносителите обвиниха, че



в обществото е било създадено фалшиво усещане,



че разпоредбата на чл. 417 от ГПК ще се промени, както и че ще се намалят таксите на частните съдебни изпълнители, ще се промени режимът на призоваване, ще може да се обжалват оценките на имуществото. Но накрая те били излъгани и текстът останал. Всъщност и предложение на самата Мая Манолова бе отхвърлено на второто четене, независимо че бе минало на първо четене. Става дума за нейната идея таксите на съдебните изпълнители да не могат да надхвърлят дълга. Манолова и колегата й от БСП Чавдар Георгиев разказаха конкретен случай, според който жена дължала 180 лв. заради ремонт на общинското жилище, в което живеела. Две години по-късно тя дължала 1173 лв., разказаха соцдепутатите. И добавиха, че в момента заплатата на жената е запорирана, а на публична продан е изкарано нейното имущество - стар телевизор, маса, легло и т.н.

"Не означава ли това, че вие казвате на българските граждани - нека да милеем за длъжниците, които са некоректни към онези, които са им дали кредити, за да могат да си подсигурят жилище или други покупки. Какво ни предлагате, госпожо Манолова? Да се върнат времената на чейндж бюрата, на "Магурата", на криминалния начин, по който се събираха неправомерно или правомерно раздавани кредити", попита Манолова председателят на НС Цецка Цачева от ГЕРБ. "За съжаление констатирам, че нищо не сте разбрали. Всъщност мутрите не са в миналото, мутренското поведение днес е от частното съдебно изпълнение, които за две години могат да превърнат дълг от 180 лева в 1180", отвърна й Мая Манолова.

Според съдебните изпълнители обаче не техните такси са високи,



висок е целият "пакет" от държавни такси и адвокатски хонорари,



който длъжникът получава чрез съдебното изпълнение. Те дадоха базов пример за нарастване на задължение при дълг между 100 и 1000 лв. Това повишаване включвало от 25 до 55 лева - държавна такса на съда, минимум 300 лева - адвокатско или юрисконсултско възнаграждение в производството пред съда, 350 лeва минимум адвокатско или юрисконсултстко възнаграждение по изпълнителното дело пред съдебните изпълнители, лихви или неустойки по договори, които могат да надхвърлят главницата.

"Общо - минимум с 805 лева скача дългът, преди съдебен изпълнител да е начислил и един лев своя такса. В масовия случай таксата на ЧСИ за дълг от 100 лева е под 100 лева, а за дълг от 1000 лева - под 200 лева", твърдят изпълнителите.

На практика се вижда, че по веригата на принудителното изпълнение са накацали много. И това е проблем. Както обаче е и проблем, че



едни 5 млрд. лв. дългове си стоят несъбрани



И странно защо обаче депутатите не променят нищо в тази наистина опасна ситуация. Управляващите се опитаха да излязат от неловката ситуация с приетите на първо и отхвърлени на второ четене промени с твърденията, че се подготвял изцяло нов законопроект за промени в ГПК, който щял да уреди тези въпроси по-генерално, а не да се действало "на парче".

Сигурно е обаче, че докато се приеме такъв "изцяло нов проект", ще мине много време. Дотогава депутатите оставиха всеки да се спасява, както може - и кредиторите, и изпълнителите, и длъжниците.