:: Разглеждате вестника като анонимен.
Потребител:
Парола:
Запомни моята идентификация
Регистрация | Забравена парола
Чува се само гласът на енергийните дружества, допълни омбудсманът
Манолова даде петдневен ултиматум на работодателите да предвижат проекта
От ВМРО и „Атака” обявиха, че няма да подкрепят ГЕРБ и ще гласуват против предложението
Платформата протестира срещу бъдещия закон за авторското право в онлайн средата
Корнелия Нинова споделяла идеите на Джоузеф Стиглиц
Дванайсет момчета може да прекарат месеци блокирани в пещера в Тайланд (видео)
СТАТИСТИКИ
Общо 433,174,078
Активни 199
Страници 18,890
За един ден 1,302,066
Писмо от “България” 1

Три превода на “Let it be”

Димитри Иванов
Приятели, читатели и издатели ме питат защо не пиша книги. Краткият отговор е: Защото не искам. По-дългият е веселата песенчица "Пускай погибну безвозвратно. Навек, друзья, навек, друзья". Най-дългият е: Защото споменът за приятели журналисти от ХХ век не ми дава аз да пиша книги.

Австралиецът Джеймс Олдридж умря неотдавна почти столетник в Лондон. Той беше аквалангист (scuba diving). Когато минаваше през София, идваше вкъщи, носеше миниатюрни автомобилчета "мачбокс" за синчето ми Асен. В романите си той предрече какви режими ще има в шейхствата.

Уилфред Бърчет е също австралиец. Написа книгата "На вълнореза на историята" (On the Cutting Edge of History). Първи се добрал до Хирошима след атомната бомба. Седнал на развалините, извадил от раницата мъничката "Хермес-бейби" и започнал: I write this as a warning to the world, пиша това като предупреждение към света... С партизаните от Виетконг изпаднал в кома поради ужилване от скорпион, "чарлитата" му намерили бутилка бира и той се свестил. После свързал "чарлитата" и САЩ да преговарят за мир в Париж. Когато му казах, че имам картбланш да доведа от Виена в София Елиас Канети, Уилфред каза "Идвам с теб, ще ти помагам да го уговорим". Не отидохме. Западни дипломати (шпиони, аз познавах едни, той други) ни казаха, че "сега не е моментът", после моментът отмина, понеже Канети умря.

Ориана Фалачи (Oriana Fallaci) бе легенда в италианската журналистика. И в световната. В години, когато професията журналист не бе феминизирана, тя доказа, че талантът няма пол. Единствена проби до Мао, написа книгата "Червена звезда над Китай". После бе военна кореспондентка, и то в Арабския свят, където и за мъж е трудно, камо ли за жена. Написа книгата "Иншаллах". В статии в печата тя предрече ислямска вълна, която сере и пикае в християнските черкви. Като военен дописник видях това в Косово. Моят колега в БТА Кольо Захариев преведе "Иншаллах" от италиански, но не му издадоха превода. Let it be!

Аз наум си превеждам "Лет-ит-бе" по три начина: 1. "Карай да върви", 2. "Тури му пепел", 3. "Еби му мамата".

Моцарт бил плеснат в устата. Плеснати има много, но не сме Моцарт. Има специализирани радиостанции, например Mozart Radio излъчва 24 часа Моцарт. Българското национално радио заприлича на тях; ляга и става с "Бийтълс". Едно време търсех и колекционирах "Бийтълс", но когато президентът бракоразводен адвокат Петър Стоянов запя All You Need Is Love, призля ми. Сегашният български президент пък е преродена ирландска пастирка, а най-смешният палячо е премиерът Бойко Борисов. "Лет ит би" в моя превод номер три.

Продължавам да слушам националното радио заради хубавата народна музика, "Каста дива", "На бис българските музиканти" и други предавания, които си заслужават слушането. Другите и наши, и чужди радиа и телевизии са мъка. Разчекват се да лъжат. Те backfired. Издъниха се вкупом. I believe in yesterday.

