|
| Докато бях в кома, видях тунел, а в края на тунела - работници санираха жилището ми! |
Звездите ги няма, защото е светло, но затова пък по покрива над мен от няколко дни ходят някакви, трополят по керемидите и чукат по дъските и главата ми.
Есен е - време за ремонти. Че легените вкъщи винаги се оказват с един по-малко от необходимото когато завали.
Всички майстори са сякаш от една майка раждани - като се почне от софтуерните специалисти и се стигне до храбрите керемидопреброители. Хвърлят едно око, хващат се за главите и питат кой идиот е бърникал тук преди тях. А аз се свивам и не смея да кажа, защото предишният майстор е задавал същия въпрос преди да направи идиотията си.
Глей тука какво става, викат, пък аз не мога да видя, защото съм отдолу. Ами, качи се да погледнеш - предлагат.
Изкатервам се по стълбата, подавам плахо глава през капандурата - гледам - нищо не става. Само дето покривът ми се струва прекалено наклонен накъм улицата. Чудесна работа, казвам, евала ви правим, пък те се хилят и викат, ей-шш, как ти беше името, ние още не сме почнали, ела да видиш ония какавани къде са си оставили ръцете и защо по жицата при теб освен ток тече и вода.
От ума си теглим още от царско време - за да не се покажа и аз какаванин, полазвам на четири-пет крайника по керемидите, опитвам да стигна до спасителния комин, една керемида обаче се хлъзва по калта заедно с мен и става тя, каквато става.
- Кво става? - пита ме един от майсторите, кой знае защо, облечен в дълга бяла нощница. - Виждаш ли ония скапаняци каква са я свършили?
Нищо не виждам. Наоколо са само облаци.
- Остави го - казва друга бяла нощница с крилца на гърба, - не виждаш ли, че тоя какаванин е новопредставил се!
Това по някаква причина хич не ми харесва.
- Още изобщо не съм ви се представил - казвам. - И изобщо не разбирам какви ги вършите тук и къде да гледам!
- Глей сега - казва първата нощница, - глей как нашите предшественици са разплакали майката на облачната конфигурация - направо са направили на небето дупка и оттук тече, та се не трае!
- Вярно - съгласявам се. - Не се трае.
- Направо престъпление - казва оня. - Но като свършим с полирането на небесния свод и боядисването му в небесно синьо, ще се заемем и с тоя проблем.
- Това, с полирането, не може ли да почака? - питам. - Щото много тече!
- Никакъв начин - вдига рамене нощницата. - Ако не го довършим до зимата, губим финансирането. Пък не е гот, разбираш...
- Ама долу знаете ли какво е - сърдя се. - Направо ще се издавим!
- Щото ви е малко сечението на тръбите - казва укоризнено втората нощница. - Тия какавани такива са ви сложили, че една дупка на небето ви е достатъчна. Ами ако са две?
- Копелета - ядосвам се. - Вие ни докарахте тия повсеместни превалявания, сега нас опитвате да изкарате виновни!
- Не ние - обясняват ни. - Престъпното предишно ремонтиране. И хич да не ти пука от наводненията - всичко е предвидено и писано - на когото е писано да го обесят, няма да се удави! Споко, нямаш грижа - в момента, в който усвоим небесния свод, ще започнем усвояването и по-нататък!
- Ненаусвоявали се! - казвам и по инерция добавям нещо за най-близките роднини и приятели, като не забравям и пезевенкското им облекло, те се ядосват и ми бият едно текме, хързулвам се по облака и - виждам светлина в тунела.
Светлината се оказва не в тунела, а в операционната. Докторът доволно размахва иглата и се хили зад маската:
- Балконинг ще практикуваме, така ли? Ненабалконили се! Вие вестници не четете ли - глобата за скачане от балкон вече е шест стотака! Аз за толкова цял месец трябва да шия такива като теб!
- Докторе - писва сестрата - от канала пак избива вода! Ще ни наводни!
- Щото ви е тясно сечението - опитвам да кажа. - Виновно е престъпното...
Но не успявам, защото са ми набутали някаква тръба в муцуната.
Не е лесно да си жив в днешно време, когато даже на небето има дупка!
