След кратък дедуктивен анализ кое на бюрото му е запалка, маскирана като пистолет, и кое - пистолет, маскиран като запалка, генералът запали папироса и ме погледна пред димната завеса:

- Докладвай, Коджабондов!

Разтворих за солидност папката, която носех под мишница, и заговорих с ясен глас:

- След като се запознахме с инструкциите за разпознаване на терористи сред мигрантите, разработени от антитерористичните служби на Англия, Германия, Франция...

- Чакай, Коджабондов! - прекъсна ме генералът.

Той стана, тежко заобиколи бюрото си и постави ръка на рамото ми:

- Остави западните антитерористични служби, при нас има специфика!

- Нещата са съвсем прости, господин генерал! - казах с още по-ясен глас. - Ето, тук пише: "Човек с раница, гледа тревожно, поти се, озърта се..."

- Ех, Коджабондов! - въздъхна генералът и тежко заобиколи обратно бюрото си, седна. - Това описание сигурно звучи много терористично в Англия или в Германия, обаче ако бъде приложено в България, ще стане голяма грешка!

Затворих папката, попитах с не толкова ясен глас:

- Но какво е сгрешено, господин генерал? И за какво да гледаме ние?

- Казах ти, Коджабондов, при нас има специфика! - бащински каза генералът. - Човек с раница? Ами че у нас всеки е тръгнал с голяма торба нанякъде и значи трябва да бъдат изпоарестувани бабите и дядовците, дето носят вода от банята, или разни чичовци и лели, дето са ходили до зеленчуковата борса за домати с 5 стотинки по-евтини, или политиците, тръгнали с голяма кошница на избори или на политически консултации! Луди-млади! Недейте така, нямаме толкова арести!

Наведох засрамено глава - прав беше генералът! Той продължи:

- Ами другият признак - гледа тревожно. Кой българин не гледа тревожно?! Ти само хвърли поглед на цените, Коджабондов, или на здравната система, или на ставащото в парламента, пък после гледай нетревожно, като си майстор! И недей да се потиш от притеснения! И недей да се озърташ откъде ще ти дойде поредната изненада!

Наведох още по-засрамено глава - стар антитерористичен кадър е генералът, пък аз съм тръгнал да му се пъча с купешки знания!

- Хайде, хайде, Коджабондов - засмя се тютюнджийски генералът, - и ние сме били млади, и ние сме грешали! Нямам предвид теб, ти си на 35, не си толкова зелен, за английските антитерористи ми е думата! Когато преди 1300 години по нашите земи ловяхме хазарски и аварски шпиони, в Англия се учеха да слизат от дърветата!

Засмях се и аз и някак си ми поолекна. Генералът пак стана сериозен:

- Аз английските спецслужби ги уважавам много, шапка им свалям, дето има една дума, обаче ако обичат, да си гледат Англия, тук ние по-добре си знаем как да се оправим със съмнителните лица и как да се разпознаваме кой какъв е!

Усетих, че следват важни указания и бързо извадих от джоба си химикалката пистолет, разтворих папката. В това време генералът извади нова папироса, заговори:

- Коджабондов, запомни: в България ако някой е спокоен, уверен и не му пука, значи този е много съмнителен, той кой знае какви ги върши, та не му мига окото, такъв не го изпускай от поглед, че после да не питаш "Ама какво стана!". Ето така ние тук разпознаваме терористите, Коджабондов!

- Ясно, господин генерал!

Така извиках с прояснен глас и след съответното разрешение напуснах кабинета. Зад затворената врата се чу изстрел, но това със сигурност не бе терористичен акт.