Yesterday, all my troubles seemed so far away/ Now it looks as though they're here to stay/ oh, I believe in yesterday. Едно време лютеницата беше по-вкусна, не се правеше от вносен китайски концентрат, вицовете бяха по-смешни, рибата беше по-прясна. Българският премиер Гриша Филипов, съветски възпитаник, произнасяше "година" като "гадина", казваше "Тази гадина Тодор Живков беше в Масква, а другата гадина Леонид Брежнев ще дойде в София". Рибата беше по-прясна, понеже чуехме ли "Пуснали са риба", хуквахме да се наредим на опашка, преди да е свършила. Владо Свинтила преведе Робърт Бърнс: Налей от старото вино/ за миналите дни/. Налей и чашите не брой/. За старата любов - докрай!/ За миналите дни! Аз в тези дни правех "БТА Паралели" с помощта на Владко Аврамов и карикатуристката Вики. В стаята ни влезе преводачът Володя с човек от "Агентство Новостей", което издаваше седмичника "Спутник". Володя донесе "Столичная" и човекът каза: Хайде "Паралели" и на руски. Текстовете са кратки, нищо работа. Володя ще ги превежда. - Ама колко ... - Тираж ли? Да речем 20 милиона. - Ама ... - Добре де, като начало десет... На другия ден в стаята влезе шефът на БТА Лозан Стрелков: "Ти к'во си се разпищолил, к'во си разиграваш коня, бе!" И ме спеши на бърза ръка... "То така не става, първо аз да внеса предложение в отдела ("Печат" на ЦК на БКП) и ... " И после нищо не стана.

А пък преди всичко това на опашката за риба вижте какво стана: Пуснали бяха скумрия. Не зная защо сега в Черно море няма скумрия. Във Варна в казиното едно време пееха "Чируз се мята в морето/ песен любовна той пей/. Месец ти гледаш отгоре/. Мойта скумрия къдей?" В Бургас слагаха скумрията в дървени касетки с лед, на сутринта я разтоварваха на Сточна гара в София, където бях и аз, но аз разтоварвах в депото за колетни пратки и исках, но не можех да пъхна две скумрийки в левия джоб и две в десния, а хамалите от другото депо можеха. Се ла ви. Такъв е животът. На опашката пред рибарницата една мургавелка с тежки плитки дотърча разплакана: Мамо, ела си, ма, че Сталин са насра-а-а... Хората от опашката, за да не прихнат, кой почна да кашля, кой извади кърпичка и започна да имитира изсекване. После властта контролираше дори какви имена дават хората на децата си. Чак през 2002-ра един свободен вече циганин даде на своите близнаци имената Нато и Натолинка. Кристалина Георгиева не я питах дали рожденото й име е Сталинка, понеже беше навалица в японската амбасада, където награждаваха приятелката ми Даниела Кънева с ордена "Изгряващото слънце със златни и сребърни лъчи" - най-високото отличие, което японците дават на чужденец.

Черноморската риба е по-вкусна от всяка друга, която сега купуваме замразена. По този въпрос съм говорил на маса с Йордан Цонев, който е от ДПС Бургас. Това, че пиша, както си говоря на маса, ще да ми е от годините, когато бях хамалин на Сточна гара, поднасям ви извинение, задето миналата седмица, след като САЩ утрепаха сватбари в Йемен и уцелиха болница на "Лекари без граница" в Афганистан, написах "Научете се да стреляте, бе, да ви еб...".

Виновен е и Хемингуей. В "За кого бие камбаната" след жестока въздушна бомбардировка на хълма, на който са републиканците, офицерът на роялистите заповядва на своите войници да прочешат хълма, но те не се вдигат. "Някои офицери сигурно и в тоалетната си командват какво да правят", казва Хемингуей в друга страница. Офицерът вади пистолета, тръгва нагоре по хълма, крещи "Къде сте да еба ваш'та мама." Не поправих Хемингуей. Той бил дописник на "Торонто стар". Роберт Капа бил фоторепортер, заснел републиканец в мига, когато пада прострелян. Имало е... имаше истински военни дописници и фоторепортери. Редакторката ми беше приятелка и културна - Жени Божилова, жената на Николай Хайтов. Каза, че няма мръсни думи, има мръсници серсеми. Но за "Старецът и морето" за редактор ми сложиха по-млад от мен серсем Румен Митков, който после се изнесе в Лондон. Старецът казва на свой приятел, че ако улови, ще му даде от коремното месо на марлина. Митков го поправи на "Ще ти дам от най-хубавото месо на рибата" и ми обясни: Подобрявам ти превода, помагам на читателя. Кипнах: Ти си серсем. Писах на Хемингуей, че се колебая за някои думи, получих отговор, дадох го на Румен да му натрия носа, той го потурчи.

