Краткото съобщение на Софийския апелативен съд, че отменя изцяло присъдата на Софийския градски съд, с която през 2014 г. Цветан Цветанов бе осъден на 4 г. затвор за неизпълнение на служебни задължения и осуетяване на наказателно преследване заради шест отказа за подслушване на трима души, доведе до поне две последствия.

Първо, открехна широко вратата за връщане в активната политика на поснишилия се бивш вътрешен министър, сега председател на парламентарната група на ГЕРБ. Веднага след като чу присъдата си, Цветанов обяви, че винаги е искал справедлив процес и през цялото време усещал подкрепата на колегите си в ГЕРБ и на обществото, като в същото време обеща да не използва решението на съда в предизборната кампания. Той за пореден път обаче обвърза серията дела срещу него с работата му като вътрешен министър и каза, че някой "под една или друга форма е преценил, че трябва да си направи реванш". Но вече не говори с имена.

Веднага след това германският му адвокат Ханс-Петер Ул, депутат в Бундестага, заяви, че оправдателната присъда на Цветанов



"носи правна сигурност и правен мир за България"



"Тази присъда показва, че прокуратурата не трябва да се намесва в противоборството между отделните политически партии", каза още Ул и препоръча на държавното обвинение да не протестира оправдателната присъда, за да не разваля положителния й ефект в следващия доклад на Европейската комисия за България.

Второто следствие от новината за оневиняването на Цветанов е, че съдебното решение поставя ребром въпроса за разногледото българско правосъдие. Както и доколко то зависи от политическата, икономическата, изборната конюнктура, от държавната търговия, както и от задкулисието, масонството и световната конспирация? И сега предстои да се види как всъщност новата ситуация ще се отрази на всички тях едновременно. Било то изборно или следизборно.

Какво може да е иначе обяснението за това, че само за една година българският съд направи обратен завой по делото "Цветанов" - от виновен с ефективна присъда от 4 години затвор до напълно невинен? Няма как за подобен подход да има логично юридическо обяснение. Абсурдно е юристи, които живеят и работят в една и съща държава, работят в един и същи съд, учили са по едни и същи учебници, да



преценяват коренно противоположно една и съща фактическа обстановка,



едни и същи експертизи и доказателства. Как е възможно по един и същи казус трима съдии да отсъждат виновен, а други трима съдии от същия съд - невинен? Това справедливо и безпристрастно правосъдие ли е, или хазарт в зависимост при кого ще се падне едно дело?

На две инстанции, два съдебни състава - от Софийския градски и от Софийски апелативен съд, признаха Цветанов за виновен, че е отказал прилагане на специални разузнавателни средства срещу бившия шеф на РЗБОП Велико Търново Орлин Тодоров, като е поставил под дадените от съд разрешения 6 пъти "НЕ!!!". Ексшефът на МВР бе осъден и от двата състава на 4 години ефективен затвор, както също и да не заема отговорна длъжност за срок от 5 години. В общи линии със сходни аргументи.



Върховният касационен съд (ВКС) обаче отмени изцяло присъдата и върна делото за ново гледане от друг състав на Софийски апелативен съд. Отмяната обаче стана с два на един гласа. Върховните съдии Татяна Кънчева и Биляна Чочева приеха, че е нарушено правото на подсъдимия да получи правосъдие от безпристрастен съд и законен съдебен състав. Жанина Начева зае точно обратната позиция - че присъдите на първите две инстанции са произнасяни от безпристрастен и законен съд. Такъв разнобой между съдии от един и същ състав също поражда доста въпросителни.

Въпросителните се увеличиха от мотивите за отмяна на присъдата, които



повече приличаха на литературен и психологичен анализ,



отколкото на правни аргументи. Мнозинството например се хвана за възраженията на защитата, че "съдът използва спекулативни предположения и инсинуации, развива конспиративни теории, които нямат никаква доказателствена основа, черпи аргументи от събития, развили се напред във времето". Шокиращо е, когато двама върховни съдии твърдят за трима апелативни съдии, че развиват конспиративни теории и се занимават с инсинуации.

Върховните съдии акцентираха специално на изразните средства, използвани от Софийския апелативен съд. С тях се внушавало, че Цветанов целял да засегне устоите на държавата, принципа за разделение на властите, че фаворизира изпълнителната власт за сметка на съдебната, че изземва функциите на съдебната власт и уронва престижа. "Това подсказва, че съдебният състав се чувства лично засегнат от политическото поведение на подсъдимия, свързано с публично афиширани от него становища по водени разследвания", написаха върховните съдии и обявиха, че осъдителната присъда на Цветанов от апелативния съд е постановена от съд, който не е бил безпристрастен в противоречие с изискването на Конвенцията за правата на човека. Третият им колега



не се съгласи с нито един от тези аргументи. Къде е истината тогава?



Тъй като делото се води свръхсекретно, за гражданите остава неясно какво точно се е случило, какво се е променило, та трима съдии от апелативния съд оневиниха Цветанов. Това няма да се разбере и в бъдеще. Ще си останем само с информацията, че са разпитани бившият главен секретар на МВР Калин Георгиев, бившият шеф на ГДБОП и приятел на Цветанов Станимир Флоров и бизнесменът Петър Христов от Велико Търново, сочен също за приближен до Цветанов. С какви показания те наклониха везните - можем само да гадаем. Както и не разбрахме как последният състав тълкува императивните разпоредби на закона, че вътрешният министър е само изпълнител от мига, в който получи съдебното разрешение за прилагане на СРС, и няма право на собствена преценка. А това, че и други са нарушавали това правило, не може да е аргумент.

В крайна сметка обаче въпросът вече не е единствено виновен или невинен е Цветанов, а доколко изобщо има независимо правосъдие. Едно е сигурно - с това дело магистратите доубиха доверието, че в българския съд има независимост, безпристрастност и справедливост.