Вестниците са като екзалтиран циганин, отървал кожата след катастрофа. Материал за това сравнение ни дава животът: "Роми играят кючек край обърната кола" ("Труд"). Младежите пияни-заляни останали среднощ без тютюн в Крън, метнали се в автомобила и отишли за цигари в Казанлък. Шофьорът за всеки случай освен пиян бил и неправоспособен. Като се извъртели на капак, водачът и пасажерите се измъкнали цели - и с непокътнати способности мигом започнали шумно да празнуват оцеляването си. Както докладва "Труд" - "след кратко съвещание" шофьорът си плюл на петите, а другарите му "започнали да се радват, че са живи и здрави, да хвърлят гюбеци и да си правят селфи с обърнатата кола".

Между другото - най-важната водеща новина на "Труд" е: "Проучване сред българките разкрива: Всяка пета в леглото с мъжа на най-добрата си приятелка". Проучването е тип "една марка пита 600 кокошки какво мислят по няколко безсмислени въпроса". Това ако не е кючек по време на катастрофа! Жизнерадостно, бодро и лекомислено.

В "24 часа" и "Стандарт" виждаме някакво нюансиране. И двата вестника са били на някакъв събор (фестивал, както му викат сега) в Кърджали, но единият орган се прави, че не е забелязал кой върти баници на събитието! "Министър Ангелкова меси вита баница", издава "24 часа", докато "Стандарт" укрива присъствието на туристката: "200 майстори точиха кори на площада". И нито дума за Ангелкова. А "Стандарт" толкова искаше "да се случи" това Министерство на туризма, даже си имаше кандидат-министър. ;)

Карай! Перото да е остро.

Като на писателя Каю Терзийски, който отказал да влезе в Биг Брадър, понеже няма да може да пише там. Това е културна новина по неделните вестници. Обръщаме внимание на този журналистически факт във връзка с баниците и перото. Пушкин е писал едно такова нещо: "Не продается вдохновенье, / Но можно рукопись продать", което на български звучи горе-долу така:

Вдъхновението не е баница, но се продава на листи.