Щото става дума за пропаганда пак, та да кажа две думи и за това, зето се учи днеска в училищата. Не е за евреи, ама не е и за българи
Както обикновено станах рано кам 6х, не че не исках да се поизлеявам като останалите -нормални хора. Сабудих племенника си , които е в 5-ти клас , за да си напише, научи и подготви за училище.Този срок е втора смяна , което е доста непрятно, защото през този перйод се стамва рано и трябва да го срещаме от училище.То е чак на Бакстон , а ние сме в Княйево. Още се сещаме с умиление и ялост за старото му училище, в което учи от 1-3 клас. Него го затвориха преди 2 години , защото някои -така и не стана ясно кои, спрягаше се името на Софянски (кмета), бе решил да го затвори. След 2 години разруха, и оставено на набезите на времето и хулиганите, сега се появи охрана, според която в тази сграда щяло да се помещава частно немско училище. Не е трудно да си представи човек , кои го е закупил и защо така набарзо елиминираха училището. И как не?! Сградата е голяма, масивна и стабилна. Намира се на 2 крачки от нашата каща, закатана в полите на гората , обградена с китна зеленина. Училището - любимото място на всички княйевтси , цели поколеня изучили се в него. Уви ... През едно прекрасно лято преди 2 години се случи това ... През един прекрасен септемврииски ден, директорката на училището -млада, префарцунена и наконтена мадама , сабра родителите на 1, 2, 3 клас и им саобщи най-невинно , че тай като няма много деца (, което естествено не беше вярно) училището ще баде затворено и те (родителите ), трябва да потарсят ново училище за децата си. Тай като родителите се разюяха като разтревойен кошер , тя саобщи с прискарбен тон, че цяло лято се е борила да спаси училището , но уви ... После започнаха едно протести (и то още през парвя "учебен ден"
които обаче останаха безрезутат. И така ... всички се втурнаха да тарсят нови учлища , сащо и ние ... Спряхме се на 142 - ро - на Бакстон ... Много хубаво училище, изухават се по 2 езика, няма по-добро от него казваха разни хора ... Да ....... От 2 години изучаване на англииски там , накрая се оказа че нищо не знаем , а сега ще почваме и френски! ...
Та какво имах впредвид - станахме рано и започнахме да учим. Оказа се че изискванята на учителите в това училище са много високи, а сащевременно това , което те дават на учениците е нищойно (говоря за знаня естествено). Отворихме учебника по балгарски за 5-ти клас и ха ... изненада , не мога да разбера нито формулировките нито урока, да не говорим за примерите. Добре ... раших да го прочета отново и отново и отново ... бойе какво става , да не би от много учене да сам изтапяла?! ... Ааа сетих се бе то това май означавало прилагателно ...!!!! Както и да е справихме се с балгарскя и минахме на литературата.Ето нещо като за мен ! Да - наистина се оказа като за мен , урока се казваше "Какво е приказка и какво внушава приказката" , за допалнителна информаця трябваше да се обарнем кам едно помагало. Мили бойе , като го отворих само дето не се преметнах - ами че то литературен анализ на понятието приказка и как да се прави анализ на приказка! Обарнах корицата "казвам си , да не сам обаркала помагалото ?" - уwи не. И като се зачетох в анализа , бях важитена от строгя, обширен и изобилстващ на превзети думи научен стил. Взех да се питам"Бойе аз ли сам толкова тапа или децата ни са такива гении? ". Е преборихме се и с литературата.Добре че нямаше математика , че висшата сам я позабравила .... Пак се стих за свинята дето се бори с тиквата ... После се заведохме на училище.
Накрая след 3х престои при заболекарката хукнах до вкащи , казах здравеи и чао на сестра ми, взех си багая и се втурнах на работа. Както обикновено обаче хванах маршрутното такси , уй да стигна по-барзо , мечти ... мечти ... - варвеше по бавно от охлюв.
Ако бяха евреите - добре - те са о'правни и предприемчиви. 