:: Разглеждате вестника като анонимен.
Потребител:
Парола:
Запомни моята идентификация
Регистрация | Забравена парола
Чува се само гласът на енергийните дружества, допълни омбудсманът
Манолова даде петдневен ултиматум на работодателите да предвижат проекта
От ВМРО и „Атака” обявиха, че няма да подкрепят ГЕРБ и ще гласуват против предложението
Платформата протестира срещу бъдещия закон за авторското право в онлайн средата
Корнелия Нинова споделяла идеите на Джоузеф Стиглиц
Дванайсет момчета може да прекарат месеци блокирани в пещера в Тайланд (видео)
СТАТИСТИКИ
Общо 433,350,347
Активни 154
Страници 12,031
За един ден 1,302,066

Кралят на Испания се произнася в Театър 199

„Дневникът на един луд” има качествата да повтори успеха на култовия „Шинел”
Снимка: Павел Червенков
Героят се зарича да не изчезне просто така от света, като мехур във вода.
Моноспектакъл на Стелиан Радев

Режисьор: Нина Димитрова



Петдесет години след като големият Крикор Азарян постави в Театър 199 "Дневникът на един луд", великият текст на Н.В. Гогол звучи отново от същата сцена. Режисьор на спектакъла, съвместна продукция с театър "Кредо", е Нина Димитрова. В ролята на Попришчин, изиграна вдъхновено навремето от изключителния Наум Шопов, сега влиза завършилият миналата година актьорско майсторство Стелиан Радев. Никой, дори безмилостната тояга на служителя в психиатрията, не може да вразуми героя, че е "мърляв титулярен съветник", а не Фердинанд VII, крал на Испания, както той си е въобразил. Фантазиите му са подхранвани и от славните му съседи по стая: в четиринайсета пребивава крал Луи, а в шеста се вихри Павлов, постоянно разлайващ кучетата.

Публиката потъва в измисления свят на Попришчин, който се явява неговият щит срещу безпощадните атаки на действителността навън. Там, където хората без никаква причина си пакостят един другиму. Където сребролюбието и користта са взели връх над духовното, правейки непосилна битката, която личността води да бъде не сянка на човек, а човек с достойнство.

Зрителите, или "уважаемите поданици", както се обръща към тях Фердинанд VII, направо не вярват на очите си как болничната стая на героя изведнъж оживява. За този "магически" ефект огромен принос има изобретателната сценография, дело на популярния тандем Нина Димитрова и Васил Василев-Зуека, чиято обща идея е създаването на монопиесата. За оформлението на помещението са оползотворени хиляди метри велкро, от което са изработени и множеството елементи, разпръснати върху стените: кръг, квадрат, кръст, ленти с различна дължина. В зависимост от това каква фантазия на Попришчин се разиграва, актьорът отлепва необходимите му елементи, с помощта на които "рисува" или направо скулптурира виденията на героя си. Така само след няколко негови движения на сцената се появяват господарска карета, после и две кученца, разхождани от елегантни дами. В следващия момент самата стая се превръща в църковен олтар, където Попришчин минава под венчило с дамата на сърцето си. Публиката е респектирана от многофункционалността на Стелиан Радев, от когото се изисква пълно сливане с персонажа, но същевременно и да покаже умения на приложник. Висш пилотаж, като се има предвид, че действието протича динамично, придържайки се към ритъма на необузданото въображение на героя.

При все че добре познава творбата на Гогол, зрителят наистина съчувства на клетия Попришчин. Той ли е лудият, или светът навън? И не зависи ли от нас самите да не допуснем животът ни да се превърне в лудница? Пред тези и други въпроси изправя спектакълът, заявка за театрално отличие за талантливата режисьорска работа на Нина Димитрова.
786
Всички права запазени. Възпроизвеждането на цели или части от текста или изображенията става след изрично писмено разрешение на СЕГА АД