Не мога да се отърва от кошмарната сцена с екзекуцията през 2006 г. на сваления иракски диктатор Саддам Хюсеин. Стоеше жалък и безпомощен, а палачите някак загрижено му обясняваха, че е добре да му завият врата с шалче, за да не усети болка от въжето. Той кимна разбиращо, сложиха му шалчето, нахлузиха му примката и го обесиха. Не се разбра какво е усетил.

Миналия петък премиерът Бойко Борисов обясни в Народното събрание как България хем ще участва в плана за спасяване на затъналата в дългове Гърция, хем няма да усети нищо: "България, участвайки в този план, няма никакъв шанс да загуби, да плати или да извади от собствения си бюджет пари за спасяване на Гърция. Просто участва в един механизъм". Така го били успокоили от Брюксел: "ЕК направи необходимото в писмени мейли и разговори, които проведох на няколко пъти, те приеха, че има абсолютни гаранции". Казали на нашия премиер, че му гарантират нещо на честна дума и той склонил



да нахлузят чуждия дълг на врата на България,



но само временно и с обещанието тя да не плаща. Въпросният механизъм (мостови заем) от 7 млрд. евро ще работи като подвижен мост, за да направи връзката с обещания друг стабилизационен механизъм от 86 млрд. евро, който ще заработи след месеци, когато бъде одобрен от правителствата и парламентите на всички държави в еврозоната. Щом дойдат големите пари, по-малките ще се върнат. Ако нещо се обърка, гарантите по заема ще бъдат насреща. Дотогава България наистина няма да плаща нищо - само на хартия ще пише, че евентуално ще плати. Това е като да станеш гарант на ипотечен кредит - няма да ти вземат апартамента, докато получателят на заема обслужва дълга си. А той като приятел ти е дал честна дума, че редовно ще си погасява вноските. На теб ти остава само да се молиш да е добре, да има работа, да не му намалеят доходите, да не го изгони жена му и пр.

Особено много трябва да се гордеем с мъжеството на Борисов: "Нашето "Не!" се чу много ясно сред всички европейски държави", изпъчи се той. А после обясни на какво е казал "Не!": "Считам, че като съседи на Гърция да останем единствената страна в Европа, която да провали своя съсед, не би било нито европейско, нито балканско". Не, България не може да се стиска, когато другите са такива скъперници, че са стигнали дотам, да разчитат на нея за спасяване на по-богатия й съсед и на още по-богатите му кредитори. За да ги засрами, Борисов призова: "При тези гаранции да покажем за кой ли пореден път нашето добросъседство!" Хвала на такива европейски лидери: щом им поискат - дават, стига да им тапицират въжето с някакви гаранции. Освен това ако нямат пари, ще им отпуснат заем. България вече се нагласи да иска кредит от 8 млрд. евро (16 млрд. лева), но тъй като не се разбра за какво, лесно ще бъдат наместени. Просто част от гръцкия дълг ще бъде записан като български.



Не ни е за първи път



да обслужваме интересите на богатите. През 2004 г. ни натиснаха да заличим дълга на Ирак, защото бил "омразен". Най-силно го мразеха западните държави, които хвърлиха трилион долари, за да доведат страната до военна разруха, а после разбраха, че не им стигат пари за възстановяването й. На 21 ноември 2004 г. Парижкият клуб на държавите кредиторки реши да опрости 80% от дълговете на Ирак, без да се интересува дали България е съгласна. Ставаше дума за 1.7 млрд. долара, които с лихвите бяха стигнали 3.51 млрд. долара. Тогавашният финансов министър Милен Велчев в правителството на Симеон Сакскобургготски се съпротивлява цели 20 дни, а на 8 декември отсече: няма да опростим 80% от дълга на Ирак, а ще положим усилия да си вземем 20% от него.

Усилия (и то какви!) бяха полагани точно три години и на 12 ноември 2007 г. България се съгласи, че най-добре е да не настоява като другите държави за връщане на 20% от дълга, а да се задоволи с 10% - т.е. 360 млн. от 3.51 млрд. долара. Междувременно на власт бе дошла тройната коалиция на премиера Сергей Станишев и неговият финансов министър Пламен Орешарски елегантно върза шалче на врата на държавата, за да ни успокои, че операцията е безболезнена: "Така ставаме първата страна, която постига споразумение с Ирак за еднократно плащане в брой." Трябваше да си хвърляме шапките от радост.

