Парламентът окончателно одобри новата структура на средното образование. Основното образование вече ще приключва не в 8-и клас, както досега, а година по-рано - в седми клас. Създават се нов тип училища - обединени, които ще обучават деца от първи до десети клас. Това решиха депутатите с приемането на 2-ро четене на текстове от Закона за предучилищното и училищното образование.

Структурата на средното образование е сред най-важните промени в училищния закон. На практика тя ще наложи реорганизация на почти цялата учебна мрежа. Всички 1325 основни училища у нас ще трябва да решат или да съкратят един клас и да станат до седми, или да се преобразуват в обединени школа до 10-и клас. В първия случай това ще доведе до съкращения на учители, във втория - до недостиг и търсене на още преподаватели и ученици.

Стотици професионални училища, които в момента приемат ученици след 8-и клас, ще трябва да добавят 1 година повече към обучението си. Това също е свързано с намиране на учители и привличане на ученици. Прогимназиите от 5-и до 8-и ще трябва да се преобразуват в основни или средни училища.

От БСП се обявиха категорично против, защото според тях новостите ще доведат до масово закриване на училища, особено в малките населени места, както и до увеличаване на ранно отпадащите от образователната система. Според червените така ще се снижи и качеството на основното образование, тъй като намаляването на броя на класовете означава и намаляване на учебното съдържание, т.е на знанията на децата. От Патриотичния фронт също настояха основното образование да се завършва в 8-и клас, както досега, но идеите и на двете партии бяха отхвърлени.

За сметка на това пък бе прието предложението на Борислав Великов от РБ за иновативните училища. Занапред за такива ще могат да се обявяват неспециализирани училища, които организират по нов или усъвършенстван начин обучителния процес, използват нови методи на преподаване, разработват по нов начин учебното съдържание, плановете и програмите и въвеждат иновативни елементи по отношение на организацията и/или съдържанието на обучението. Това ще става по предложение на просветния министър, но след решение на МС. Конкретните критерии за това кое школо ще е иновативно ще се разпишат в четири държавни образователни стандарта - за институциите, за учебния план, за общообразователната подготовка и за организацията на дейностите в училищното образование.

Прието бе и предложението на Бойка Маринска от РБ профилираните гимназии с профил математика или природни науки да могат да приемат деца в "класовете от прогимназиалния етап на основната степен на образование", т.е. от пети клас.

Предстои да се гласуват текстовете откога влиза в сила новата структура. В преходните и заключителни разпоредби е предвидено новите учебни планове и програми да важат за учениците, които през следващите 4 г. постъпват в първи, пети и осми клас.



АВТОНОМИЯ

Депутатите въведоха и принципа на автономия в работата на училищата, детските градини и центровете за подкрепа на личностното развитие. Те ще могат да определят свои политики за развитието си, да уреждат устройството и дейността си в правилник, да избират организацията, методите и средствата на обучение, да определят свои символи и ритуали и др. Автономията на училищата включва и правото да определят профилите и професиите, както и самостоятелно да избират и съставят свои учебни планове, да разпределят учебната програма, да определят учебните предмети и да разработват учебните програми.