:: Разглеждате вестника като анонимен.
Потребител:
Парола:
Запомни моята идентификация
Регистрация | Забравена парола
Чува се само гласът на енергийните дружества, допълни омбудсманът
Манолова даде петдневен ултиматум на работодателите да предвижат проекта
От ВМРО и „Атака” обявиха, че няма да подкрепят ГЕРБ и ще гласуват против предложението
Платформата протестира срещу бъдещия закон за авторското право в онлайн средата
Корнелия Нинова споделяла идеите на Джоузеф Стиглиц
Дванайсет момчета може да прекарат месеци блокирани в пещера в Тайланд (видео)
СТАТИСТИКИ
Общо 438,770,686
Активни 122
Страници 18,309
За един ден 1,302,066
Война на ценностите

Страсти по български - омраза към властта, почит към постовете, раболепие пред "императора"

В нашата народопсихология държавната служба е особен вид бизнес. Надеждата за промяна е в по-младото поколение
Евгений Кънев
Чували ли сте за илтаизма? Това е система, въведена през XVII в. в Османската империя, при която султанът преотстъпвал правото на събиране на данъци на свои наместници в различните територии. Това неминуемо водело до забогатяване на наместниците и до по-тежко данъчно бреме върху българите. Навярно оттогава в България данъците се възприемат като бич за данъкоплатците и като каца с мед за управниците. Както отбелязва половин век след Освобождението философът Найден Шейтанов: "... данъкът не се схваща като лепта за обществото, а като робско даждие (налог), произвол в чисто азиатски смисъл. Властта, особено административната, е най-висше и най-могъщо понятие в психиката на селянина, па и на българина изобщо. Да се достигне властта, се смята за най-голям и най-смислен идеал в живота.



"Държава" е най-отвлечено понятие



в съзнанието на българина. Той се намира или над нея - като някакъв азиатски деспот, който разполага с всичките й средства, или пък е под нея като роб и очаква всичко от държавата".

Оттогава са изминали векове, но и днес отношението към държавата е същото. Дали то е дълбоко вкоренено в нашата народопсихология, или просто държавата го предизвиква, е спорно. Но е безспорно, че е свързано с възприемането на властта като източник на обогатяване. Този вековен пиетет към нея като замяна на личното усилие за успех се е превърнал във висша ценност и формула за бърз успех в живота. Доказателство за нейната виталност са политическите назначения през целия преход, напомняйки османското преотстъпване на власт срещу пари.

В сегашния й вид държавната администрация е фундамент на узаконен "бизнес модел", чрез който



политиците осигуряват печалба на предизборните инвестиции



в държавни постове. Това става чрез няколко вида назначения. Ако през съответната позиция "текат" многомилионни парични потоци, тя се заема от проверен човек с мисията той да изгради канал за отчисления към назначилия го политик. Това е честа практика в ресори като митниците, еврофондовете, обществените поръчки, приватизацията и др. Друг вид позиции се пласират на "специализирания пазар" на близки, приятели, колеги или просто на платежоспособни срещу твърда сума. Такива са местата за посланици, търговски и военни аташета, както и в административни органи с регулаторни и надзорни функции. Трети вид са чисто партийните назначения като изпълнение на предизборни ангажименти, осигуряващи устойчивост на политическия модел. Има и четвърти вид места в администрацията, на които са пласирани несменяеми кадри директно от задкулисни кръгове за специални поръчки или достъп до поверителна информация. Такива са секретарите на министерства, началници на кабинети или отдели, парламентарни секретари и др. Разбира се, така описаният "бизнес модел" не означава, че всяка една позиция винаги е предмет на търговия, а че процъфтяват лоши практики.

За радост



този "бизнес модел" е под цивилизационния натиск



на Европейския съюз, като най-видната битка е в съдебната система. Съпротивата срещу тези практики се засилва и заради чисто ценностната промяна, която носи със себе си поколението, започнало своята професионална кариера в годините на прехода. Срещу него на ключови позиции е огромната част от управленския, стопанския и академичния елит с формиран манталитет и трудови навици при комунизма, когато овладяването на държавата от тяснопартийна клика и респективно отчуждение от нея достигна своя апогей. В този контекст съпротивата срещу промяната е в голяма степен поколенчески конфликт между ценности.

