:: Разглеждате вестника като анонимен.
Потребител:
Парола:
Запомни моята идентификация
Регистрация | Забравена парола
Чува се само гласът на енергийните дружества, допълни омбудсманът
Манолова даде петдневен ултиматум на работодателите да предвижат проекта
От ВМРО и „Атака” обявиха, че няма да подкрепят ГЕРБ и ще гласуват против предложението
Платформата протестира срещу бъдещия закон за авторското право в онлайн средата
Корнелия Нинова споделяла идеите на Джоузеф Стиглиц
Дванайсет момчета може да прекарат месеци блокирани в пещера в Тайланд (видео)
СТАТИСТИКИ
Общо 432,006,971
Активни 235
Страници 17,164
За един ден 1,302,066

ЕК критикува слабата връзка между бизнеса и науката у нас

СНИМКА: БГНЕС
Пред еврокомисаря по науката и иновациите Карлос Моедас просветният министър проф. Тодор Танев заяви, че дългогодишните обръчи около научния фонд могат да бъдат разкъсани, тъй като вече разполагаме с инструменти, посочени от партньорската проверка.
Редица слабости при финансирането на науката у нас откри партньорска проверка, поискана от страната ни и осъществена по рамковата програма за научни изследвания "Хоризонт 2020". Това стана ясно след първото посещение в България на еврокомисаря по наука, изследвания и иновации Карлос Моедас. Според експертите при финансирането на науката у нас липсват ясни рамки, например за интелектуалната собственост, връзката между бизнеса и науката е слаба, средата е несигурна, малко са научните изследователи с умения да развиват научна дейност, заплащането в сферата е ниско.

Една от основните препоръки на експертите е да увеличим процента на парите, които се заделят за наука - от сегашните 0.3% до поне 1% от БВП до 2020 г. Просветният министър проф. Тодор Танев коментира, че възможностите ни в момента са за около 0.36%, но по думите му тези средства могат да стигнат до 0.75% от БВП още от догодина или до 2 г., ако за целта се привлече и българският бизнес.

Другата препоръка е създаването на независима агенция за научните изследвания, която да има нужния капацитет да отпуска финансиране на научните проекти по ясни правила според тяхното качество. Еврокомисар Моедас обаче посочи, че всяка страна трябва да избере сама точно какъв да бъде този орган - агенция, фонд, институт или нещо друго. В момента фонд "Научни изследвания", около който редовно текат скандали за източване на средства, няма ресурси да оценява изпълняваните проекти, липсва мониторинг на дейността му, няма мерки за избягване на дублиране на финансирането. Одити на МОН и на Сметната палата констатираха куп административни нарушения и неефективно изразходване на бюджетни средства. Поради това и тазгодишната конкурсна сесия, на която трябваше да се разпределят 7.9 млн. лв., бе сериозно забавена и не е ясно кога ще стартира.
1
1678
Дай мнение по статията
СЕГА Форум - Мнения: 
1
 Видими 
09 Октомври 2015 11:17
Била слаба връзката между наука и бизнес. Я първо вижте в Търговския регистър как е учредена Експресбанк-само от научни кадри, завършили ВФСИ"Д.А.Ценов";е има и един бивш комсомолски секретар от Свищов, станал асистент във ВИНС-а После вижте кой е управлявал офшорните фирми на Маргините- СДС-професор от Свищов.Ще кажете, че има пряка връзка между далаверите и науката и няма да сгрешите. Ами кой беше съветник на рекетьорските дружества по застраховане- пак само онези, където единствено обучаваха по застраховане у нас- във ВФС-Свищов.
Дай мнение по статията
Всички права запазени. Възпроизвеждането на цели или части от текста или изображенията става след изрично писмено разрешение на СЕГА АД