Очевидният за обикновения човек факт често е неясен за държавните органи, на които плаща, за да осигуряват ред и справедливост. Поради много причини - формализмът на съдебния процес, отговорността, която лежи върху магистрата, а понякога и заради подозрението, че разследващите гледат да отбият номера - току набедят някого, за да се каже, че са си свършили работата. Това е един омагьосан кръг, от който няма излизане. Съдът вдига рамене - доказателствата са негодни, прокурорът се извинява, че полицията разследва лошо, МВР се оправдава, че хората са малко, техниката стара, заплатите ниски, мотивацията за работа също.

Така се стига до абсурдни резултати като вчерашния - за няколко часа



на свобода излезе осъденият в Словения



за вкарване на крадена кола през границата Ярослав Димитров (32), който има 3 висящи дела в България, включително за бягство с крадена кола и блъскане на полицейска патрулка, и е търсен и от италианските власти, за да бъде съден за скимиране на банкови карти и още едно престъпление. Причината - пред съда МВР представи две експертизи, че лицето на обвиняемия за кражба на коли не съответства на лицето на автокрадеца, заснет от камерата в гаража, откъдето са откраднати колите. Въпреки че във видеозаписа престъпникът си сваля шапката, според криминалистите, а съответно и според съдиите не може да се каже, че това е арестуваният Димитров. Така мъжът, заради когото премиерът Бойко Борисов държа тирада миналата сряда в Министерския съвет, отново се оказа свободен без каквато и да е мярка за неотклонение. Комичното е, че самият той първоначално не искаше да излиза от ареста, защото не му се разкарвало по съдилища, но с радост се възползва от неочакваното за него решение на Софийския градски съд. На прокуратурата й отне няколко часа да измисли как да го задържи отново.

Основната част от разследването за крадените коли в София се крепи върху един видеозапис от охранителна камера, монтирана в гаража, откъдето бяха задигнати колите. Камерата е поставена от потърпевшите собственици. Ако не беше там, полицията никога нямаше да стигне до извършител, макар и предполагаем. Но



тези граждани са направили грешка -



камерата им не е с достатъчно високо качество на записа. Освен това гаражът им е тъмен, което също влияе отрицателно върху качеството. С цел превенция е добре всички застрашени от кражба да си купят модерни камери и осветление, защото иначе няма смисъл. А най-добре е да си сложат жива охрана.

Естествено, съдът е чист пред съвестта си. Не могат да затворят човек, ако не са сигурни, че е извършил престъплението, още по-малко да го осъдят. А в експертизите на МВР пише, че не може да се каже със сигурност, че Ярослав и крадецът от записа са един и същи човек. Което е изключително странно, при условие че именно разследващите трябва да дадат някакъв аргумент на съда, за да задържи арестувания. Защо дънят собственото си разследване, не е ясно, но пък резултатът е известен на всички. Вярно, други петима полицаи свидетелстват, че човекът е един и същ. На тях обаче съдът не им повярва, а и е странно как МВР хем праща свидетели да разпознават престъпник, хем го оневиняват с две експертизи?! Загадка, която вероятно си има своето логично обяснение, но ние едва ли ще го научим някога.

Гражданите трудно ще разберат как се стига до такива ситуации. Време е прокуратурата да им обясни, че съдът е ангажиран да се произнесе само по това дело и че без доказателства не може да задържа, както и че е работа на държавното обвинение да взема мерки в случаи като този. Да, гражданите са гневни, че един осъден се разхожда по улицата, и не разбират процедурите, нито обясненията на прокуратурата, че Димитров имал наложен арест заради присъдата в Словения, но той му бил отложен за "друг път". В прокуратурата трябва да са наясно, че неразбиращите граждани



много добре осъзнават кога ги пращат за зелен хайвер



По този случай всички институции са за бой. Прокуратурата е наложила мярка за неотклонение подписка на Димитров по дело с обвинение, че е откраднал кола и по време на гонка е блъснал полицейски автомобили. Това очевидно не е достатъчно сериозно престъпление, за да бъде поне с гаранция. МВР контролира домашния му арест само до 22 часа, за толкова му стигат силите, обяви лично вътрешният министър. А съдията прави разпознаване в залата, след като е гледал записа и след продължителен поглед върху обвиняемия се убеждава - "Не е той". Не обръща внимание на това, че в дома му са намерени заготовки за автомобилни ключове, че има свидетелски показания, макар и само от полицаи, че е с предишни осъждания и висящи дела.

Изводът е, че гражданите трябва да се пазят сами, трябва да си купят и модерна техника, за да са им качествени записите на престъпността. Какво следва? Сами да раздават правосъдие? За какво тогава плащат на всички синекури?