За броени дни от любимец на нацията Григор Димитров се превърна в обществен враг №1. При това без да направи нищо. Вярно, най-добрият български тенисист в историята и Спортист №1 на България за 2014 г. не игра за националния отбор в плейофа за изкачване в I група за купа "Дейвис"... Но то се знаеше отдавна, а и все пак това е отборна надпревара, в която не би трябвало една птичка да прави пролетта. Поне не в общия случай.

Същинският проблем в българския вариант е, че други птички просто няма. Вместо това има лицемерен капитан в лицето на Тодор Енев. Преди мача с Унгария рекордьорът по мачове за България в неофициалното световно отборно първенство обясняваше, че тимът му е готов за предизвикателството и без Григор (има си хас, все пак става дума за унгарския тим, който няма тенисист в Топ 270 на света!). След мача обаче Енев безпардонно хвърли цялата вина върху Димитров, който бил използвал националния отбор само като трамплин към олимпийските игри.

С приказките си капитанът съвсем естествено настрои първосигналната маса фенове срещу световния №19. И по негов адрес заваляха дежурните в такива случаи клетви и обиди, застигнали през годините не по-малко видни "предатели" и "родоотстъпници" като Димитър Бербатов и Матей Казийски. Изказаха се знайни и незнайни тенис капацитети, включително президентът на федерацията по художествена гимнастика Илиана Раева (!?). Били разочаровани. Огорчени били от постъпката. Направо трагедия...

А какво щеше да стане, ако България някак си беше надвила страшилището Унгария и се бе класирала в лелеяната I група? Нямаше ли пак всички погледи и надежди да се насочат към Григор Димитров? Иначе кой би носил отбора ни на гръб срещу тимове като Испания, Украйна, Австрия... Истината е, че България няма място в най-високото зонално ниво за купа "Дейвис". И причината не е, че Григор го е нямало в един мач, а че България не разполага с други конкурентоспособни тенисисти!

И понеже българският запалянко много обича да сравнява Григор с най-добрите в света и неоправдано го товари със свръхочаквания, ето някои примери за отношението на най-големите към националните им отбори. В пика на своята кариера между 2005 и 2009 г. Роджър Федерер има само по едно участие на сезон за Швейцария, а през 2010 г. не се включва в нито един мач на "кръстоносците". Вторият най-велик на нашето време Рафаел Надал пък подсилва тима на Испания предимно когато тимът му играе финал за трофея или когато се бори за спасяване на мястото си в съответната дивизия. Иначе левичарят от Майорка изобщо не играе за купа "Дейвис" през 2007, 2010, 2012 и 2014 г. Горе-долу същото важи и за настоящия №1 в света Новак Джокович, който няма никакви участия за далеч по-шовинистична Сърбия през 2012 и 2014 г.

За сравнение от дебюта си за България на 17-годишна възраст през 2008-а Григор Димитров е пропуснал само един сезон в неофициалното световно първенство - през 2011 г., а във всяка от другите години има поне по един мач за националния отбор.

Вчера в груповата дискусия се включи и бащата на Димитров и бивш капитан на националния отбор Димитър Господинов. Той нарече колегата си Енев "некомпетентен" и заяви, че програмата за подготовка на сина му през 2015 г. е била готова още преди година и тя никога не е включвала участие за купа "Дейвис" през септември. Ако това е вярно, то на преден план изплува въпросът защо от федерацията изобщо са пращали покана на първата ни ракета за мача с Унгария. И още по-чудно: защо са чакали положителен отговор?! За да има сега удобен виновник за провала?