По темата с така наречените "горещи точки" Борисов наблегна на това, че и в момента в България има такива.

Когато прочетох информацията, че България е поискала да стане "гореща точка“ се смутих и си казах, че ние тези "горещи точки" ги имаме и с толкова труд ние от няколко години ги правим. Това са центровете в Баня, София, Пъстрогор, Харманли.

Депортация на всички унгарци и икономически санкци!

Към коя народност принадлежат войниците от близкия военен лагер в Брук на Литава, които нападнаха и малтретираха тамошния търговец Гюла Какони? Безсъмнено властта е длъжна да разследва това престъпление и да запита военното командуване, което сигурно се занимава вече с тази афера, каква роля играе в това безпримерно подстрекателство срещу поданиците на унгарското кралство поручик Лукаш, чието име в града се споменава във връзка със събитията от последните дни, както ни беше съобщено от нашия местен дописник, събрал вече богат материал за тая — особено в настоящия момент — въпиеща до небесата афера. Читателите на «Пестер лойд» несъмнено ще следят с интерес развоя на следствието и ние ги уверяваме, че не ще пропуснем да ги запознаем по-отблизо с това събитие от изключителна важност. Същевременно обаче ние очакваме официално съобщение за престъплението в Кирай Хида, извършено срещу унгарското население. Че с този въпрос ще се занимае и будапещенският парламент, е ясно като бял ден. В края на краищата ще стане ясно по един недвусмислен начин, че чешките войници, които минават през унгарското кралство на път за фронта, не бива да си мислят, че някой им е дал на откуп земята на свети Стефан[2]. Ако пък някои представители на тоя народ, които в Кирай Хида така хубаво продемонстрираха единството на народите в монархията, и днес все още не могат да разберат положението, нека не се безпокоят, през време на войната куршумът, въжето, затворът и щикът ще ги научат да слушат и се подчиняват на върховните интереси на нашата обща родина.“

— Кой е подписал статията, господин поручик?

— Бела Барабаш, редактор и депутат, господин полковник.

— Известен хищник, господин поручик. Но прели да се появи в „Пестер лойд“, статията е била обнародвана в „Пещи хирлап“[3]. Прочетете ми сега официалния превод на статията, поместена в шопронското списание „Шопрони напло“[4].

Поручик Лукаш прочете на глас статията, която редакторът особено се беше постарал да изпъстри с изрази като:

„Повелята на държавната мъдрост“, „държавният ред“, „човешкото падение“, „потъпканото човешко достойнство и чувство“, „канибалският пир“, „жестоко кланото човешко общество“, „глутница мамелюци“, „зад кулисите ще ги познаете“. И така нататък, сякаш маджарите на собствената си територия бяха най-преследваният елемент. Като че ли чешките войници бяха дошли и съборили редактора на земята, газили го бяха с ботушите си по корема и в това време някой беше стенографирал ужасния му рев.

В желанието си да манифестира по демонстративен начин своята ненавист към маджарите, както и факта, че затворът не е сломил, нито пък е поколебал убежденията му, на излизане от бараката Водичка настъпи крака на унгареца, който не искаше да служи войник, и му изрева: „Обуй се, дървеняк!“

— Трябваше да ми каже нещо — с неудоволствие заяви след това сапьорът Водичка на Швейк, — трябваше да се обади и щеше да видиш как щях да разчекна маджарския му плювалник от едното ухо чак до другото. А той, идиотът му с идиот, мълчи и позволява да го тъпчат по обувките. Дявол да го вземе, Швейк, знаеш ли колко ме е яд, че не ме осъдиха? Така излиза, като че ли ни се присмиват, сякаш работата с маджарите не си струва и да се приказва за нея. А не се ли бихме като лъвове? Ти си виновен, задето не ни осъдиха и задето ни дадоха такава атестация, като че ли не умеем даже и да се бием свястно. Какво си мислят те за нас? Та това беше съвсем сериозен конфликт.