Европейските субсидии. Въпрос за 31 млрд. лв. Сумата е внушителна, дори разпределена в периода от 7 години, в който България трябва да я получи. Падат се по 4.4 млрд. лв. на година, или около 5% от брутния вътрешен продукт на страната.

Разбира се, България също внася пари в европейския бюджет. Средно по 800 млн. лв. на година. Така ефектът за икономиката пада до 4%, при 100% усвояване, което е възможно само на теория с оглед на българското правораздаване и практикуването на опити за измами на държавата.

Става въпрос за много пари, а не е луд този, който яде баницата, така че щом ни дават, да ги вземаме. Проблемът е там, че това не е баница, а икономика и парите могат да бъдат както полезни, така и вредни за нея. Причината за този проблем е, че парите са средство за измерване и прехвърляне на стойност. Тоест, ако ви дадат 1 милион лева, това няма автоматично да ви направи богат. Зависи как ще ги изхарчите. Накрая може да се окажете по-беден и задлъжнял, отколкото ако не бяхте вземали въпросния милион.

На ниво макроикономика нещата са по-сложни, но в същността си основният проблем е същият. През първите 2 години от членството на България в ЕС тя плащаше повече, отколкото получаваше по европейските програми. Причината бяха много - липса на административен капацитет за усвояване на парите, липса на интерес от политиците и бизнеса - и най-вече огромен приток на преки чуждестранни инвестиции. През 2007 г. в България се вляха над 11 млрд. лв. от чужбина, а през 2008 г. рекордните 13 млрд. лв. Всъщност, това беше единственият двигател на икономиката през тези години, в които тя бележеше ръст от около 6%. След това дойде ударът на глобалната финансова криза. Икономиката падна с 5% през 2009 г., а потокът на преките чуждестранни инвестиции пресъхна.



Какъв обаче беше ефектът от милиардите, излели се преди кризата?



Балон в имотния сектор, който продължава да има своите негативни последствия, тъй като огромна част от добавената стойност в икономиката се създаваше от строителството. Дори и сега, 6 години по-късно, в строителния бизнес има излишък от производствен капацитет. Цените остават ниски, както и качеството. А излишъкът се трансформира в презастрояване.

Голяма част от българското Черноморие се превърна в бетонна джунгла именно заради притока на преки чуждестранни инвестиции в имотния сектор. Сега хотелите не могат да си запълнят легловата база, морето е мръсно, туристическите фирми са принудени да привличат евтини туристи с ниски цени, а строителството продължава.

Тук се сблъскваме с факта, че инвестициите формират структурата на икономиката. Повечето пари, насочени към даден сектор, означават, че той е оценяван по-високо. Съвсем не е задължително обаче тази оценка да е обективна, тъй като при свободен пазар тя се базира на очаквания за бъдещи печалби. При субсидирането от ЕС това не е така, но пък изкривяванията могат да бъдат много по-големи.

И така, след кризата европейските субсидии се превърнаха в основен източник на чуждестранни инвестиции за страната. Парите от Брюксел изведнъж станаха приоритет както за политиците, така и за бизнеса.



Как са разпределени тези средства?



За развитие на транспортната инфраструктура са заделени 3.1 млрд. лв. За подобряване на околната среда още 2.7 млрд. лв. За финансиране на регионалния растеж са предвидени 2.6 млрд. лв. За подобряване на конкурентоспособността и иновации - 2.3 млрд. лв. За развитие на човешките ресурси - 1.6 млрд. лв. За наука и образование - 1.1 млрд. лв. За подобряване на административния капацитет - 730 млн. лв. Останалата половина от въпросните 31 млрд. лв. отиват за селското стопанство - отрасъла с най-ниска добавена стойност в икономиката. Ефектът от тези инвестиции за икономиката е на практика отрицателен, както и в другите страни от ЕС.

