1. "Природата, Енчоо!" е заглавие на един Чудомиров разказ. Чудомир сам си го измислил. 2. "Икономиката, глупчо!" беше Бил-Клинтъновото мото, измислено от Джеймс Карвил от пи-ар щаба на Клинтън, преди той да стане президент и да поръси Западните Балкани, включително Северозападна България, с разпрашен обеднен уран.

Читателю фен на US, преведи си сам, което ти казах, белким ти влезе в главата. Ще ти подскажа по-трудните думички. Ето: The economy, stupid! is catch-words invented by James Carville, one of the spin doctors in Bill Clinton's pre-election campaign staff. Анадъмо?

Сега цитирам Чудомир: "Природата, Енчоо! Полето, гората и въздуха не познаваш, чичовото, затова си такъв нефелит и нацупен постоянно, сякаш си пил оцет. Граматиката ти е сбъркана, момчее, и системата ти е повредена! Уж много знаете, много сте учени, пък не можете да разберете, че за всички злини в света са причина границите. Границите си не знаем, Енчоо, границите, и все мислим, че ни са тесни. И царете мислят тъй, и владиците, и вии, търговците, и всички. Ама ще речеш: Аз, виден търговец, голяма фирма, всички ме тачат и уважават... че какво нещо е търговецът, а? Нищо! Вятър! Грях! Едно време дядо ти Петко Брадата тъй думаше: Иван си произвел нещо, Стоян иска да го купи, а търговецът застанал помежду им и нищо не прави, а само повишава цената на нещото. Това е. Друго прави ли? А? Оттам иде всичкото. Изхвърли тия пусти вестници из джобовете и не се интересувай пада ли франкът, качва ли се лирата. Ти като си обиколил на цяла Европа столиците, можеш ли ми каза къде се намира Студеното кладенче, а? От върха на Самодивец приказвал ли си с дяда господя!"

Така написал Чудомир много преди да има откупуване и продаване на дълг, на фалити, преди да има деривативи и даже преди да излезе книгата за границите на растежа "The Limits to Growth". Тя само потвърди каквото Чудомир написал за границите на растежа и на алчността.

Икономистите са си навили на пръста: Растеж, растеж, растеж. Жертваме природата заради растежа. Лирата и еврото така, доларът и юанът иначе. Краят на света се задава с красивата неумолимост на Бетовената Валдщайн-соната, а вие, господа другари, когато приемаха България в ЕС, зяпахте по телевизията как сто каба гайди свирят одата на радостта, финала на Деветата симфония на Бетовен. Вие, чичковите червенотиквеничета, не можете риби, раци и моряци да кажете, щото "р" на можете да кажете на български; ще кажете уиби, уаци и моуаци. Чакахте баници и зелници да завалят, ама ядец, както казваме ние, българите, пай ин д'скай, Pie in the sky, както казват в Ю-Ес-Ей. Вий мислите, че зелник е баница със зеле, ама и така не е, зелник е баница с каквото зеленко набереш в селския двор, лапад, киселец, коприва. Вие знаете ли, че в Япония можеш да си купиш всичко освен диворастяща коприва, а за питомна коприва аз не съм чувал. Вие нагъвате кюфтета Big Mac и пуешки сандвичи, но в Ю-Ес-Ей единствено уискито, пардон бърбънът, Wild Turkey заслужава уважение и аз сега, като ви пиша тези редове, много го уважавам. Ето защо омразничетата ми са глупави, грозни и дебели, пък аз съм умен, красив и строен; то само "и-то" остана, ама нейсе.

ЕС се бюрократизира, стана top-heavy, както думат отвъдокеанските икономисти. ЕС ни върза кусур, че ни били криви краставиците, и сега ядем китайски чесън, гумени ГМО домати с long-shelf-life, месо гъчкано с хормони. Боледувате, затлъстявате. Защо? Защото всяка жаба трябва да си знае гьола. Не може Бетовен на каба гайди. Ръченица може на гусла, тамбура и тъпан; органът е монументален музикален инструмент, в монументална катедрала да слушаш "Токата и фуга" или нещо друго от "трите Б": Бах, Брамс, Бетовен.

Я като вашите даскали и даскалици ви учат вместо съчинения есета да пишете и тестове да попълвате, можете ли вие да отговорите на мой тест с един едничък въпрос: Каква е приликата между Христо Ботев и Марк Твен?

Няма прилика, ще речете. Родили се в един и същи век, но Ботев е поет революционер, Твен е хуморист. Ако бяхте прочели Ботев и Твен, вместо да четете глупавите учебници, моят тест щеше да ви е фасулски прост: И двамата са писали за идиоти. Идиот значело друго нещо в античните Атина и Рим, но карай. Стихотворението на Ботев "В механата" завършва: "Ще да пия на пук врагу/ на пук и вам, патриоти,/ аз вече нямам мило, драго,/ а вий... вий сте идиоти!" По същото време Твен изнасял сказки в различни щати. Казвал: "Да предположим, че сте политици. Да предположим, че сте идиоти. But I repeat myself. Тафтология.

Сега в България е "Идиокрация". Мутрокрация преизбирана от идиоти. Само гласуващите цигани не са идиоти, понеже гласуват за пари и кебапчета с бира. Няма пропуск, няма грешки. При мен има. Миналата сряда написах писаница за Фокс-мувитон, едновремешния кинопреглед на световните събития. Форумец удачно запълни мой пропуск: чудесния Чудомиров разказ, дето мъжът, комуто додеяло жена му Фроса да му дудне как са облечени другите жени, когато лампите притъмнели, промърморил: "Досега Фроса-тон, сега Фокс-мувитон." Благодаря и на тези форумци, които поправиха моята грешка - някогашното кино, в което е сега театърът на армията, се казваше "Роял", не "Рекс", както съм написал. "Роял" или "Рекс", аз все се отплесвам да мисля за царски идиотщини и за царедворци. И защо винаги когато някой ни интегрира, се проваля: Византийската империя, Османската, Дойче-райхът два пъти, СССР, сега НАТО, ЕС. Каръци сме, еша ни няма. Ще гледам българския филм "Каръци". Междувременно, за по-простите наши другарчета съфорумци:

Не мразя US. Възхищавам се на харпунджията, който, като изплувал и два джета насмалко да му отрежат главата, той си отишъл вкъщи и се върнал със снайпера си. Възхищавам се от този, който метнал камък в предното стъкло на връхлитащ го автомобил, онзи зад волана се пребил, а този с камъка го оправдали, щото законна самоотбрана, онзи го напада с автомобил, този се отбранява. Само така с българските келеши, които си устройват автомобилни гонки и убиват деца. А Теди Рузвелт нарекъл предприемачите "богаташи-злосторници, malefactors of great wealth" и запазил природните красоти на САЩ в национални паркове, където строителството е немислимо.



DI copyright