Така наречената гръцка криза, която е също така германска, френска, холандска и въобще криза на кредиторите, а не само на длъжника, няма да свърши нито с мостовия заем от 7 млрд. евро, нито с третия спасителен план от 86 млрд. евро. Тя е придобила качествата на вечен двигател за погасяване на неплатим дълг, като засмуква допълнителни суми, от което той не намалява, а само расте и трябва непрекъснато да се смуче още и още. Когато започна "спасяването" на Гърция, той бе 100% от нейния брутен вътрешен продукт. Сега е 180%.

Председателят на Европейския съвет Доналд Туск обясни накъде се върви - към превръщане на



дълговата криза в общоевропейски проблем



Пред седем европейски издания той заяви миналия четвъртък, че "трябва да започнем дискусия, за да го определим като проблем на целия европейски континент". Дискусията се състоя незабавно и още на другия ден Борисов докладва резултата й в парламента, без дори да е викан по този въпрос чрез депутатско питане на парламентарния контрол. Другаде парламентите се събират на специални заседания, а у нас премиерът го уведоми какви инструкции е получил. Той призова парламентът да не се опъва, "защото без нашия глас този пакет не може да се задейства и проблемите на Гърция ще дойдат като лавина в България и това трайно би влошило нашите добросъседски отношения. Нека да покажем, че сме били винаги един толерантен народ".

Като генерал от пожарната Борисов знае как се изпълняват мигновено команди, включително и



командата "Кръгом!"



Преди месец ни обясняваше колко е мъдър, че не напира за еврозоната: "Само давам пример за тези, които не знаят: ако бяхме в еврозоната, ние също щяхме да даваме пари за Гърция, за да ги подкрепяме". А миналата седмица го изкомандваха от Брюксел и се врътна на 180 градуса. Сякаш се върна в 2011 г., когато обясняваше как трябва да помагаме на "братята гърци". Само че тогава България все още се пазареше да влезе в шенгенската зона и се надяваше, че срещу един жест ще получи друг. Сега изрично й бе казано от люксембургското председателство на ЕС да не таи такива надежди и въпреки това на другия ден тя се нареди охотно сред помощниците на Гърция и съответно на онези нейни кредитори, които гнусливо й затварят шенгенските порти.

Преди десетина дни Борисов си мислеше, че ще участва в среща на високо равнище на ЕС, където някой ще се интересува от мнението му и където щял да иска пари за България (а не за Гърция) - 80 млн. евро компенсация за загуби от санкциите срещу Русия. Председателят на ЕС Доналд Туск му се обади в последния момент да не тръгва, защото еврозоната ще мине и без неговото присъствие, както и без присъствието на другите държави извън валутния съюз.

Няколко дни по-късно Туск разясни, че "още е рано да се говори за конференция за дълговете". И добави: "Не мисля, че в центъра й трябва да се постави въпросът за облекчаване на дълговото бреме на Гърция". С други думи, на такава конференция може да се говори за всичко друго, но не и за отказ на кредиторите от каквато и да е част от дълговете.



Те ще си искат парите до последно



и като виждат, че не могат да си ги върнат от Гърция, ще настояват други държави да им платят от нейно име.

Полша, която също като България може да се окаже в групата на длъжниците по неволя, настръхна от тази перспектива. "Чувствам, може би не революционно настроение, но нещо като нетърпимост в обществото", подчерта Туск, който е поляк. Старанието на европейските лидери да стоварват икономическите си провали върху всички европейски граждани няма как да се посреща с вечно търпение. Европа се радикализира (наляво или надясно), защото се злоупотребява със солидарността, която се превръща в параван за егоизма на олигархиите. Играта с доверието на хората може да свърши зле. Преди няколко дни папа Франциск каза в Латинска Америка, че всички идеологии са свършили зле. Дали не е имал предвид и европейската идея?