Синдикатите алармираха, че процесът по договарянето на минималните осигурителни прагове за 2016 г. изостава значително и към момента няма постигнато съгласие за нито един икономически сектор. Крайният срок, в който профсъюзите и работодателите трябва да предоставят на социалното министерство информация за кои сектори са се разбрали и за кои не, е 1 септември. Ася Гонева от КНСБ, която съобщи за забавянето, апелира към отговорната позиция на работодателите. От БСК коментираха, че поддържат позицията си от последните години, че не приемат изобщо системата на договаряне на минималните осигурителни прагове и настояват за замразяването на нивата им от тази година и за 2016 г.

Зам.-министърът Гълъб Донев обясни, че министерството изчаква да приключи срокът за преговорите. Донев не каза дали има вече политическо решение за административно увеличение на минималните прагове в секторите, за които няма съгласие или запазване на нивата от тази година. Миналата година вицепремиерът Ивайло Калфин разпростря средния ръст на осигуровките от 4% върху всички сектори без съгласие между синдикатите и бизнеса. Договарянето засяга 85 икономически дейности, в които са заети 1 958 509 българи. Миналата година съгласие имаше за половината от дейностите.

В момента в Министерството на труда работна група разисква как да се определя минималната заплата. Промяна в начина на договаряне на минималните осигурителни прагове обаче не се предвижда, коментира пред "Сега" социалният зам.-министър. Социалното министерство смята, че системата за договаряне на праговете "продължава да играе позитивна роля за изсветляване на неформалната икономика, за стимулиране на коректната конкуренция между производителите, за гарантиране на осигурителните права на наетите". Основната цел на праговете е да се спре практиката за осигуряване върху минимална заплата при по-високи възнаграждения. Догодина минималната заплата се очаква да се увеличи с 40 лв. до 420 лв. Осигурителните прагове не могат да са под нивото на минималното възнаграждение.