Аман от преводачи, които не са като Владо Свинтила, аман от журналистки, които не са Ориана Фалачи, но се напъват, както Клеър Стърлинг се напъваше да докаже, че българите искали да убият папата. Георги Марков го убиха с "българския" чадър на рождения ден на Тодор Живков. Ана Политковская я убиха на рождения ден на Путин. Восток дело тонкое. Шпионажът също. Не бива един и същи номер два пъти бе, колеги шпиони. Казвам ви го приятелски и заради Георги Марков, който всяка сутрин в 06.30 придружаваше леля ми до фабрика "Победа", където правеха вакса за обувки. Там тя беше приемчик, той инженер технолог.

Поврага!



DI copyright

 За Rotary Club Христос е най-великият бизнесмен, понеже неговият бизнес, църквата, е на 2 хиляди години и Still Going Strong. Това станало "слоган" на уискито Johnnie Walker.
 Моето първо интервю беше с Балан. Той беше вече почти столетник. Честваха го в СУ, но не в аулата. Той ми каза, че "репортер" е чуждица, обаждащият каквото видял е "обадник". Каза ми "Серсемите ако щат да вярват, обаждай каквото си видял, не крий лицето си, пиши от твое име". Балан е написал "Книга за мене си".
 И фотообективът на Роберт Капа заснел смъртта.
 Хемингуей написал каквото видял с очите си през гражданската война в Испания. На тази снимка той е млад, изгладеният панталон скрива раненото от шрапнели несгъващо се коляно.
134
38301
Дай мнение по статията
СЕГА Форум - Мнения: 
134
 Видими 
13 Октомври 2015 19:23
Владо Свинтила беше пич, макар че поизмисляше. Един свинтил - мярка за добре загубено време. Не като онзи агент на ДС Шурбанов - скучен, злобен, сив човек.
13 Октомври 2015 19:26
Хвала!
13 Октомври 2015 19:31
Аз наум си превеждам "Лет-ит-бе" по три начина: 1. "Карай да върви", 2. "Тури му пепел", 3. "Еби му мамата".
И аз наум си го превеждам по три начина:
1. "3."
2. "2."
3. "1.".
13 Октомври 2015 19:33
ДИ
13 Октомври 2015 19:33
Не като онзи агент на ДС Шурбанов - скучен, злобен, сив човек.


Е, не. Съвсем нормален човек си беше Сашо. Играехме белот с него и жена му - Андрей Данчев и аз. И много хубава приказка се заформяше. Той се промени като се върнаха от САЩ - отказали пушенето тотално! Е, и от партията се отказа, но настанаха други времена. Повече не се виждахме.
13 Октомври 2015 19:36
Те backfired. Издъниха се вкупом. I believe in yesterday.


Абе, чудим се защо тая колонка не се списва изцяло на английски, а само по-сложните думички да се дават в скоби на български. Така ще се спестят напъните на радетелите за чист български език да пишат backfie наместо обратен ефект, например. Или отрицателен ефект ; или нежелан резултат ; или провал...
13 Октомври 2015 19:40
където награждаваха приятелката ми Даниела Кънева с ордена "Изгряващото слънце


приятелката ми
не е в кавички ?!?!
13 Октомври 2015 19:43
Димитри Иванов
13 Октомври 2015 19:43
може и партньор
13 Октомври 2015 19:48
Димитри Иванов,
13 Октомври 2015 19:54
Българският премиер Гриша Филипов, съветски възпитаник, произнасяше "година" като "гадина", казваше "Тази гадина Тодор Живков беше в Масква, а другата гадина Леонид Брежнев ще дойде в София".


13 Октомври 2015 19:58
На автора и каюткомпанията
13 Октомври 2015 20:00
Българският премиер Гриша Филипов, съветски възпитаник, произнасяше "година" като "гадина", казваше "Тази гадина Тодор Живков беше в Масква, а другата гадина Леонид Брежнев ще дойде в София".



13 Октомври 2015 20:01
На опашката пред рибарницата една мургавелка с тежки плитки дотърча разплакана: Мамо, ела си, ма, че Сталин са насра-а-а... Хората от опашката, за да не прихнат, кой почна да кашля, кой извади кърпичка и започна да имитира изсекване.