Това може да бъде илюстрирано чрез една въображаема координатна система за поколенията, която ги разделя на по-млади и по-възрастни и съответно на заети в частния бизнес и работещи в публичната администрация. В центъра на графиката е 1990 г. - когато се появява частният сектор в България и в него се преместват част от заетите в публичния сектор. Наляво се връщаме до 1965 г., защото започналите професионална кариера в тази година все още са в активна трудова възраст, а преди нея вече са пенсионери. Надясно пък стигаме до 2015 г. - като последната година, в която са започнали кариера най-младите професионалисти (след нея са следващото поколение - учещите и децата на България).

Двете трудово активни поколения - на възраст 25-50 и 50-75 г., са разделени в четири групи (квадранти) според участието си в частния или публичния сектор и началото на трудова кариера. На тази база е изведен типичният за всяка група поведенчески профил. Така в Група 1 са хората, които преди 1990 г. са работили в обществения сектор, а след това са преминали в частния сектор. В Група 2 са тези, които и преди, и след 1990 г. са в публичния сектор. В трета група са хората, започнали работа след 1990 г. и наети в обществената сфера. И накрая в Група 4 са заетите в частния сектор с начало на трудов стаж след 1990 г.

Днес Група 1 продължава да доминира в частния сектор - като индустриалци, търговци и мениджъри, а Група 2 преобладава в публичния сектор - като политици и чиновници на високи постове в държавната администрация, в академичните среди. Това са двете групи, които имат решаващо влияние върху формирането на дневния ред на обществото.

Мирогледът на това поколение, започнало професионалната си кариера при социализма, е оформен в условията на патриархално грижовната държава. Вероятно затова в частния сектор



често разбират бизнеса като "грижа" на държавата



за тях, която се купува. Заетите пък в публичния сектор предлагат такава "грижа" с ясното съзнание, че трябва да върнат направената в тях инвестиция. Тясното взаимодействие между тези групи е на базата на договорки, често в нарушение на законите. То се простира от финансиране на политически кампании до връщането му с печалба през обществени поръчки, еврофондове, приватизация или други публични ресурси. В този "бизнес модел" Група 1 получава готов бизнес, ресурси или протекции от публичния сектор, а Група 2 получава дял от печалбата на частния сектор и увереност, че ще се задържи за максимален срок на своите позиции. Така този обръч изглежда неразбиваем и всяка надежда за промяна - илюзорна. На това сме свидетели и днес, когато почти всяка заявка за реформа среща явна или неявна съпротива. Общественият профил на Група 1 и Група 2 е формиран от трудови навици, манталитет и светоглед, повлияни в огромна степен от "правото на силата", типично за комунистическия режим. Службата в частна вместо в публична полза се разпростира по върховете на почти всички държавни институции. Тя е причината да се говори за



България като "похитена държава"



Заетите в Група 3 и Група 4 не носят баласта на стария режим в тази степен, макар мнозина от тях да са били формирани като личности в онова общество. Когато се случиха промените, те получиха възможност да се адаптират към новото време чрез обучения в западни университети, добри практики или просто съвременни учебни програми. Така осъзнаха, че успехът на западните общества е във върховенството на закона, уважението към силата на правото. Днес обаче това поколение трябва да се справи с остатъчните тумори на комунизма, които отвориха обществото и бизнес средата, превръщайки грабежа на публични ресурси в начин на оцеляване на старото поколение в първите две групи. Като резултат, в публичния сектор лошите практики на Група 2 бяха инфилтрирани в Група 3, в която отдавна се назначават децата на роднини, приятели и политически другари, а напоследък това стана масова практика. Така бяха погребани милиони левове, похарчени за обучение на професионална администрация от началото на прехода.

Надеждата за модерна държава и установяване на силата на правото е в младите - Група 4, макар немалка част да е вече заразена от рецептите за бърз "успех" на частниците от старшата Група 1. Различната ценностна система и усвояването на добри бизнес практики от младите професионалисти предполагат съществено по-малко търсене и съответно предлагане на корупционни услуги. Репутацията и получаването на възнаграждение чрез професионални умения, а не кражби е тяхната мотивация. За съжаление огромният властови ресурс на старото поколение силно влияе на поведенческите стратегии на младото поколение и битката за България минава през осъзнаване на това пагубно влияние.

Според психолога Росен Йорданов "в нашето национално съзнание е заложен голям антагонизъм. То е между хората, които са се опитвали по някакъв начин да съграждат, където личната отговорност е поставена по-високо. От другата страна са хората, които формират едно раболепно отношение като към император. Тези две тенденции постоянно са в някаква борба." Бъдещето на България ще бъде предопределено от изхода на битката между два типа мислене.



..........

