Филип Пети е действителна личност. Французин, въжеиграч, дребен престъпник. Той има мечта - да мине по тънка нишка, опъната между двете кули на току-що построения Световен търговски център, над тристаметрова бездна. Прави го през лятото на 1974 г. пред възхитените погледи на нюйоркчани, преди да го арестуват. Днес е 66-годишен. За неговото безразсъдство и съвършен баланс са снимани документални и научнопопулярни филми - от Вернер Херцог до "Нешънъл джиографик".

Историята сега поема Робърт Земекис ("Форест Гъмп", "Контакт", "Корабокрушенецът"). За американците случката, пресъздадена с най-модерни дигитални технологии, има и добавена стойност - Двете кули в центъра на Ню Йорк отдавна ги няма, вече никой никога не може да мине с виртуозна стъпка между тях, грабнал прът за баланс. Но във филма на Земекис "The Walk: Живот на ръба" те изглеждат като истински, както и изпълнението на Пети 110 етажа над земята.

В ролята на въжеиграча влиза Джоузеф Гордън-Левит. Миловидният дребосък тук е изпълнен със спортна злоба. От детството му във Франция, през първия покорен "връх" - "Нотр Дам", та до подготовката за мечтата на живота му, биографичният разказ е плътен, но не и безапелационно грабващ. Действието влиза рязко в стакато, когато той и компанията му ентусиасти неудачници се впускат в забраненото деяние - да проучат кулите изтънко, да качат оборудване на върха им посред нощ и да обезпечат бъдещия рекорд.

Поантата на филма е, разбира се, ходенето по въже. Тези сцени продължават около половин час и макар зрителят да знае, че на финала Пети слиза жив и здрав от СТЦ, се гледат със затаен дъх. През първите седмици от показа си "The Walk: Живот на ръба" бе прожектиран само на най-широките възможни екрани - IMAX. Това е и начинът спектакълът да бъде възприет най-зрелищно.