|
| *** |
Влезе вчера един такъв орган в заведението ми и, без да обръща внимание нито на девойката до пилона, нито на младежа зад бара, врътна табелката на вратата откъм страната „Затворено" и се нахили загадъчно и зловещо. Побързах да задам преди него стандартния въпрос, за да улесня общуването:
- И кво правим сега?
- Сега - рече контролният орган, - ще вземаме проби. Имаме обосновани предположения, че във вашето заведение са се завъдили спори.
- Абсурд - казах, - ние всяка сутрин премитаме, даже под масите!
Контролният орган се нахили още по-загадъчно, извади някаква клечка и ми бръкна в устата, след което я погледна срещу лампата.
- Знаех си - рече доволно, - ето, с просто око се виждат!
- Вижте - казах, - имате право да бъркате където си искате по заведението, само не и по мен!
- Мога да бъркам където си искам - рече органът. - Става дума за въпрос, засягащ националната сигурност. Отечеството е в опасност!
Такова още не ми се беше случвало.
- Какви са тия спори? - попитах. - За антракса вече минаха и изпръскаха цялата кухня и половината клозет, защото им свърши пръскалото. Казаха, че пак ще дойдат, ама никакви ги няма.
- Ето, виждате ли - зарадва се органът. - Очевидно наличие! Има вече и поразени!
- Поразени от какво?
- От спорите - рече органът. - Цялото ви заведение е бъкано със спори на острозаразна глупост! Не сте ли забелязали нищо по клиентите си?
- Забелязвал съм нещо такова - рекох, - но според мен се дължи на пиячката... Някои не си знаят мярката, знаете...
Контролният орган въздъхна и се отдръпна от мен.
- Явно и вие сте засегнат... През седмицата при вас са яли и пили сто осемдесет и шест клиента, сред които трима министри, четири депутати и един бъдещ академик. Нещо особено за отбелязване след консумацията?
- Поразвеселиха се - признах.
- Дръжки - рече органът. - Единият след вашите кебапчета поведе война с хибридите, атакуващи държавата. Като го питат защо маха с вилица из въздуха, отвръща, че бил водел хибридна война!
- Хибридът хапе ли? - попитах, но органът не ми обърна внимание, а продължи.
- Другият обикаля по железариите да търси голяма поцинкована кофа, за да полеел премиера.
- Тя, охраната, няма да му даде - предположих.
- Ще му даде - защото ще й обясни, че ще го полива с жива вода. От която слепите проглеждат, немите проговарят, глухите пропяват, а икономиката се отърсва като мокро куче, плесва с ръце и с песни литва из небесата.
- Лоша работа - отбелязах. - Не може ли да потърси лекарска помощ?
- Няма начин - каза контролният. - Здравната реформа влезе в крив макарон, който отгоре на всичко е запушен откъм другата страна. Налага се да запечатаме заведението ви до пълната му дезинфекция и унищожаване на спорите на глупостта.
- Вижте - рекох, - точно в разгара на сезона не можете да ми погодите тоя номер! Ами че според вашата логика ако заразата е плъпнала толкова нашироко, трябва направо да запечатате държавата, за да спрете разпространението!
- Би било добре - въздъхна органът, - но няма как - оградата на границата падна... Вярно, само на половината, но пък другата половина изобщо си няма ограда, така че започваме от вас, като за начало...
Загасихме лампите, излязохме навън, аз ударих ключа, а органът залепи лепенка с печат и надпис „Затворено поради глупост". А после се изкикоти и побягна с разперени ръце към морето, над което се вееше забранителен червен флаг.
Безспорно - спорите и него го бяха налазили...