:: Разглеждате вестника като анонимен.
Потребител:
Парола:
Запомни моята идентификация
Регистрация | Забравена парола
Чува се само гласът на енергийните дружества, допълни омбудсманът
Манолова даде петдневен ултиматум на работодателите да предвижат проекта
От ВМРО и „Атака” обявиха, че няма да подкрепят ГЕРБ и ще гласуват против предложението
Платформата протестира срещу бъдещия закон за авторското право в онлайн средата
Корнелия Нинова споделяла идеите на Джоузеф Стиглиц
Дванайсет момчета може да прекарат месеци блокирани в пещера в Тайланд (видео)
СТАТИСТИКИ
Общо 438,404,053
Активни 150
Страници 1,038
За един ден 1,302,066

Луди млади си правят селфи от гранит

„Ние сме вечни” е юношеско увеселение с политически подтекст
Снимка: Симон Варсано
Спектакълът е за човешкото, което човек смята за вечно, но с тъга се досеща за неговата крехкост.
Премиера: Театър "София"

Режисьор: Василена Радева



На паметник парти кани публиката "Ние сме вечни" от Кирил Буховски - премиерното заглавие в афиша на Театър "София". Тази пиеса миналата година спечели провелия се там конкурс за съвременна българска драматургия; режисьор е Василена Радева.

Петима току-що завършили гимназията младежи се събират пред един от емблематичните паметници в района на Орлов мост на нещо като прощална среща. Поводът е предстоящото заминаване за Лондон на Вини (Боян Арсов), чиито родители отдавна са се установили там и го очакват. Сценографията на Даниела Николчова едно към едно пресъздава атмосферата, царяща винаги на това добре познато на софиянци място. Място, където скейтбордовете, колелетата, китарите и кенчетата с бира са неизменна част от пейзажа. Както подсказва още първата сцена - специален репортаж, излъчен от водеща телевизия - действието се развива по време на неотдавнашните масови протести в столицата. Постепенно става ясно, че те са не просто фон, а по своеобразен начин рефлектират върху настоящето на героите. "Слънчогледите погледнаха слънцето! - Слънчогледите паднаха в прах", по геомилевски предизвестяват юношите развоя на събитията. Същата съдба имат и много от мечтите им, в противоречие с традиционното схващане, че на младите хора морето им е до колене. В малката компания всеки е влюбен в някого, но никой - в правилния човек. В деня преди изпита в Музикалната академия освирепели протестиращи счупват китарата на Тонката (Антон Григоров). На фотосесията за модел Мила (Дария Симеонова) е отхвърлена, защото вътрешен човек е пробутал свое момиче. Освен че зачеква темите за емиграцията, агресията, шуробаджанащината, спектакълът поставя и проблема за склонността ни да лепим етикети на другите. На всичко онова, създаващо предпоставки натрупаният потенциал да изтече, постановката противопоставя миговете вечност, които всички ние получаваме шанс да изживеем. От това е вдъхновена и финалната сцена, когато героите по своему се увековечават, композирайки пред погледа на зрителя своя собствен паметник.

Пиесата все пак не се стреми да покорява върхове в драматургията, а и не успява да ни създаде усещане за пълнота и завършеност. Причината е вероятно в известна хаотичност на внушенията и в отсъствието на проницатално обобщаващо финално послание. Достойнствата й са, че действието е динамично, стараят се и актьорите - както поотделно, така и като екип. Дария Симеонова, отличена с номинация за "Аскеер", прави най-органичната си досега роля в образа на разхайтената Мила.



733
Всички права запазени. Възпроизвеждането на цели или части от текста или изображенията става след изрично писмено разрешение на СЕГА АД