По дължината на пръстите може да се определи колко пари ще печели човек, а отпечатъците от тях можели да заместят кръвните тестове. Или поне така твърдят някои изследвания, чиито резултати все още са спорни.

Със сигурност обаче, докосвайки се до предметите с пръсти, ние оставяме уникален образец на ДНК. Канадски учени дори са успели да разработят технология, чрез която за 15 минути се извлича генетичен материал и от неясни отпечатъци с едногодишна давност. Следата от пръстите съдържа около 10 нанограма ДНК. А за изследването е достатъчна само 1/10 част от нея, т.е. една милиардна от грама.

Да си направиш отпечатъци на пръстите, вместо да дадеш кръв за проба, звучи повече от привлекателно. И вероятно до няколко години тази технология ще се появи в медицината. Ако обаче хората искат да дават своите отпечатъци. Защото съвременният човек не е склонен да дава толкова конфиденциална информация. Но поне за криминалните разследвания новата технология ще бъде от голяма полза.

Руски учени пък са започнали да



определят по отпечатъците от пръстите ръста и пола на човека,



както и някои други характеристики, които засега се пазят в тайна.

В интернет широко се рекламира интерактивният психологически тест чрез отпечатъци на пръстите. Разбира се, това всъщност е уловка за събиране на пари от най-любопитните и доверчивите. Като начало ви се предлага да изберете един от четирите типа рисунки на всеки един от вашите пръсти. След като ви заинтригуват, ще бъдете помолени да изпратите смс на кратък номер, за да заплатите получения резултат. Не се хващайте на това: резултатът е измислен - все още не е доказана никаква връзка между психологическите особености на човека и рисунката на папилярните линии по неговите пръсти.

За разлика от това, достъпът до секретните сведения по отпечатъците на пръстите отдавна не е фантастика. Тази технология днес се използва нерядко за:

- отключване на врати - вратата се затваря сама, като доближим пръст до скенера и/или въведем ПИН код.

- отключване на мобилния телефон - той "познава" своя собственик по отпечатъците на пръстите и единствено на него дава достъп до менюто.

- възпрепятстване на достъпа до компютъра - скенерът е скрит под мишката и запомня отпечатъците на 5 души. Никой друг освен тях не може да получи достъп до машината.

- блокиране на достъпа до ноутбука - биометричната идентификация регулира не само достъпа до файловете, които се съхраняват в твърдите дискове, но и до сайтовете, на които е регистриран собственикът на компютъра.

- съхраняване на информацията в карта памет - четецът на карти е стандартен уред за разчитане на различните карти памет. Той е оборудван със скенер за отпечатъци - дори вашата карта да попадне в чужди ръце, никой не може да се добере до нейното съдържание.

Отговор на въпроса "Защо природата ни е дарила с папилярни линии на пръстите?" дават френски учени от Сорбоната в Париж, които са открили, че наличието на тези линии увеличава чувствителността на кожата над 100 пъти. Осезателните рецептори на човешката кожа се делят на две големи групи. Първите позволяват да се усети едрата структура, а вторите - дребната. При това тяхната чувствителност е такава, че те могат да "засекат" придвижване на пръста на 0.0025 мм. За да докажат това, учените са създали модели на пръсти от специална гума. Някои от пръстите са били гладки, а други - с копия на папилярни линии. Моделите са били снабдени и с чувствителни датчици и са "докосвали" стъкло с нанесени върху него щрихи. Гладкият пръст е разчитал щрихи на разстояние 1 мм, а "почти истинският" - на разстояние между две съседни папилярни линии.

Не случайно папилярната "шарка" се състои от затворени криви. Благодарение на това в каква посока движим пръста, посоката ще бъде перпендикулярна поне на една от линиите. Това е достатъчно да заработят рецепторите на тънката чувствителност.

С тази неравна повърхност



могат да се задържат гладките предмети -



това е друг плюс на отпечатъците. Ако нямахме папилярни линии, чашите, чиниите, химикалите и останалите предмети с полирана повърхност щяха да се изплъзват от ръцете ни. Тези линии са ни необходими и за по-пълното опознаване на заобикалящия ни свят. Именно в това се крие техният главен биологичен смисъл.

Учени от канадския университет на провинция Алберта твърдят, че по съотношението дължина на показалеца и безименния пръст може да се съди за нивото на агресивност у човека. Колкото по-къс е показалецът в сравнение с безименния пръст, толкова по-шумно и агресивно е склонен да се държи той. Това обаче важи за мъжете. При жените такава закономерност не е установена. Причините за това учените обясняват с вътреутробното развитие на мъжкия организъм. Ако по време на бременността плодът от мъжки пол е подложен на интензивното въздействие на тестостерон, безименният пръст расте по-бързо, отколкото показалеца.

Тази теория почти съвпада с откритието, направено скоро от британски учени от университета "Кембридж", които са установили, че най-успешните брокери на лондонската борса притежават безименни пръсти по-дълги от показалците - за 20 месеца те са работили 11 пъти повече, в сравнение с останалите си колеги.

Друго изследване, проведено от английски учени, показва ,че мъжете, които имат показалец, по-къс от безименния пръст, по-често постигат успехи в спорта и в любовта. Според тях това е логично - тестостеронът отговаря не само за агресията, но и за желанието да се доминира, покорява, завладява, което е еднакво необходимо и на спортиста, и на донжуана.

Но има и по-малко приятни новини - например предположението, че мъжете с къси показалци са с по-висок риск от аутизъм и имунен дефицит.

Разбира се, има някаква логика да се вглеждате в ръцете си. Но все пак не бива да се забравя, че става дума само за предразположеност. В крайна сметка ще бъде ли човек агресивен, успешен, материално обезпечен, зависи най-вече от неговото възпитание, образование и ум.

--------------

Страницата е подготвена със съдействието на zdrave.bg