Като цяло в селското стопанство много сектори са губещи без субсидиите. Благодарение на субсидиите обаче те стават печеливши. Така предприемачите - в случая фермерите, започват да работят за субсидии, без да се съобразяват с фактори като пазар, търсене и конкуренция. Без да рискуват и инвестират собствени пари за развитие. В резултат с всяка изминала година положението в българското селско стопанство се влошава. През 2010 г. отрасълът е произвел продукция за 7.5 млрд. лв., а през 2014 г. за 7.8 млрд. лв. При инфлация на цените за периода от 8.5%, реално в селското стопанство има спад с 4.5%. Само през миналата година реалният индекс на дохода в отрасъла бележи намаление от 10.7%, а брутната добавена стойност се свива с 5.5%, по данни на НСИ. Фермерите печелят по-малко и произвеждат по-малко. А това е най-субсидираният отрасъл в икономиката.

Да не говорим, че европейските фондове често се храчат за абсурдни неща, само за да бъдат усвоени.

Много добър пример за това има в Чехия. Там Брюксел финансира скъпа и безсмислена инициатива за изграждане на стотици наблюдателни кули, разхвърляни из страната, често без пътища до тях. Целта е стимулиране на туризма. Ефектът в това отношение е нулев. Разбира се, бизнесът усвои европейските пари, строейки безсмислени кули, вместо да прави нещо по-полезно за икономиката.

В България също има много примери за вредно пилеене на еврофондове. По програмата за развитите на селските райони редица кметове се сдобиха с мощни, луксозни коли, чиято скъпа поддръжка ще плащат техните съселяни. Показателно е, че европейските пари за подобряване на административния капацитет все още не са довели до създаване на електронно правителство. За сметка на това няколко предприемчиви българи развиха добър бизнес със семинари за чиновници, на които никой нищо реално не научава. Но нали Европа плаща...

Оперативна програма за развитието на човешките ресурси финансира безвъзмездно осигуряване на организиран транспорт от и до работното място на служителите на "Макдоналдс" с цел да бъде повишена мотивацията им и тяхната ангажираност към работата.

Абсурдите с европейските фондове са много. Тук дори не става въпрос за злоупотреби, а за разпределяне на средства на непазарен принцип, което може да бъде много вредно както за бизнеса, така и за икономиката като цяло.



Субсидиите изкривяват стимулите за бизнеса



Той започва да спестява или да харчи пари, които иначе не би спестил или похарчил. Парите, които не са свързани с търсенето и предлагането на пазара, водят до поддържане на губещи производства, ограничават иновациите и се превръщат в пречка за икономическото развитие. По този начин част от ресурсите в икономиката не се използват ефективно. Така се забавя растежът, намалява се добавена стойност и в крайна сметка се потиска ръстът на производителността и повишаването на благосъстоянието на гражданите.

Парите наготово ограничават конкуренцията. Те правят някои компании по-конкурентни от други, но не благодарение на иновации и инвестиции, а заради поддържане на субсидирани производства и лобизъм. Конкуренцията по принцип е негативен механизъм. Тя вреди на бизнеса и това я прави толкова добра за потребителите и икономиката. Конкуренцията принуждава компаниите да стават все по-добри и да произвеждат по-качествени продукти и услуги на по-ниски цени. Субсидиите спират този процес.

Сега огромна част от административния капацитет на държавата, реформите и усилията на политиците са съсредоточени върху усвояването на лесни пари от Европа. В същото време преките чуждестранни инвестиции в страната намаляват.

В крайна сметка да се каже, че европейските фондове са изцяло вредни за икономиката, няма да е нито вярно, нито правилно. Но негативните последствия от тях са безспорни.

Развитието на икономиката не се дължи на пари, а на иновации и потребление. А субсидиите разсейват вниманието и усилията от решаването на истинските проблеми, като слабото вътрешно търсене, ниската производителност на труда и съответно ниското му заплащане, демографската криза и т.н.

Европейските фондове позволяват на част от бизнеса и на политиците да сложат розовите очила и да игнорират реалността. Това не означава, че България трябва да спре да взема парите, отпускани от Брюксел. Но усвояването на европейските фондове не може да бъде приоритет нито за предприемачите, нито за държавата.