Чували ли сте за илтаизма? Това е система, въведена през XVII в. в Османската империя, при която султанът преотстъпвал правото на събиране на данъци на свои наместници в различните територии. Това неминуемо водело до забогатяване на наместниците и до по-тежко данъчно бреме върху българите. Навярно оттогава в България данъците се възприемат като бич за данъкоплатците и като каца с мед за управниците. Както отбелязва половин век след Освобождението философът Найден Шейтанов: "... данъкът не се схваща като лепта за обществото, а като робско даждие (налог), произвол в чисто азиатски смисъл. Властта, особено административната, е най-висше и най-могъщо понятие в психиката на селянина, па и на българина изобщо. Да се достигне властта, се смята за най-голям и най-смислен идеал в живота.



"Държава" е най-отвлечено понятие



в съзнанието на българина. Той се намира или над нея - като някакъв азиатски деспот, който разполага с всичките й средства, или пък е под нея като роб и очаква всичко от държавата".

Оттогава са изминали векове, но и днес отношението към държавата е същото. Дали то е дълбоко вкоренено в нашата народопсихология, или просто държавата го предизвиква, е спорно. Но е безспорно, че е свързано с възприемането на властта като източник на обогатяване. Този вековен пиетет към нея като замяна на личното усилие за успех се е превърнал във висша ценност и формула за бърз успех в живота. Доказателство за нейната виталност са политическите назначения през целия преход, напомняйки османското преотстъпване на власт срещу пари.

В сегашния й вид държавната администрация е фундамент на узаконен "бизнес модел", чрез който



политиците осигуряват печалба на предизборните инвестиции



в държавни постове. Това става чрез няколко вида назначения. Ако през съответната позиция "текат" многомилионни парични потоци, тя се заема от проверен човек с мисията той да изгради канал за отчисления към назначилия го политик. Това е честа практика в ресори като митниците, еврофондовете, обществените поръчки, приватизацията и др. Друг вид позиции се пласират на "специализирания пазар" на близки, приятели, колеги или просто на платежоспособни срещу твърда сума. Такива са местата за посланици, търговски и военни аташета, както и в административни органи с регулаторни и надзорни функции. Трети вид са чисто партийните назначения като изпълнение на предизборни ангажименти, осигуряващи устойчивост на политическия модел. Има и четвърти вид места в администрацията, на които са пласирани несменяеми кадри директно от задкулисни кръгове за специални поръчки или достъп до поверителна информация. Такива са секретарите на министерства, началници на кабинети или отдели, парламентарни секретари и др. Разбира се, така описаният "бизнес модел" не означава, че всяка една позиция винаги е предмет на търговия, а че процъфтяват лоши практики.

За радост



този "бизнес модел" е под цивилизационния натиск



на Европейския съюз, като най-видната битка е в съдебната система. Съпротивата срещу тези практики се засилва и заради чисто ценностната промяна, която носи със себе си поколението, започнало своята професионална кариера в годините на прехода. Срещу него на ключови позиции е огромната част от управленския, стопанския и академичния елит с формиран манталитет и трудови навици при комунизма, когато овладяването на държавата от тяснопартийна клика и респективно отчуждение от нея достигна своя апогей. В този контекст съпротивата срещу промяната е в голяма степен поколенчески конфликт между ценности.

Това може да бъде илюстрирано чрез една въображаема координатна система за поколенията, която ги разделя на по-млади и по-възрастни и съответно на заети в частния бизнес и работещи в публичната администрация. В центъра на графиката е 1990 г. - когато се появява частният сектор в България и в него се преместват част от заетите в публичния сектор. Наляво се връщаме до 1965 г., защото започналите професионална кариера в тази година все още са в активна трудова възраст, а преди нея вече са пенсионери. Надясно пък стигаме до 2015 г. - като последната година, в която са започнали кариера най-младите професионалисти (след нея са следващото поколение - учещите и децата на България).