13 Октомври 2015 20:07
защо тая колонка не се списва изцяло на английски

Weil deutschsprachig Troubadoure Justiz und Kühnheit
13 Октомври 2015 20:12
Да и аз се смях на двата лафа на ДИ
13 Октомври 2015 20:19
Няма ли кой да напише "Лентореза на историята"
13 Октомври 2015 20:33
Прочетох с интерес. Снимковият материал и текста под него е чудесен.
13 Октомври 2015 20:38
"Червена звезда над Китай" - Едгар Сноу, българско издание 1948 година.
Съвпадение на имената? Или грешка? Капанче?
----------------
Сайтът на Генек
13 Октомври 2015 20:45
днес дописката си я бива, браво г-н иванов!
13 Октомври 2015 20:53
Странно,досега си мислех, че "Let it be"означава "Хайде да ядем пчели"
Джимо
13 Октомври 2015 21:04
Едно време лютеницата беше по-вкусна, не се правеше от вносен китайски концентрат, вицовете бяха по-смешни, рибата беше по-прясна.

... а кока колата беше алкохолна напитка и с нея се напиваха американските войници.
... тя (Ориана Фалачи, б.м. - ДЦ) доказа, че талантът няма пол.

Това са го доказали мнозина преди и след нея: като почне човек от Сафо, Сократ (не форумния) и Александър Македонски, мине през Оскар Уайлд, Чайковски, Цветаева и Марлене Дитрих, та чак до Жан Маре, Долче и Габана, Джоди Фостър, Джордж Майкъл, Фреди Мъркюри и Елтън Джон - името им е легион.
13 Октомври 2015 21:14
Едно време и шоколада друг, изядеш едно парче и цяла нощ уха!
13 Октомври 2015 21:28
Сегашният български президент пък е преродена ирландска пастирка, а най-смешният палячо е премиерът Бойко Борисов. "Лет ит би" в моя превод номер три.

За това - орден "Стара планина"!!!
13 Октомври 2015 21:28
Това, че пиша, както си говоря на маса, ще да ми е от годините, когато бях хамалин на Сточна гара, поднасям ви извинение

13 Октомври 2015 21:28
***
13 Октомври 2015 21:50
Слабо, Джеймс, много слабо.
13 Октомври 2015 22:25
Vita brevis, ars longa. Колко вярна е тази сентенция, особено за безсмъртни умове като този на великият Джимбо. Преди 1989 всички които ги показваха по телевизията, бяха нещо като пророци. Въпреки, че повечето джиткаха на платени екскурзии след получаване на благословията на ДС. Но тогава нямаше конкуренция и както знаят пишман капиталистите, това води до калпаво производство. Но къде са те сега, къде са тези пророци от екрана. Къде е Митко, къде е Стефо? Чакат руски стипендии ще кажат лошите. Не, тези хора сега се борят с един основен проблем, те надживяха собственото си безсмъртие. Лошото е, че надживяха и заплатите от онова време. Сега те стоят и леят печатна жлъч, като раздават щедри определения като палячо и ирландски пастири (доста слабо). Знам само, че когато 24 yrs. пишеш доноси срещу пари, не е палячовщина, а чиста гнусотия. Голямата болка на московските стипендианти е факта, че ние успяхме да се откъснем от орбитата на големият брат а те загубиха статуса си на аристокрация. Из грязи в князи, е готино, но обратното е кофти. Преди време, BBC писа за хибридната война, статията я има на сайта им, който знае EN да чете. Тази война има една тактика, разчита на безхаберието и чрез порпаганда еродира обществото. Българските московски стипендианти, като едни малки симпатични ретранслаторчета веднага се tune in, на честотата на Спасская башня и започва еднo словоблудство. Колониална държава, агресори, НАТО и ЕС вън, Украинците са фашисти, Хрушчов е подарил Крим. Нищо, че след първия неуспешен опит да анексират Крим чрез опита за метеж на Юри Мешков, през 1994, руснаците пдописаха договор с който приизнават границите на Украйна. Последва ново споразумение в Будапеща, с което стават гарант за териториалната цялост на Украина. Най накрая 1997 последва още едно споразумение с което те се отказаха от всякакви претенции към Украйна. Да ама не, Джимбо ще ви каже 1954, Хрушчов, Крим е руски и вие ще му вярвате. За стипендиантите договорите не важат. Господарите от зад Неман ги подписват като на майтап, както едно време der deutsch-sowjetische Nichtangriffspakt, oder Hitler-Stalin-Pakt. Или казано на кратко, договор, майтап ама Полша се порадва на съвместният парад на die deutsche Wehrmach und die Рабоче-крестьянская Красная армия в Бресте. Нещо подобно стана и с Украйна, която върна Ур-100 и Рт-23 а после върна и Крим. Добре де, леко струпаха войски по границата и се готвеха за щурм на Киев но... За разлика от Джимбето аз имам приатели в Ростов и от тях знам как преди референдума, всички жп линии са били пълни с влакове, превозващи интересни товари покрити с камуфлаж. Къде го Никита Сергеевич тъдява? Е който знае малко ще възрази,че стипендиантите не искат независимост, а зад Неман. А стипендиантие ще кажат, вие не рзбирате, ние като по умни ще решим. После ще си затраем щастливи. Ние си обичаме при батюшка.
Аз лично не искам да съм зад Неман, нито някой да решава вместо мен. В белокаммена Москва също не искам, те и стипендиантите не искат и мечтаят за на запад. Не искам и да живея в соц. Идилията от преди 1989. Също така не харесвам, когато платени донсници ми говорят за патриотизъм. Малко е странно, поне според мен. Да защитаваш рботодателя си е хубаво, ама чак пък толко .. Иначе, първите чужденци на мястото на взривовете в Хирошима и Нагазаки са агенти на НКВД, които сред многото материали пращат в СССР и една обгорена човеша глава. За подробности, четете спомените на акад. Ю.Б. Харитон. Почитателите, Маринов, Евгениев, Бузовски, Стоиров и Ангелов помолиха да предам поздрави на Джимбо. Препоръчвам и Macallan или Dalmore, само за стипендианти отличници, с препоръка за консумация с мярка!
А на форумците успех и весели Празници,
С уважение от бреговете на Колыма!
13 Октомври 2015 22:29
Всъщност, въпросът не е дали да бъде, или да не бъде. А кое да бъде, и кое да не бъде

