Излязоха разкази на Труман Капоти, преведени много хубаво от Милена Попова, която не познавам. Има един разказ "Господин Злочестие", в който мистър Ревърком купува сънища. Съмнявам се дали би купил моите. Сънувах, че вече съм в ада. Там нямаше адска жега и огън, имаше климатици, дяволите ме завързаха за един стол да гледам телевизионни сериали, ужасих се и се събудих.
Спасяването на Гърция се проточи като сапунен сериал. Много я спасяват тази страна. Аз от жегата се спасявам с душ и повече лед в уискито; мразя климатиците. А когато е студено, гледам огъня в камината. На стената, където беше телевизорът, циганинът Данчо, който в Трудови войски станал заварчик и майстор ковач, ми направи камина за нищо пари. Пробвахме я: теглеше, гореше отлично. Циганките и циганите са умели в огъня и коването, зная от опит и от операта на Верди "Трубадур", където се пее "Чукай, ковачо, горещото желязо". После Данчо си направи устата да му дам "Тошибата". Телевизорът "Тошиба" го бяхме изнесли на стълбището, не можех да го върна на мястото му, там вече имаше камина. Рекох си, така и така не гледам телевизия, една вещ по-малко.
Но един приятел повече. Повреди ли се нещо вкъщи, Данчо довтасваше. Веднъж дойде със сина си за съвет: аз да кажа дали да го вземе със себе си в Германия. Той и без това прекъснал училище. Сега двамата работели в автомивка. "Малей, тия четки в автомивката, дето се въртят, може да ви подхванат опашките и да ви скалпират, бе", казах аз понеже Данчо и синът му носеха дългите си черни коси на модните тогава, стигащи до кръста опашки. Те казаха да не се майтапя, а да говорим сериозно. Те можели също да боядисват и да циклят паркет. Вживях се в ролята на цигански барон и отсякох: Данчо да замине сам, момчето да се върне в училище, да си извади тапия, пък тогава ще видим. Послушаха ме. Същата нощ сънувах кошмар: те двамата скалпирани по моя вина. Събудих се. После засънувах:
Пак съм изхвърлен от университета, пак съм превел на английски една известна българска пиеса, моят редактор пак е Ризов и пак казва за моя превод Sloppy job, мърлява работа, и е прав и аз изпитвам вина. После ни в клин, ни в ръкав се появява княз Фердинанд и мълчи надменно, когато аз безочливо го питам вярна ли е мълвата, че редакторът ми Ризов и Тодор Живков са му извънбрачни потомци и затова толкова му приличат, особено в кобургготските носове.
После аз пак съм синхронен преводач и пак превеждам на Тодор Живков. Пак се провинявам: нарушавам протокола преводачът да е "невидим", да не излиза на снимките. Но "първият" ми казва, както ми беше казал приживе: седни отсреща и аз сядам срещу него и другата ВИПерсона. Той пак казва за мен "Тоя хубаво превежда, ха-ха-ха, той не казва каквото аз казвам, а каквото трябва да кажа" и аз пак се червя, понеже трябва и това да преведа. В Япония бях буден и широко ококорен, когато "първият" каза за посланика Румен Сербезов, който отлично знае японски: "Той хубаво превежда, ха-ха-ха, той не казва каквото аз казвам, а каквото трябва да кажа".

"Първият" не знаеше езици,

но и световни ВИПерсони, които знаеха, искаха да им се превежда, за да могат при евентуални по-късни несъгласия да кажат "Грешка в превода", смисълът е Lost in translation, както е озаглавена филмовата трагикомедия на София Копола.