Двете трудово активни поколения - на възраст 25-50 и 50-75 г., са разделени в четири групи (квадранти) според участието си в частния или публичния сектор и началото на трудова кариера. На тази база е изведен типичният за всяка група поведенчески профил. Така в Група 1 са хората, които преди 1990 г. са работили в обществения сектор, а след това са преминали в частния сектор. В Група 2 са тези, които и преди, и след 1990 г. са в публичния сектор. В трета група са хората, започнали работа след 1990 г. и наети в обществената сфера. И накрая в Група 4 са заетите в частния сектор с начало на трудов стаж след 1990 г.

Днес Група 1 продължава да доминира в частния сектор - като индустриалци, търговци и мениджъри, а Група 2 преобладава в публичния сектор - като политици и чиновници на високи постове в държавната администрация, в академичните среди. Това са двете групи, които имат решаващо влияние върху формирането на дневния ред на обществото.

Мирогледът на това поколение, започнало професионалната си кариера при социализма, е оформен в условията на патриархално грижовната държава. Вероятно затова в частния сектор



често разбират бизнеса като "грижа" на държавата



за тях, която се купува. Заетите пък в публичния сектор предлагат такава "грижа" с ясното съзнание, че трябва да върнат направената в тях инвестиция. Тясното взаимодействие между тези групи е на базата на договорки, често в нарушение на законите. То се простира от финансиране на политически кампании до връщането му с печалба през обществени поръчки, еврофондове, приватизация или други публични ресурси. В този "бизнес модел" Група 1 получава готов бизнес, ресурси или протекции от публичния сектор, а Група 2 получава дял от печалбата на частния сектор и увереност, че ще се задържи за максимален срок на своите позиции. Така този обръч изглежда неразбиваем и всяка надежда за промяна - илюзорна. На това сме свидетели и днес, когато почти всяка заявка за реформа среща явна или неявна съпротива. Общественият профил на Група 1 и Група 2 е формиран от трудови навици, манталитет и светоглед, повлияни в огромна степен от "правото на силата", типично за комунистическия режим. Службата в частна вместо в публична полза се разпростира по върховете на почти всички държавни институции. Тя е причината да се говори за



България като "похитена държава"



Заетите в Група 3 и Група 4 не носят баласта на стария режим в тази степен, макар мнозина от тях да са били формирани като личности в онова общество. Когато се случиха промените, те получиха възможност да се адаптират към новото време чрез обучения в западни университети, добри практики или просто съвременни учебни програми. Така осъзнаха, че успехът на западните общества е във върховенството на закона, уважението към силата на правото. Днес обаче това поколение трябва да се справи с остатъчните тумори на комунизма, които отвориха обществото и бизнес средата, превръщайки грабежа на публични ресурси в начин на оцеляване на старото поколение в първите две групи. Като резултат, в публичния сектор лошите практики на Група 2 бяха инфилтрирани в Група 3, в която отдавна се назначават децата на роднини, приятели и политически другари, а напоследък това стана масова практика. Така бяха погребани милиони левове, похарчени за обучение на професионална администрация от началото на прехода.

Надеждата за модерна държава и установяване на силата на правото е в младите - Група 4, макар немалка част да е вече заразена от рецептите за бърз "успех" на частниците от старшата Група 1. Различната ценностна система и усвояването на добри бизнес практики от младите професионалисти предполагат съществено по-малко търсене и съответно предлагане на корупционни услуги. Репутацията и получаването на възнаграждение чрез професионални умения, а не кражби е тяхната мотивация. За съжаление огромният властови ресурс на старото поколение силно влияе на поведенческите стратегии на младото поколение и битката за България минава през осъзнаване на това пагубно влияние.

Според психолога Росен Йорданов "в нашето национално съзнание е заложен голям антагонизъм. То е между хората, които са се опитвали по някакъв начин да съграждат, където личната отговорност е поставена по-високо. От другата страна са хората, които формират едно раболепно отношение като към император. Тези две тенденции постоянно са в някаква борба." Бъдещето на България ще бъде предопределено от изхода на битката между два типа мислене.



..........

*Авторът е инвестиционен консултант и автор на книгата "Публично-частно партньорство".