Любомир Дацов е роден на 2 май 1965 г. Завършил е "Планиране и прогнозиране на икономическите системи" в УНСС. Бил е заместник финансов министър от 2001 до 2009 г.



- Господин Дацов, банките у нас са в очакване на преглед на активите и на стрес тестове. Какво се очаква да покаже тази проверка? Тя е нова за системата.

- Големите банки в България, които са собственост на утвърдени западни банки, прилагат практиките на своите "майки". Не очаквам някакви кой знае какви изненади. Не се притеснявам за тестовете по отношение на изискването за капитал или поне необходимостта от такива действия би била ограничена. Защото за разлика от много други страни у нас винаги Централната банка е поставяла много високи изисквания към собствения капитал на банките и към привлечения капитал.

- Банки като ПИБ обаче не влизат в това число...

- За ПИБ това важи още повече, защото тя в момента е в режим на специален надзор и преструктуриране. За да получат депозит от държавата, те минаха през сериозна процедура и балансът на банката по един или друг начин е гледан от европейските власти.

- Това важи ли и за прегледа на активите на другите банки?

- Това е голямото предизвикателство. Такова нещо в България като цяло не е правено. То е и своеобразна оценка на самата икономика. Българските активи и българските фирми се намират в българските банки. Ако оценяваме, че имаме некачествени инвестиции в некачествени активи, тоест кредити, това означава, че оценяваме ниско и потенциала на икономиката. Естествено, въпросът е за концентрацията на такива активи в отделните банки.

- Забелязахте ли подготовка от страна на банките за предстоящия преглед - като продажби на портфейли например?

- Последните данни на БНБ, които показват печалбата на банките, отчитат само едно - банките бавно, но сигурно се възстановяват. Има значителен ръст спрямо миналата година, но трябва да се отчете, че последните няколко години не бяха никак добри за банковата система. Икономиката започна да излиза бавно от кризата. Първите сигнали за това дойдоха през първото тримесечие на 2014 г. От гледна точка на една бизнес организация това не е кой знае какъв период. 2014 г. беше нестабилна - мина под знака на КТБ, имаше политически трусове. Така че за банките миналата година не беше много нормална. И това, че през тази година, която се очертава да бъде относително спокойна, имат повишаващи се печалби, означава, че банките и икономиката работят нормално, следват естественото развитие на нещата.

Иначе, да, банките взеха някои мерки, които да гарантират, че резултатите ще бъдат положителни за тях. Има преструктуриране на кредитите, привличане на повече депозити, изчистване на портфейлите. Има намаляване на проблемните кредити. Българският пазар е относително малък и неразвит откъм финансови инструменти, така че това, което предстои да се случи в банковата система, е особено важно за икономиката.

- БНБ е с ново ръководство. Забелязвате ли промяна в работата на Централната банка?

- За разлика от много други хора аз не си промених нито позицията, нито отношението към БНБ. Винаги съм твърдял, че тя е най-малкият виновник за напрежението, което се създаде около нея. Всъщност БНБ допусна някои грешки, но нямаше как да не ги допусне. Централната банка е институцията , която действаше най-професионално от всички. У нас много хора си мислят, че е много лесно да намериш и смениш един човек. Да, няма незаменими хора, но в края на краищата не толкова лесно се става централен банкер. Тази позиция няма нищо общо с търговските банки. Мисля, че в момента в БНБ се получи много добра комбинация. Димитър Радев е човек с богат опит и добри управленски качества. Друг е въпросът, че БНБ може да е независима, но тя си има своите политически ограничители. В отделни технически решения е независима, но мениджмънтът е симбиоза - ти не можеш да бъдеш тотално различен от политиката, която правят финансовото министерство, правителството, общата политическа среда.

- Споменахте, че БНБ е действала най-професионално, това отнася ли се и за банковия надзор?

- Банковият надзор, да, видимо имаме проблем, или поне трудно се обяснява 2-3 години преди това как процедурите са работели, а сега са дали дефект. Но според Вас надзорът на Bank of England или Федералният резерв по-добър ли е? Как ги мерим тези неща? Фалитът на Lehman Brothers отнесе половината свят, във Великобритания фалираха няколко банки, Германия също! Ние имаме една-единствена фалирала банка за толкова години, и то вкл. след определени действия на държавни органи. Дали щеше КТБ да фалира, ако не бяха предприети едновременно медийна атака плюс непредпазливите действия на прокуратурата? Нямаше или поне нямаше да е тази година, щеше да стане по естествен път максимум след 2-3 години. Историята с КТБ оставя "горчив вкус в устата", но ако има нещо хубаво в тази история, е, че тя е ограничен случай, а и послужи за урок на много хора.

