|
| Комшията не знае милост, като хване чука за пържоли. |
- Тази година плодовете и зеленчуците станаха удивително вкусни. Интересно, дали това е страничен ефект от кемтрейлсовете или от европейско-руското мерене на ембаргата им?
- Подготвят ни за нещо, види се - предпазливо казва той.
- Дали това се е отразило на твоя тройнопрепечен еликсир? - питам с участие.
Той трескаво премисля, хвърля нерешителен поглед към жена си, която отчуждено пържи нещо на печката.
- Няма начин да не се е отразило - отговаря най-сетне, - нищо, че мармаладите и компотите, от които я сварих, са ланшни.
Кимам разбиращо, пак въртя чашата в ръцете си, той все така ме гледа като двойкаджия от миналия век колана на баща си. Подхващам отново:
- Според теб, комши, след като и Китай след Русия тръгна да вразумява сирийците, дали и ние не трябва да се включим?
- Със съвети ли? - уточнява той. - Щото самолетите ни не летят, корабите ни дотам не плуват, а за пехотинки е далеч, докато стигнат и конфликтът ще е завършил, пък и ще си намокрят чорапите джапайки през Босфора.
- Не говоря за държавата ни! - уточнявам и аз. - Не е ли време и ние с теб да станем световни жандарми!
Комшията повдига вежда, рунтава и хаотична като близкоизточен проблем:
- Аз лично имам дископатия и три заема, тъй че...
- Не - прекъсвам го, - днешната война е високотехнологична, това не е война на хора, а война на технологии!
Той явно ме разбра правилно:
- Ракети, безпилотни самолети и дронове? Ние с теб обаче технологично можем да ударим с тирбушон и чук за пържоли, при това ако някой ни услужи с дрон или ракета да ги превози до омиротворяваните райони.
Замахах с ръце като кум, гасящ пламнало от свещите булчинско було:
- Не, не, не! Крути мерки трябват! Да се стреснат де що има враждуващи сили! - продължих делови като горящ фитил. - Ще ги бомбардираме с бутилки тройнопрепечена! Пръскат се бутилките и всякаква порода терористи стават кьоркютук пияни само от парите, понеже те не пият алкохол и организмът им няма култивирани съпротивителни...
Забелязах, че комшията е добил вида на човек, получаващ инфаркт в епицентъра на ядрен взрив насред действащ вулкан.
- Да не си полудял! - хрипи той - Варварин! Тя е безценна! Все едно да хвърляш над Сирия Джоконди! Не, примерът не е точен, щото Джокондовицата не я е пекъл бай Иван в казана на село Голямо Калище!
- Прав си - навеждам глава. - Явно великите сили ще трябва да се оправят сами със сирийските неща.
- Да се оправят! - втвърдява тона комшията. - Каквото са забъркали, това ще оправят!
- Да им дойде акълът в главите! - Сещам се. - Ще ходим ли в Европейския парламент да им го кажем съвместно?
- Не мога, утре с жената ще печем чушки на тенекия пред блока. Въпрос на приоритети!
- Разбирам те най-пълноценно! - уверявам го и надигам чашата.
Ракията нахлува в устата ми като терорист, спуска се агресивно надолу по гърлото и захваща да изпепелява наред в стомаха ми. С отработени движения пращам по горещите й следи доматче. Въздишам удовлетворено:
- И все пак има категорично ясни и винаги надеждни неща в този живот!
- Така е - въздиша и комшията, - а най-хубавото е, че грам захар не съм й слагал!
На масата между нас се стоварват, сякаш изстреляни от кораб насред Каспийско море и прелетяли хиляди километри, дъска и тиган с миш-маш.
- За теб си говорим, Пенке! - гука комшията съвсем в духа на голямата политика.
