Приятели, читатели и издатели ме питат защо не пиша книги. Краткият отговор е: Защото не искам. По-дългият е веселата песенчица "Пускай погибну безвозвратно. Навек, друзья, навек, друзья". Най-дългият е: Защото споменът за приятели журналисти от ХХ век не ми дава аз да пиша книги.

Австралиецът Джеймс Олдридж умря неотдавна почти столетник в Лондон. Той беше аквалангист (scuba diving). Когато минаваше през София, идваше вкъщи, носеше миниатюрни автомобилчета "мачбокс" за синчето ми Асен. В романите си той предрече какви режими ще има в шейхствата.

Уилфред Бърчет е също австралиец. Написа книгата "На вълнореза на историята" (On the Cutting Edge of History). Първи се добрал до Хирошима след атомната бомба. Седнал на развалините, извадил от раницата мъничката "Хермес-бейби" и започнал: I write this as a warning to the world, пиша това като предупреждение към света... С партизаните от Виетконг изпаднал в кома поради ужилване от скорпион, "чарлитата" му намерили бутилка бира и той се свестил. После свързал "чарлитата" и САЩ да преговарят за мир в Париж. Когато му казах, че имам картбланш да доведа от Виена в София Елиас Канети, Уилфред каза "Идвам с теб, ще ти помагам да го уговорим". Не отидохме. Западни дипломати (шпиони, аз познавах едни, той други) ни казаха, че "сега не е моментът", после моментът отмина, понеже Канети умря.

Ориана Фалачи (Oriana Fallaci) бе легенда в италианската журналистика. И в световната. В години, когато професията журналист не бе феминизирана, тя доказа, че талантът няма пол. Единствена проби до Мао, написа книгата "Червена звезда над Китай". После бе военна кореспондентка, и то в Арабския свят, където и за мъж е трудно, камо ли за жена. Написа книгата "Иншаллах". В статии в печата тя предрече ислямска вълна, която сере и пикае в християнските черкви. Като военен дописник видях това в Косово. Моят колега в БТА Кольо Захариев преведе "Иншаллах" от италиански, но не му издадоха превода. Let it be!

Аз наум си превеждам "Лет-ит-бе" по три начина: 1. "Карай да върви", 2. "Тури му пепел", 3. "Еби му мамата".

Моцарт бил плеснат в устата. Плеснати има много, но не сме Моцарт. Има специализирани радиостанции, например Mozart Radio излъчва 24 часа Моцарт. Българското национално радио заприлича на тях; ляга и става с "Бийтълс". Едно време търсех и колекционирах "Бийтълс", но когато президентът бракоразводен адвокат Петър Стоянов запя All You Need Is Love, призля ми. Сегашният български президент пък е преродена ирландска пастирка, а най-смешният палячо е премиерът Бойко Борисов. "Лет ит би" в моя превод номер три.

Продължавам да слушам националното радио заради хубавата народна музика, "Каста дива", "На бис българските музиканти" и други предавания, които си заслужават слушането. Другите и наши, и чужди радиа и телевизии са мъка. Разчекват се да лъжат. Те backfired. Издъниха се вкупом. I believe in yesterday.

Yesterday, all my troubles seemed so far away/ Now it looks as though they're here to stay/ oh, I believe in yesterday. Едно време лютеницата беше по-вкусна, не се правеше от вносен китайски концентрат, вицовете бяха по-смешни, рибата беше по-прясна. Българският премиер Гриша Филипов, съветски възпитаник, произнасяше "година" като "гадина", казваше "Тази гадина Тодор Живков беше в Масква, а другата гадина Леонид Брежнев ще дойде в София". Рибата беше по-прясна, понеже чуехме ли "Пуснали са риба", хуквахме да се наредим на опашка, преди да е свършила. Владо Свинтила преведе Робърт Бърнс: Налей от старото вино/ за миналите дни/. Налей и чашите не брой/. За старата любов - докрай!/ За миналите дни! Аз в тези дни правех "БТА Паралели" с помощта на Владко Аврамов и карикатуристката Вики. В стаята ни влезе преводачът Володя с човек от "Агентство Новостей", което издаваше седмичника "Спутник". Володя донесе "Столичная" и човекът каза: Хайде "Паралели" и на руски. Текстовете са кратки, нищо работа. Володя ще ги превежда. - Ама колко ... - Тираж ли? Да речем 20 милиона. - Ама ... - Добре де, като начало десет... На другия ден в стаята влезе шефът на БТА Лозан Стрелков: "Ти к'во си се разпищолил, к'во си разиграваш коня, бе!" И ме спеши на бърза ръка... "То така не става, първо аз да внеса предложение в отдела ("Печат" на ЦК на БКП) и ... " И после нищо не стана.

