Ендрю Брадшоу още не се е отърсил от шока, който е преживял м.г., когато през лятото той е бил изхвърлен от къщата си. Брадшоу и приятелката му тъкмо потегляли с колата, когато срещу тях се задала полицията. "Знаех, че идват за мен, и веднага обърнах", спомня си 40-годишният автомонтьор. Той отдавна не можел да изплаща ипотеката, но никак не искал да напуска къщата си, намираща се недалеч от Дъблин. В крайна сметка банката му отнела имота. "Накрая дойдоха съдебни изпълнители и ме изкараха от къщата", разказа той. Сега Брадшоу живее в квартирата на приятелката си. "Ако не беше тя, сигурно щях да съм станал бездомник", предполага той.

Не са малко ирландците, които споделят неговата съдба. В окръжните съдилища из цялата страна се трупат дела за принудително опразване на жилища. Ирландските медии съобщават, че в някои градове



се опразват до 50 къщи на ден



Това е мрачната страна на ирландското икономическо развитие, която често се пренебрегва. През 2011 г. Триш Бърнет основава гражданска инициатива срещу принудителните опразвания на жилища в Ирландия. Тя се опитва да спира търговете на отчуждени имоти. Бърнет се оплаква, че въпреки добрите икономически показатели много хора в страната продължават да губят домовете си. "Като говориш с хората, забелязваш, че всъщност нищо не се е подобрило", казва тя, цитирана от "Дойче веле". Триш Бърнет също е били изхвърлена принудително от жилището си през 2010 г. Възмущението от принудителните опразвания на жилища наскоро достигна своята кулминация. Оказа се, че в разгара на световната финансова криза ирландската банка Permanent TSB неправилно е изчислявала лихвите по ипотечните кредити. Около 1300 клиенти на банката са плащали много по-високи суми за кредитите си. Това е и една от причините, поради която много от тях са изгубили покрива над главата си. "Ако обаче TSB е била единствената банка, начислявала по-високи лихви, то какво са правили другите банки", пита Триш Бърнет.

От 2008 г. в Ирландия, чието население е 4.6 милиона, са били проведени принудителни търгове за 27 000 къщи и жилища. През първото тримесечие на 2015 г. средният им брой дори се е покачил, подчертават от Управителния съвет на Сдружението на ирландските собственици на ипотеки. Финансови експерти се опасяват, че още много ирландци ще пострадат, тъй като банките са преструктурирали рамковите условия за ипотечните кредити. В момента някои банки забавят принудителните опразвания, защото пазарът на недвижимите имоти постепенно се съвзема и те се надяват, че в бъдеще могат да получат по-добра цена за опразнените жилища. Бившият автомонтьор Ендрю Брадшоу е уморен от битката си с банките. В продължение на пет години той се опитвал да спаси жилището си. Усилията му обаче са били напразни. "В момента чувствам, че просто трябва да изоставя всичко и да се опитам да продължа напред в живота", казва той.

Брюксел постоянно дава Ирландия като пример за успешна политика на икономии. През октомври м.г. германският министър на финансите Волфганг Шойбле похвали страната и каза, че дори "завижда на нейните успехи". Цените на недвижимите имоти в дъблинския квартал Гранд Кенъл Док растат по-бързо, отколкото в останалата част на Ирландия. Иновативна архитектура, луксозни апартаменти и ресторанти, разположени над водата, характеризират облика на квартала. В него се намира и студиото на рок групата U2, както и европейските централи на "Фейсбук" и "Гугъл". Видимото благосъстояние в Silicon Dock и несекващият приток на инвестиции сякаш потвърждават написаното наскоро в ежедневника "Айриш индипендънт". "Ние вече не сме PIIGS", писа изданието, припомняйки съкращението от първите букви на страните от Южна Европа с огромни задължения: Португалия, Италия, Ирландия, Гърция и Испания, напомняща много на английската дума pig (в превод - свиня). Ирландия и без това вече не може да се сравнява със страдащата Гърция, а от тъй наречената Тройка на донорите от МВФ, ЕС и ЕЦБ, която наблюдаваше реформите в страната, е останал само мрачен спомен. Безработицата в Ирландия спадна от 15% на 11 на сто. Въпреки че страната продължава да страда



от изтичане на работна ръка,



особено в западните и южните райони, броят на емигрантите намалява със същите темпове, с които се възстановява икономиката.

Подобно на Гърция, Ирландия също има огромни дългове. Така например страната изразходва годишно два пъти повече средства за погасяване на задълженията, отколкото за инвестиции в инфраструктура. Ирландците добре помнят трудностите и лишенията от близкото минало и в този смисъл добре разбират гърците. И в Дъблин хората излизаха, също както и в Атина, да протестират срещу курса на икономии и налаганите им нови данъци и други отчисления. От началото на рецесията в Ирландия Гърция винаги е била давана за пример за това как нещата можеха да са и още по-зле. Повечето медии в Ирландия са на мнение, че Гърция заслужава облекчения, но правителството е категорично против отписването на гръцкия дълг. Наскоро ирландският финансов министър Майкъл Нунън заяви в парламента, че категорично няма да подкрепи никакво опрощаване на гръцките задължения и е против изключването на Гърция от еврозоната. Той определи исканията на новото гръцко правителство като "невъзможни". Алън Грегори, който държи малък антиквариат в центъра на Дъблин, споделя донякъде становището на финансовия министър. При рецесия търговията с книги не е сигурен бизнес. Трудностите си остават въпреки подема в икономиката. Слабото евро оскъпява вноса на редки книги от Великобритания и САЩ. Според него е необосновано на Гърция да се предлагат по-специални условия, когато много други хора като него продължават да страдат.



Ирландците ще надигнат вой



до небесата, ако ЕС реши да освободи Гърция от отговорност, убеден е Грегори.

Сиймъс Кофи, преподавател по икономика в университета в Корк, дълго време защитаваше тезата, че Ирландия и Гърция нямат право да търсят вината за собствените си грешки в международните организации. Отговорността си е най-вече тяхна, смята той. Проблемите на Ирландия тръгнаха от безотговорното отпускане на кредити от банките и недостатъчната регулация на финансовия пазар. "Проблемът на Гърция не са дълговете, които тя и без това почти не изплаща, а нефункциониращата икономика", казва Кофи. "Гърция има нужда не толкова от опрощаване на дълговете, колкото от сигурност - тоест от чувство за стабилност, което сега бавно се възвръща в Ирландия", убеден е Кофи.

Вярно, конюнктурата се подобри значително след провеждането на драстични мерки за икономии и реформи. И ако преди финансовата криза всички наричаха Ирландия "Келтския тигър", сега в Брюксел иде реч за "Келтския феникс", възкръснал от пепелта. Финансовата криза обаче все още оказва влияние. Много ирландци бяха взели тежки ипотечни кредити за оскъпените си жилища. Изкуствено надутият пазар създаде т.нар. балон в сферата на недвижимите имоти. И когато този балон се спука, пострадаха не само банките. Много хора, които не можеха да изплащат месечните си вноски върху ипотеките, загубиха домовете си - като Ендрю Брадшоу, който става нетрудоспособен вследствие на автомобилна катастрофа. "В момента Ирландия има блестящи икономически показатели. Но три четвърти от икономическия растеж се дължат на международните концерни и оптимизирането на данъчната система", предупреждава икономистът Константин Гурджиев, който работи в Дъблин.