armymedia.bg/wp-content/uploads/2015/10/01.page1-40.jpg
13 Октомври 2015 22:33
стефан_26
13 Окт 2015 22:25


13 Октомври 2015 22:36
САЩ утрепаха сватбари в Йемен и уцелиха болница на "Лекари без граница" в Афганистан, написах "Научете се да стреляте, бе, да ви еб...".

**********************************************************

Това го има във всяка война.Има си и термин- collateral damage.Дори и Висоцки има песньовка на тази тема- Артиллерия бьет по своим.
Ама друго си е да се захапят гнъсните американци.Интересно е дали когато в московския кинотеатър, руските спец части пуснаха неправилно дозиран халотан и още "нещо" и убиха над 110 души свои,невинни заложници,ДИ е написал "научете се да тровите, бе, да Ви еб..."

А сегашната българска лютеница не я бива защото не слагат достатъчно пиперково пюре , а наблягат на доматеното и освен това слагат много нишесте за да се сгъсти.Направете си експеримент-извадете около една трета от купешка лютеница,добавете вода в бурканчето до горе,затворете, разклатете енергично и след малко ще имате пак пълно бурканче с лютеница.
Приятна вечер
13 Октомври 2015 22:39
Егати сравнението с театъра , сега последно "грешка" ли е или "анти-терористична " операция ?
13 Октомври 2015 22:40
Майсторе
13 Октомври 2015 22:41
стйефко, като те чета та се чудя отде тая неуморна злоба към автора и тая увереност в безнаказаността ти. Ами дай поне някакви доказателства за вменяемото от теб и подобните ти доносничество на автора, че иначе го удряш на типичната балканска клевета. Не че на мен лично ми пука кой бил и по какви причини - то толкова доказани доносници станаха баш парче деомократи, разделиха вината си (не виното) помежду ни и ни обясниха, че като сме търпели безропотно комунизма сега ще страдаме заслужено. Аз те призовавам да се съсредоточиш върху текста, а след това да си кажеш дали самия ти не си московски стипендиант, па макр и от тия правилните дето от МГИМО през 89 цъфнаха из разни американски фондации...

