Най-сетне някой да не жали несправедливата си участ, да не ползва автобиографията за разчистване на сметки, да не изтъква как мразил тайно властта преди "десети" и как тя явно го мразела. Това е напусналият ни актьор Васил Попов в "Изповед без причастие" (изд. "Синева"). Споделя "пороците" си: "С мярка!". А точно мярката е изненадата в оказалата се предсмъртна изповед. Мяра в думите, която е за завиждане и от цял живот пишещите. И най-вече мяра по отношение на спомените за хора.

"Азбуката на моя живот", отбелязва в началото. Хваща буква и почва с нея: Д - детство, дом; П - професия, и т.н. За читателя остава азбуката на благородството. И поне дузина истории, които само животът може да измисли... "Уж всички знаем, че смехът е здраве, че смехът лекува, а често забравяме този великолепен лек. Да сте видели магаре да се смее? Не! Значи - да не ставаме магарета."