Случват се и такива - сред бесуващата книжна комерсиалност излиза преводна поезия извън включената в учебните програми: "Крайбрежия и други стихотворения", Еудженио Монтале и "На бреговете на Сар", Росалия де Кастро (изд. "Гутенберг"). Монтале е с Нобелова награда за литература от 1975-а, тя се дава все по-рядко за поезия. Но по-важно е, че той е глас от изчезваща или изчезнала порода. Повечето от стихотворенията в антологията са от фашистко време, приема се, че е от поетиката - реакция срещу онези бесове, но в общество, където литературата е респектираща част от живота (превод Божан Христов).

"Цялото същество на хората от моята порода е "очакване на чудото", думи на Монтале. Младият Николай Тодоров е превел кастилската поетеса Де Кастро (1837-1885). Тя е с обновителна роля за XIX век и с определяща в съвременната испанска литература.