П.С. Що се отнася до анализа на руската инвазия в Украйна само ще кажа че двойния ти стандарт изкърти и мифките в частната тоалетна на централна гара.
13 Октомври 2015 22:42
Стефчо току що го сложих на игнор , графоманче от не острите .
13 Октомври 2015 22:51
Стефан-26, тръгна по темата, ама после се отвя, заби в трънаците.
Хайде генерирай/ словообразувай/ нещо кратко и ясно.
Не, че конкретно има значение, аз обичам Джимо, чета го от началото.
Но поне да ти е ясна мисълта. Този път. Иначе си добър писател, остър.
13 Октомври 2015 23:11
Типичният точен, ясен, безкомпромисен и увлекателен стил. Наслада за душата. Жив и здрав да си ни, бай Димитри!!!
13 Октомври 2015 23:49
Спомен за една черноморска акула

Предупреждение: тези, които очакват да прочетат за някава епична среща между мен и зловещото рибЕ или някаква иносказателна притча - хич да не си губят времето. По-скоро предлагам една реална история, която обяснява моите чувства към един неотдавна отминал период от историята нашенска. Причината да си спомня тази история намерих в твърдението Джимово относно вкусовите качества на черноморксата риба.

Един мразвит съботен ден на 90 или 91 - за съжаление не си спомням дори дали беше Януари или Февруари се озовах командирован от жена си с нелеката задача да не се връщам без месо в къщи, че детето вече показвало признаци на скорбут (по нейни думи). Та вдигам се аз и обикалям всички възможни месарници и навсякъде удрям на камък (т.е., щандовете по-празни и от московски прилавки по горбачово време - това за московските стипендианти). В един момент, преодолявайки състоянието на хипотемрия се усещам попаднал пред един рибен магазин пред Централна Гара, който кой знае защо имаше табелка на вратата на която някой продавач на надежда бе написал с наплюнчен лилав молв, че зарежда със стока. Та, след един час и половина подскоци от крак на крак успях да проникна в магазинчето, където един мъжага пиеше кафе от термос за празния щанд. В резултат на кратката словесна междуособица получих безценната информация, че риба имало в магазина на Раковски. Та с последни усилия се добрах до него надявайки се ако не намеря риба, то поне да се сгрея при един колега дето обитаваше един от апартаментите над него. И тук читателю - вярваш или не се състоя моята първа и засега последна среща с черноморксата акула или по-точно с едно парче от нея. Няма да описвам балгодарността, която изпитах към съдбата, свръестественото и лично към продавача на който се заклех в задльжнялост до гроб, предложих му да ми се обади по всяко време когато има нужда от здравна консултация и т.н. разчитайки на професионалните си връзки с колеги от МА и т.н. Ще кажа само че виждах себе си в ролята на прегладняла кучка захапала недооглозган кокал подхвърлен от някой до10ноемврийски самаритянин.


И тук, приготви се читателю настъпва кулминацията преопределила целия ми по-нататъшен мироглед и може би съдба. Бидейки в трамвая акулата напомни за себе си издавайки такава миризма, че едно симпатично седящо момиче до което имах честта да стоя, сподели с приятеля си полувъпроса: А бе т май на моя стол някой ще да е повърнал?! Ще ви спестя подробностите около тържествения прием устроен на мен и акулата в къщи. Ще кажа само че бях на крачка да я последвам в етажната боклукчийска шахта където тя се озова в момента в който двамата пристъпихме прага на наследствения апартамент.

Послесловие: Не след дълго зарязах и апартамента и служба и трудовия си стаж, стегнах стария куфар на тейка си, в който натъпках 10 от крадените милиарда и поех по стъпките на дядо - към моето си El Dorado.

Please don't let it be! For the sake of your children.
13 Октомври 2015 23:50
Псувните са привилегия на изпитващите безсилие.
Уверените в силите си не псуват, а действат!
14 Октомври 2015 00:41
Преди 37 години The Rutles пееха All you need is cash.
14 Октомври 2015 01:00
кока колата беше алкохолна напитка и с нея се напиваха американските войници


