Цели 13 институции ще пишат стратегия, която да анализира в детайли проблемите със събираемостта и сивата икономика и да предложи решения и мерки за периода до 2018 г. Тя трябва да бъде внесена в МС до 15 октомври, а обсъждането й ще тече паралелно с работата по проектобюджет 2016 и тазгодишния пакет от промени в данъчните закони.
Това реши на вчерашното си заседание кабинетът в отговор на отправените от Брюксел препоръки по Националната програма за реформи. Министрите приеха актуализация на програмата, като основна част от промените са именно в частта за ефективността на данъчната система.
Първоначалните планове на правителството бяха за изготвяне на три отделни стратегически документа - за борба с данъчните измами, за повишаване на събираемостта и за намаляване на административните разходи за спазване на данъчното законодателство. Работата по трите документа е започнала още в края на 2014 г., като финансовият министър Владислав Горанов е сформирал отделни работни групи за подготовка на документите. През 2015 г. след коментари с Европейската комисия е решено да се създаде единна стратегия, която да покрие дейностите на по-широк кръг институции. Поименно са посочени 13 ведомства - в подготовката на мерките ще участват МС, министерствата на финансите, правосъдието, труда, земеделието и здравеопазването, МВР, агенциите ДАНС, НАП и "Митници", НОИ и Държавен фонд "Земеделие". В работната група е включена и прокуратурата.
От тези институции се очаква да дадат солиден отговор на въпроса как да се извади на светло сивата част от икономиката. В подробния си доклад за напредъка на България по отправените препоръки за реформи Европейската комисия тази година разкритикува остро страната ни за липсата на системен подход за спазване на данъчното законодателство. Комисията цитира данни на НСИ, съгласно които делът на сивата икономика се оценява на 13.4% от БВП (2011 г.). На фона на тази сива икономика и други измами в бюджета не постъпват около 20% от полагаемото се ДДС според оценка на ЕК от 2014 г. С този висок дял България е на 11-о място в ЕС по този показател, изтъква Брюксел. Голяма е и разликата между приходите, които могат да се очакват от осигуровки на фона на действащото законодателство, и реално събраните постъпления, което говори за висок дял на укрити доходи, изтъква Брюксел. Еврокомисията ни критикува и за високата административна тежест за спазване на законодателството. По линия на отделните данъци се отбелязват прекалено ниските постъпления от данък сгради, както и ниските акцизи върху енергията.
Единственото конкретно намерение, обявено до момента в отговор на тези критики, е обещаното намаляване на административната тежест за спазване на Закона за акцизите и данъчното законодателство, като ефектът на облекчението се оценява на 104 млн. лв. Като нова мярка се обещава и по-доброто съдействие между НАП и прокуратурата за оказване на методическа помощ при разследване на схеми за данъчни измами.
СТАТИСТИКА
Въпреки сравнително ниското данъчно бреме средният бизнес в България губи 454 часа на година за спазване на данъчното законодателство при средно ниво за ЕС от 189 часа, припомня Брюксел данни от 2012 г. на Световната банка. Най-много време у нас отнема спазването на осигурителното законодателство, корпоративният данък е с най-ниска административна тежест.