*Авторът е инвестиционен консултант и автор на книгата "Публично-частно партньорство".
 Четирите групи
МИХАЕЛА КАТЕРИНСКА
В разбирането на много българи държавната служба е особен вид печеливш бизнес. А той зависи най-вече от раболепието пред политиците и техните гласувания.
30
4115
Дай мнение по статията
СЕГА Форум - Мнения: 
30
 Видими 
05 Август 2015 20:09
Чисти глупости
05 Август 2015 21:22
Такъв тюрлю-гювеч от нагласени мантри и абсолютно нефелни заключения от тях, че чак се чудя как може да има хора, дето произвеждат такива откровени глупости с такъв плам и хъс и най-вече - що за свят живеем, че им даваме възможност да си вадят хляба с тях...
05 Август 2015 21:33
Т.н графика особено ме впечатли. В симсъл, много ми хареса координатната система с добре обозначените квадранти и надписани оси. Къде обаче е самата графика?
05 Август 2015 21:42
Зависимостите, които авторът описва, са видими и с просто око. АБсолютно вярно е, че частният сектор още се доминира от соцкапиталистите, зрели с указ 56, задграничните дружества и ДС.
05 Август 2015 23:01
Надеждата за модерна държава и установяване на силата на правото е в младите - Група 4, макар немалка част да е вече заразена от рецептите за бърз "успех" на частниците от старшата Група 1. Различната ценностна система и усвояването на добри бизнес практики от младите професионалисти предполагат съществено по-малко търсене и съответно предлагане на корупционни услуги. Репутацията и получаването на възнаграждение чрез професионални умения, а не кражби е тяхната мотивация. За съжаление огромният властови ресурс на старото поколение силно влияе на поведенческите стратегии на младото поколение и битката за България минава през осъзнаване на това пагубно влияние.

Според психолога Росен Йорданов "в нашето национално съзнание е заложен голям антагонизъм. То е между хората, които са се опитвали по някакъв начин да съграждат, където личната отговорност е поставена по-високо. От другата страна са хората, които формират едно раболепно отношение като към император. Тези две тенденции постоянно са в някаква борба." Бъдещето на България ще бъде предопределено от изхода на битката между два типа мислене.


Изобщо не са глупости, а самата истина! Ако заразата е в ограничени размери, има надежда след 20 год. да спечелят битката. Но демографската и образователната криза също ще окажат много силно влияние в/у процеса.
05 Август 2015 23:12
Зависимостите, които авторът описва, са видими и с просто око. АБсолютно вярно е, че частният сектор още се доминира от соцкапиталистите, зрели с указ 56, задграничните дружества и ДС.

С "по-сложно око", в смисъл с някакви факти, се вижда, че няма нищо такова. Погледни българските 500 или 1 000 най-големи частни компании: огромното мнозинство са чужди или свързани с чужд капитал, следват ги "подарените" от държавата след 1995 г. чрез приватизации, държавни концесии и поръчки, заменки, източени банки и т.н., и т.н. Всички останали, вкл. и посочените от тебе, са изключения.
Това дори не е важно, защото и едните, и другите са под черта. Държавата ни е предприятие на политиците и няма друга власт, икономическа или каквато и да била, извън политическите структури. България се управлява от приблизително 10 хил. души, сред които частниците не са повече от сто човека. Около 1 000 са политиците - истинските чорбаджии, а вторият ешелон са 2-3 гарнитури техни клиенти по 3-3,5 хил. души; толкова се сменят на върха на държавното управление след всеки избори. Останалите сме хора без всякакво значение, незвисимо къде или от кога работим.
Те така те.

05 Август 2015 23:46
Младото ни поколение не е "археологично" - откъде да има историческа памет ??? ...
Перспективата му е да се отлива в пълнежа "навън" ...
05 Август 2015 23:51
Останалите сме хора без всякакво значение, незвисимо къде или от кога работим.

Ми, на който не му харесва, изход има - Терминал 1 ли 2 ли, вече забравих. Останалите да продължават да хранят 10000 богоизбрани + 1 мил държавни иждивенци - чиновници, милювци и шапкари. Изключвам учители и лекари, които така и така са нищожно малцинство.
05 Август 2015 23:58
Днес обаче това поколение трябва да се справи с остатъчните тумори на комунизма, които отвориха обществото и бизнес средата, превръщайки грабежа на публични ресурси в начин на оцеляване на старото поколение в първите две групи.
Какви пък ще да се тези "тумори на комунизма"? Според този, по време на социалистическата система повече ли се е крало отколкото сега? Просто да им се неначуди човек на дивотиите. Пак за всичко излезе виновен социалистическия строй (при който, чисто фактологически България изживя върхът на своето развитие за 13-вековната си история), а тоз решил с координатни системи и така "научно" да обяснява защо било така. Жалка история.
*
А и само се чудя тоз човечец в кой квадрант попада на графиката си? Или внушенията които прави не важат за него?
06 Август 2015 00:02
Според този, по време на социалистическата система повече ли се е крало отколкото сега?

