Странен добитък е това средностатистическият поданик на републиката - в момента, в който иззад ъгъла се чуе думата "лайнар", веднага се втурва да види кой интелектуалец пак си е изпуснал нервите.

А зад ъгъла вече се е събрала тълпица и радостно снима с телефоните как на тротоара двама са се хванали за реверите на палтенцата.

- Лайнар - казва единият.

- Дрисльо - отвръща другият.

- Ха така! Време беше някой да му го рече! Кажи му го в очите - радва се тарапаната и снима ли, снима.

Двамата изведнъж се вкопчват един в друг и се търкулват по новичките предизборни плочки да си изяснява отношенията по познатия мъжки начин.

- Под лъжичката, под лъжичката - съветва старчок, който даже си е сложил очилата, за да вижда по-отблизо.

- Казва се слънчев сплит - компетентно отбелязва младеж с бирица в ръка. - Намира се два пръста под гръдната кост и при удар блокира дишането.

- Къде, бе - интересува се единият от търкалящите се по плочките.

- Ей тук - опитва да покаже младежът.

- Не пипай! - виква потърпевшият, върху когото се изпълнява показното. - Това е посегателство върху моя имунитет!

Туй то! Нима вече ги почнахме?

- Колегата е прав - казва другият биещ се. - Можете да показвате, но без да пипате. Това ще е противоконституционен акт! Мога и сам да се оправя с тоя.

- Аз само да се изправя, ще видиш ти - виква натиснатият. - Само на колеги ще ми станеш, правителствена подлога ниедна!

И опитва да ритне с коляно там, където даже в кикбокса не бива да се рита.

- Кво става тук?

Я! Полицай. Това, родната полиция, само знае да разваля джумбуша.

- Кратка схватка, сержант - обясняваме. - Тия нещо делят и не могат да се разберат, пък ние осъществяваме граждански контрол.

- Аз като ви запиша данните, ще видите вие граждански контрол от тука чак до сутринта - казва полицаят. - Ще има да пишете свидетелски показания, докато съмне! Я вие, двамата, ставайте, да не ви почна аз!

- Нямате никакво право! Аз съм с имунитет - казва по-якият, тоя, дето е отгоре.

- И аз съм с имунитет - казва по-слабият, тоя, дето е отдолу. - Вие нямате правомощия да се намесвате в нашите парламентарни отношения. А аз само да си освободя ръката, тоя така ще го млатна...

Полицаят се затруднява.

- И двамата ли?

- Аха - отвръща тоя отдолу, защото горният го души, та не може да каже нищо.

- Бамааму - казва неуставно полицаят и се отдръпва на уставния един метър от биещите се депутати. - Е, това не ми беше идвало на главата. Да беше един, да прибера другия. Ами като са двама имунизирани? Що не се намеси някой от вас, та поне него да арестувам за провокиране на сбиване, преминало в граждански безредици?

Няма улави, разбира се.

- Старши - казва старчето с очилата, - коскоджамити гьостерица ти е дала държавата, само ти се мандахерца на задника - въведи ред, че тролеят се задава, пък тия ще ме ритнат, докато стигна до спирката.

- Нема начин - отвръща нещастно полицаят. - За да въведа ред, ми трябва писмено разпореждане от прокурора, пък - виж кое време е, как да му звъня сега за тая хартия, пък даже да го събудя, докато ми я донесат, тоя ще вземе да го нокаутира, да се свърши простотията и всички доволни да се разотидем по домовете при спазване на нощната тишина и обществения ред, което ви препоръчвам, защото иначе ще взема крути мерки.

- Ега ти полицейската държава - казва отдолният депутатин, който за малко си е освободил гръцмуля.

- Вие я направихте такава - отвръща горният и му млатва още един.

Тарапаната ръкопляска, а заспалото дълбоко в мен от двайсет години репортерче се събужда и пита:

- Сержант, ама на вас наистина ли не ви се бие?

- Уха - казва сержантът. - Само да им падне имунитетът... А на вас?

Не си признавам. Знам, че всичко казано може и евентуално ще бъде използвано срещу мен - я колко телефони светкат наоколо...