А пък преди всичко това на опашката за риба вижте какво стана: Пуснали бяха скумрия. Не зная защо сега в Черно море няма скумрия. Във Варна в казиното едно време пееха "Чируз се мята в морето/ песен любовна той пей/. Месец ти гледаш отгоре/. Мойта скумрия къдей?" В Бургас слагаха скумрията в дървени касетки с лед, на сутринта я разтоварваха на Сточна гара в София, където бях и аз, но аз разтоварвах в депото за колетни пратки и исках, но не можех да пъхна две скумрийки в левия джоб и две в десния, а хамалите от другото депо можеха. Се ла ви. Такъв е животът. На опашката пред рибарницата една мургавелка с тежки плитки дотърча разплакана: Мамо, ела си, ма, че Сталин са насра-а-а... Хората от опашката, за да не прихнат, кой почна да кашля, кой извади кърпичка и започна да имитира изсекване. После властта контролираше дори какви имена дават хората на децата си. Чак през 2002-ра един свободен вече циганин даде на своите близнаци имената Нато и Натолинка. Кристалина Георгиева не я питах дали рожденото й име е Сталинка, понеже беше навалица в японската амбасада, където награждаваха приятелката ми Даниела Кънева с ордена "Изгряващото слънце със златни и сребърни лъчи" - най-високото отличие, което японците дават на чужденец.

Черноморската риба е по-вкусна от всяка друга, която сега купуваме замразена. По този въпрос съм говорил на маса с Йордан Цонев, който е от ДПС Бургас. Това, че пиша, както си говоря на маса, ще да ми е от годините, когато бях хамалин на Сточна гара, поднасям ви извинение, задето миналата седмица, след като САЩ утрепаха сватбари в Йемен и уцелиха болница на "Лекари без граница" в Афганистан, написах "Научете се да стреляте, бе, да ви еб...".

Виновен е и Хемингуей. В "За кого бие камбаната" след жестока въздушна бомбардировка на хълма, на който са републиканците, офицерът на роялистите заповядва на своите войници да прочешат хълма, но те не се вдигат. "Някои офицери сигурно и в тоалетната си командват какво да правят", казва Хемингуей в друга страница. Офицерът вади пистолета, тръгва нагоре по хълма, крещи "Къде сте да еба ваш'та мама." Не поправих Хемингуей. Той бил дописник на "Торонто стар". Роберт Капа бил фоторепортер, заснел републиканец в мига, когато пада прострелян. Имало е... имаше истински военни дописници и фоторепортери. Редакторката ми беше приятелка и културна - Жени Божилова, жената на Николай Хайтов. Каза, че няма мръсни думи, има мръсници серсеми. Но за "Старецът и морето" за редактор ми сложиха по-млад от мен серсем Румен Митков, който после се изнесе в Лондон. Старецът казва на свой приятел, че ако улови, ще му даде от коремното месо на марлина. Митков го поправи на "Ще ти дам от най-хубавото месо на рибата" и ми обясни: Подобрявам ти превода, помагам на читателя. Кипнах: Ти си серсем. Писах на Хемингуей, че се колебая за някои думи, получих отговор, дадох го на Румен да му натрия носа, той го потурчи.

Аман от преводачи, които не са като Владо Свинтила, аман от журналистки, които не са Ориана Фалачи, но се напъват, както Клеър Стърлинг се напъваше да докаже, че българите искали да убият папата. Георги Марков го убиха с "българския" чадър на рождения ден на Тодор Живков. Ана Политковская я убиха на рождения ден на Путин. Восток дело тонкое. Шпионажът също. Не бива един и същи номер два пъти бе, колеги шпиони. Казвам ви го приятелски и заради Георги Марков, който всяка сутрин в 06.30 придружаваше леля ми до фабрика "Победа", където правеха вакса за обувки. Там тя беше приемчик, той инженер технолог.

Поврага!



DI copyright