Цитат от вчерашния форум:
" Отделно всеки шофьор на газка и зил, можеше за 7лева да ти продаде една 20литровва тубА бензин, обаче индикиран, в бригадата го пречиствахме с бентонит. Нафтата от градския транспорт я даваха 5 лв тубата, на мен кума ми я даваше без пари, та и нафтовата печка случи на гориво "
06 Август 2015 00:24
Основна отличителна черта на НЕмислещото поколение на "демокрацията" са нефелните напъни да се вкара всичко в живота в пропагандираните за шараните клишета.
И понеже не се получава - ей на манджата с грозде на аФтора и коментаторите, които "споделят" манджата.
Колеги, и преди, и сега в територията вирее Плявата, няма значение, как я наричате! Комунизъм, социализъм, капитализъм са чужди за българската действителност термини, тук е царството на завистта, злобата, простащината и ганьовския мерак за келепирец.
Ако ще и 3D графика да предстстави гусина, от родиния цървул не става трандафор, колкото и удобно да обяснява мерака му с купешки моабети....
06 Август 2015 00:59
Основна отличителна черта на НЕмислещото поколение на "демокрацията" са нефелните напъни да се вкара всичко в живота в пропагандираните за шараните клишета

Интересен случай на (според мен) вярно твърдение с грешна обосновка.
Другарчета, много бързо забравихте калъпите на "класовата борба", "пролетарския интернационализъм", световния империализъм", "враговете на народа", "трудовия ентусиазъм" и прочее.
Систематизирането на нещата, по принцип не е лошо - справка Линеус. Въпросът е, че систематизирането прераства в опростяване, а опростяването поражда грешки.
06 Август 2015 01:31
Евгений Кънев
Тънките писъци откъм бунището на Историята са още едно потвърждение на правотата на анализа.
06 Август 2015 01:37
Чували ли сте за илтаизма? Това е система, въведена през XVII в. в Османската империя


А дали авторът е чувал за tax farming? Това е същото като илтаизма, но въведено още от римляните и съществувало в цяла Европа до 19 век. Колко е лесно да обясним провала с някакви народни настроения срещу чорбаджиите-изедници. Ама защо в останалият свят не е така - няма значение. Пак български феномен. Разбрахме, че гадната "група 1" е виновна за всичко. Не дава път на "група 4" (явно литературно-събирателен образ на реформаторския блок". Всяко явление има просто обяснение. По-успешните индивиди по дефиниция са по-интелигентни, по-находчиви и по-предприемчиви от младите, красивите и "интелигентните" неудачници. Ако и да са завършили на запад.
06 Август 2015 01:45
И накрая в Група 4 са заетите в частния сектор с начало на трудов стаж след 1990 г.


От група 4 поне 80% са вън от България,както моя милост и половината ми познати. Кънев,ако чакаш група 4 да решава проблеми в България,може би след около 20 години като се пенсионираме да се върнем и да даваме акъл на по младите най-много.
06 Август 2015 01:45
опс двоен пост.сорри
06 Август 2015 04:01
Другарчета, много бързо забравихте калъпите на "класовата борба", "пролетарския интернационализъм", световния империализъм", "враговете на народа", "трудовия ентусиазъм" и прочее.

Zdran, та какво точно казА и какво точно напомни за себе си с тези ТВОИ безупречни познания по Татовата терминология?...
06 Август 2015 06:39
Ех , какви домати , какви краставици имаше по Татово време.
06 Август 2015 07:01
Ех , какви домати , какви краставици имаше по Татово време

Абе, остави краставицата и доматите... характера... характера гледай...
06 Август 2015 07:10
Характера - устойчив , нордический, с лек тен от морето.
06 Август 2015 07:42
Тънките писъци откъм бунището на Историята са още едно потвърждение на правотата на анализа.