- Забелязват ли се достатъчно признаците на раздвижване на икономиката и растеж?

- Ако сравняваме това, което генерира Азия, и това, което ни трябва на нас, за да стигнем 70 - 80% от средното ниво на Европа, да, растежът е много недостатъчен. Но пък, от друга страна, ако гледаме това, което е средно за Европа, е напълно нормален ръст. Така че по-скоро е нормален.

Ние имаме една пропусната година - 2010-а. Тя беше много объркана от гледна точка на политика, на сигнали, на пропуснати възможности за икономическо възстановяване. И въпреки нормализирането през следващите години това отражение се чувства още. България има капацитета да расте с по 4-5%, но без реформи това няма как да стане. Ние трябва да растем всяка година в следващите 20 години с около 4-5%, а пък Европа да стои на 1-2%, за да се доближим до 70-80% от средното за съюза.

Капацитетът за инвестиции у нас обаче е относително изчерпан. Единственият начин да има растеж в България устойчиво над 3% е да имаме чужди инвестиции, поне около 5% от БВП на година.

- Но има ли политика в привличането на чуждите инвестиции?

- Най-добрата политика според мен е онова, което се случи в периода 2001-2005 г. Даваш свобода на бизнеса да работи, намаляваш ограниченията, намаляваш лицензионните режими, намаляваш данъци. Възпираш държавната администрация, която от време на време има склонността да дерибейства. И той, бизнесът, сам си върши работата. Това, естествено, е опростено казано, но става въпрос, че това са политиките, които са насочени към общи условия за правене на бизнес. Когато правиш секторни политики, винаги има възможност да сгрешиш. Един от основните проблеми е ниският капацитет за изработване на информирани управленски решения или, с други думи - ниският аналитичен капацитет в държавата ни. Ако ви попитам в кое министерство има дирекция за планиране и координация на политиките, сигурно не може да ми отговорите. Няма в нито едно, с изключение на Министерството на финансите.

Повечето законодателни промени са не към даване свобода на действие, а към ограничаване на действията. На хората това дори се харесва, но истината е, че когато създаваш прекалено много ограничения и тежки наказания, това спъва нормалните хора, а не се отразява на управляващите и престъпниците. Т.е създаваш условия за ерозия в обществото.

- В интервю наскоро финансовият министър заяви, че въпреки повечето приходи в бюджета очаква проблеми в края на годината заради силовите ведомства, които не могат да се вместят в разходите си. Как ще коментирате изпълнението на бюджета досега и възможните проблеми до края на годината и догодина?

- Да го кажем така - следващата година ще бъде по-лоша, отколкото тази. Причината е, че по-добрите резултати на бюджета в голяма част се дължат на несистемни събития. В него почти цялото преизпълнение е от еднократни мерки, които няма да се повторят в следващата година - включително някои фискални трикове. Не казвам, че непременно това е лошо, стига да не генерира очаквания за допълнителни разходи. До юли цялото преизпълнение на ДДС спрямо миналата година се дължи на приходите в януари и юни, съответно около 320 и 130 млн. лв в повече. Но през останалите месеци приходите от ДДС са изключително ниски спрямо предходната година, което не отговаря на промените в икономиката.

Най-впечатляващата част от бюджета не е борбата с контрабандата, а приходите от социалните осигуровки. Подобрението между 200-300 млн. за полугодието е изключително важно и се надявам да е устойчиво. То идва от ръст на заетостта, от подобрена събираемост. Много е важно, че добрите резултати са в пенсионния и здравния фонд.

Имаше също прехвърляне на приходи в областта на еврофондовете. Всъщност предплатените с национални средства еврофондове през 2014 г., които направиха допълнителен дефицит, сега се върнаха като допълнителни приходи. Между 900 милиона и милиард лева от преизпълнението на приходите всъщност се дължат на еврофондовете. Прав е обаче финансовият министър Владислав Горанов, че има голям риск, защото близо 2 млрд. лева остава да бъдат разплатени до края на годината. За част от тези проекти явно това няма как да се случи и тъй като изтича периодът за разплащане, има една малка възможност - да бъдат авансирани с пари от бюджета и физически завършени. Аз бих подкрепил действията на правителството, ще се наложи да рискуваме, за да може, когато се правят одиторските проверки, ние да имаме завършени проекти.

- Това значи, че догодина пак ще има допълнителен натиск върху бюджета?

- Да, отново. Да, ние си играем така - авансираме от бюджета и някой, който ще обере крайните лаври, ще се появи в последната година, когато ще дойдат пари от Европа. По-важното за мен е, че се върна усещането за стабилност в системата. Това дава шанс да започнат реформите в публичните сектори, което е истинското предизвикателство за бюджета.