Глупости! Аз подобна простотия никога не съм чувала, а малко под половината ми живот е минал по времето на тато. Възможно ли е все пак да се придържаме към действителността, без да си измисляме препятствия?Ей, този форум ми разгони фамилията - никога на живо не бях срещала такива борци срещу тато, като тука - направо се чудя, откъде се пръкнаха след "милионния" седесарски митинг на Орлите.
14 Октомври 2015 04:11
Препоръчвам на даскалцековците дето се изживяват кат големи експерти,да попрочетат още малко.В оригиналната рецепта на Кока Кола,има алкохол.
14 Октомври 2015 04:26
Реститути, партийни зетьове и снахи от царски сой, обикновени шарлатани, ментарджии, селски тарикати, кариеристи, нагаждачи и всякакви "репресирани" на спец-снабдяване по татово време - ето това е лицето на "българския" "дисидентин" СДС-оар - а.к.а. Бай Ганю от края 20 век та и до днес. И ви гарантирам, че тоя специмен ще пребъде дори когато от България няма да е останал и спомен. И без да го ровиш мирише, та се не трае.
14 Октомври 2015 04:31
Препоръчвам на даскалцековците дето се изживяват кат големи експерти,да попрочетат още малко.В оригиналната рецепта на Кока Кола,има алкохол.
Ми да де - и даскалът това казва - пияни американски войници. Натряскани с Кока-Кола. На едно мнение сте.
14 Октомври 2015 04:45
Имаше такава карикатура - аз лично съм я виждал публикувана в "демократичните" вестници, НО‌ СЛЕД‌ 10 ноември. От което не следва, че не е била публикувана и преди това нейде около 9-ти Септември. По-голямата част от Американците обаче (пак по сведения от демократичния печат) смятали че филмът "Марсианецът" е правен по действителен случай и не съм забелязал някой да си е оскубал косите по този повод. Ама Ганю, ех Ганю е друга бира. Дето казваше един Бай Асан - прост народ- велика нация... Важното е да се турне у правилния кюп, средствата нямат никакво значение.
14 Октомври 2015 04:47
Той беше аквалангист (scuba diving).
Scuba diver.
Написа книгата "На вълнореза на историята" (On the Cutting Edge of History).
Вълнорез на английски е просто stem. Cutting edge е буквално острие, режещ ръб (но не "вълнорез" ), а преносно - "последна дума на...", "на острието на...", "в авангарда на...", "водещ...", "първопроходец" и пр.
християнските черкви.
"Черкви" е достатъчно.
Аз наум си превеждам "Лет-ит-бе" по три начина: 1. "Карай да върви", 2. "Тури му пепел", 3. "Еби му мамата".
Моцарт бил плеснат в устата.
Цапнат.
Те backfired. Издъниха се вкупом.
What they did backfired – не те самите.
казва Хемингуей в друга страница.
Може би на друга страница? В друга глава?

14 Октомври 2015 05:01
Писах на Хемингуей, че се колебая за някои думи, получих отговор, дадох го на Румен да му натрия носа, той го потурчи.
Мишел Константен? (Сигурно колкото е досадно форумните партньори да питат "ама как фащисаните излъгаха за ОМП в Ирак?", толкова е досадно и аз да питам "ами Мишел Константен?"... The what has called, such has replied).
Георги Марков го убиха с "българския" чадър на рождения ден на Тодор Живков. Ана Политковская я убиха на рождения ден на Путин. Восток дело тонкое. Шпионажът също. Не бива един и същи номер два пъти бе, колеги шпиони.
Ми една школа – КГБ/ДС – кво да правиш... "Българския" правилно е в кавички - чадърът беше съветски, убиецът - италианец, поръчителите - българи. И, Джимо - шпионите не са ти колеги.
14 Октомври 2015 05:10
Ами дай поне някакви доказателства за вменяемото от теб и подобните ти доносничество на автора,
собственоръчно написани агентурни сведения, документи за получени възнаграждения,

14 Октомври 2015 07:04
Стефко и алтер егото му Д,
не по-високо от обувките...
А, и... Прекалено много контрасти на истината сипеш, стефко, прекалено много. Зная - целта е да обсъждаме противопоставянето ти на истините, но няма да стане. Есето е много, много по-интересно от изтърканите празни приказки на някой
-----------------
Сайтът на Генек
14 Октомври 2015 07:23
Едно време лютеницата беше по-вкусна, не се правеше от вносен китайски концентрат, вицовете бяха по-смешни, рибата беше по-прясна.

"Едно време, много отдавна, когато мъжете бяха истински мъже, жените - истински жени, малките зелени същества от Алфа Кентавър - истински малки зелени същества от Алфа Кентавър, а всяка идея за която си струва да умреш беше нова..." - Дъглас Адамс, Пътеводителя, цитат по памет.
Уважаемият автор правилно се ориентира в особеностите на таргет-групата. Може да се добави и нещо от рода на : едно време и перчемите бяха по-буйни, па и ерекцията по-твърда
... Има непоказани мнения ...
Дай мнение по статията
Всички права запазени. Възпроизвеждането на цели или части от текста или изображенията става след изрично писмено разрешение на СЕГА АД