Уж си лорд, а не знаеш кога едно нещо е анализ, а кога раздвижване на въздуха. Понеже съм мил и добър, ще те науча да разпознаваш анализа и да не бъркаш елементарни неща.
Значи, ако имаме конструкция от вида: "Стойността на ... е ...., съгласно източник ..., а стойността на ... е ..., съгласно източник ... . Това показва, че ... и ..., а ... е ... . Причините са ... и ... .", то това е анализ. Иначе е бля-бля.
06 Август 2015 08:50
Zdran, та какво точно казА

КазАх, че
да се вкара всичко в живота в пропагандираните за шараните клишета.

не е
Капитан Немо 06 Август 2015 00:24
Основна отличителна черта на НЕмислещото поколение на "демокрацията

а има доста по-дълга история.

Хайде да не се питаме тука, Вие като пишете коментари, четете ли си ги?
06 Август 2015 09:49
Погледнах какво е обявено зад звездичката. И подминавам...това...
---------------------------
Сайтът на Генек

06 Август 2015 09:59
Двете трудово активни поколения - на възраст 25-50 и 50-75 г., са разделени в четири групи (квадранти) според участието си в частния или публичния сектор и началото на трудова кариера. На тази база е изведен типичният за всяка група поведенчески профил. Така в Група 1 са хората, които преди 1990 г. са работили в обществения сектор, а след това са преминали в частния сектор. В Група 2 са тези, които и преди, и след 1990 г. са в публичния сектор. В трета група са хората, започнали работа след 1990 г. и наети в обществената сфера. И накрая в Група 4 са заетите в частния сектор с начало на трудов стаж след 1990 г.

Днес Група 1 продължава да доминира в частния сектор - като индустриалци, търговци и мениджъри, а Група 2 преобладава в публичния сектор - като политици и чиновници на високи постове в държавната администрация, в академичните среди.


Авторът с изключително новаторски подход към обработката на статистическите данни успява да докаже, че израстването в кариерата и трупането на капитал изисква години време. Ако има търпението и желанието, авторът може да повтори упражнението след още двадесет и пет години, когато отново ще установи, че на върха на хранителната ни верига пак са хора в групата между 50-75г, както в частния сектор, така и в публичния. Дали ще успее отново да свърже това откритие с комунизма не знам, но ако успее да го докаже, то заслужава Нобеловата награда в някоя от категориите, или поне добър и приемлив неин заместител.
06 Август 2015 11:02
Клишета.
06 Август 2015 12:21
Статията е интересна
06 Август 2015 12:56
Анализът е просто неадекватен. Има много по- просто обяснение. В България законите се прекрояват на всеки два месеца. Най- вече за да обслужват частни интереси. Обяснявам: 1. Има един закон данъчен (всъщност са повече), който би трябвало да се спазва. Да, обаче, в един момент на накоя от нашите фирми/личности се явява казус, според който трябва да плати доста данъци на държавата, според действащия закон. Плаща се на едни наши хора (това го предполагам) и съответно закона влиза за поправка. Поправката чинно минава през парламента и готово.
2. Нещо бюджета не се връзва и управляващите вместо да стегнат администрацията, решават да натоварят още повече бизнеса/хората и съответно закона влиза за поправка. Тук подчертавам, че в случая може да не се поправя закона. Просто се издават едни наредби, становища и пр., изменящи до неузнаваемост текста и готово. Данъкоплатеца е в шах, управляващите връзват частично бюджета, до следващия път.
3. Най- лошото е, че законите не се спазват, включително от администрацията.
06 Август 2015 14:58
Изброил си следствията.
А причината я е казал Дянков по Нова. Не че е открил колелото , ама това е.
06 Август 2015 16:58
Аз и жена ми сме в група 4. Гласуваме ляво. Общественият сектор, гласува ГЕРБ. Толкова по въпроса. Явно е че група 4 е най-малка.
06 Август 2015 21:51
Когато се случиха промените, те получиха възможност да се адаптират към новото време чрез обучения в западни университети, добри практики или просто съвременни учебни програми. Така осъзнаха, че успехът на западните общества е във върховенството на закона, уважението към силата на правото.

Авторът има ли представа колко са малко всъщност тези хора? Голямото мнозинство и от младите са същите, каквито са мнозинството от старите: мързеливи, завистливи, посредствени мърлячи, които просто изпадат в потрес, ако някой поиска от тях да си свършат работата както трябва. Това е положението и то няма да се промени, за съжаление. Статията представя драмата на България като поколенчески конфликт, но конфликтът в действително е само за позиции, не за ценности. Пред тази страна няма бъдеще.
Дай мнение по статията
Всички права запазени. Възпроизвеждането на цели или части от текста или изображенията става след изрично писмено разрешение на СЕГА АД