Ще спестя името на българската ВИПерсона, която казала на посланик на една африканска страна, връчващ акредитивните си писма "Ама си църен братче, като печка си църен" и горката колежка на жена ми превеждала "Негово превъзходителство приветства в лицето на Ваше превъзходителство" и прочее бла-бла.
Хавиер Мариас, чиято книга "Сърце тъй бяло" е отлично преведена на български, разказва, че той не вървял редом с английската премиерка и испанския премиер, за да не влезе в кадъра, докато тях ги снимали как вървят натам, където ще преговарят при затворени врата. Испанецът, който не знаел английски, усмихнато повтарял "Три, четири, пет, как готино ще си прекараме с теб", а англичанката, която не знаела испански, се усмихвала и казвала: Cheese, cheese, tweedle tweedle, biddle diddle, twit and fiddle, booo!
Но папараците са находчиви. Когато от борда на кралската яхта "Британия" кралица Елизабет махала с кърпичка, а нейният гръцки "принц consort" Филип с ръка на приветстващите ги от брега канадци, папараците направиха журналистически Scoop с помощта на един глухоням, умеещ да чете думите по движението устните, телеобектив и "микрофон пушка", прицелен към устните на разговарящите. Филип казвал на кралицата Smile silly sausage!, "Усмихвай се, глупава наденицо!" Мисля, че оттогава е изразът Read my lips, но може и да греша; не "владея" английския, нито българския. Само глупавите момиченца пишат в техните CV, че "владеят английски перфектно".
Валентин Бережков бил личният преводач на Сталин. Той идваше в България в почивния дом на журналистите в Банкя, там го навестявах, той разказваше, аз слушах. На междудържавните разговори той стенографирал. Звукозаписната техника сега не е като тежките старовремски магнетофони и въпреки това не върши работа. Стенографията е изкуство, което се опитвах да усвоя, но не усвоих. А Сталин владеел изкуството да мълчи. Бережков му превеждал на ухо какво казват другите, много рядко какво Сталин отговаря, понеже Сталин мълчал. Ялта е на Черно море. На Крим. Сега да не спорим дали Крим е руска земя или полуостров, анексиран от Русия. Now just read my lips:
Там беше Кримската среща, наричана още Ялтенската конференция на "тримата големи". Когато се появил Сталин, всички станали прави с изключение на парализирания Франклин Рузвелт. Чърчил също станал. Вероятно очаквал, че Сталин ще се ръкува с него. После разбрал, че не е трябвало да става.
Сегашният ЕС протокол е комичен, прегръщат се, целуват се два пъти по френски или три пъти по руски. Французите нямат отделни думи за прегръщам и целувам, българите нямаме отделни думи за време (weather, time), както руснаците и англичаните имат. Ако знаете защо е тъй, кажете ми. Аз зная само, че колкото повече прегръдки, толкова по-ялови са им междудържавните срещи. Кримската конференция била зловещо плодотворна. Бережков не превеждал на английски, понеже Сталин мълчал. На една салфетка написал колко процента влияние да има СССР и колко US&GB в Румъния, Унгария, Югославия, България и Гърция. Без да става, пресегнал се под носа на Рузвелт и подал на Чърчил салфетката. Проявил пренебрежителна студенина: САЩ му бяха обещали "втори фронт срещу Хитлер", но по съвета на Чърчил протакаха, изчаквайки обезкръвяването на Червената армия.
През юли 1943 г. западните съюзници дебаркираха в Сицилия, за да "проникнат" в "мекото подкоремие" на Европа, the soft underbelly of Europe, както се изрази Чърчил, и "да й го начукат до пъпа". Устат бил старият Уини. А пък операция Overlord, десантът в Нормандия започна чак на 6 юни 1944. Ялтенската конференция за подреждане на следвоенния свят беше февруари 4-11, 1945 г. Българските невежи едно си знаят: Гьобелс казвал, че стократно повтаряната лъжа става истина. Всъщност Гьобелс казваше истината. Хитлер щеше да победи, той беше достатъчно безразсъден, за да употреби "новото оръжие", но разработката му се забави от саботажна акция и US го употребиха на 6 и 9 август 1945 г. над Хирошима и Нагазаки, отключвайки безразсъдна надпревара. Сега атомно оръжие притежават САЩ, Русия, Израел, Северна Корея, Индия и Пакистан, Ира ... ,пепел ми на устата.
Истината е, че САЩ първи го употребиха. Но истината е винаги някъде отвъд, както казват в "Досиетата хикс", US сериала The X Files.

DI copyright