България - страната с едни от най-некачествените и най-скъпите спрямо доходите на населението храни, държаща челото по заболеваемост и смъртност от сърдечносъдови болести в ЕС, ще въведе данък "вредни храни". От 2016 г. би трябвало да скочат цените на сладките тестени изделия, бисквитите, вафлите, шоколада, газираните и енергийните напитки, бонбоните, сладоледа, снаксовете, сухите супи и бульони, кетчупа, соевия сос, палмовото сирене, маргарина и всякакви закуски, сандвичи и пържени мезета, приготвяни с трансмазнини. Пакет от най-вредните бисквити би следвало да поскъпне с близо 1 лв., литър кола - с 43 ст., 100 г чипс с 15 ст., килограм "сирене" - с 3.10 лв., баничка - с около 30 ст. Мотивът на здравното министерство е, че това са боклуци, които бавно ни убиват, така че българите трябва да се пренасочат към по-полезни храни. Министър Петър Москов с характерния си стил на мотивация обяви всеки, който не одобрява идеята, за лобист и идиот. "С данък се облагат само храни, за които има по-полезни алтернативи", обясни той.



Има ли алтернатива наистина?



Има, доколкото за част от населението изборът е от какво да умре преждевременно - от инфаркт, от рак или от недохранване. За другата - малко по-заможната, нищо не се променя, защото основните храни си остават също толкова некачествени и пълни с ужасии, колкото са си и сега.

За съществена част от обложените храни като вафли, чипс, енергийни и газирани напитки и изобщо всички с прекомерно съдържание на сол, захар и кофеин, решението за скок на цената е в голяма степен приемливо. Това са си боклуци и ако по-високата цена намали потреблението им, би било чудесно. Малко по-различно стоят нещата с маргарина, сиренето и закуските с трансмазнини. Те не са по-полезни от чипса, но са съществена част от трапезата на най-бедните и хората не ги купуват, защото много им харесват, а защото няма какво друго да ядат. За тези хора алтернатива няма и да им се обяснява, че ядат "убиец на артерии", е доста цинично. Който е решил да ги спасява от инфаркт с недохранване или лишаване от други основни жизнени потребности като отопление през зимата, например, е за гилотината.

Ще оставим настрана и съществения въпрос за контрола върху налагането на данъка. Не звучи достоверно, че регионалните здравни инспекции ще успяват да контролират има ли съответствие между твърденията в етикета на даден продукт и действителното му съдържание. Особено интересно е как ще се облагат и следят баничарниците, кръчмите и заведенията за fast food. По-възможното е, че



ще продължим да ядем боклуци



Дори и чипсът и вафлите да бъдат забранени, всички останали основни и "полезни" храни в България няма да станат по-качествени. Каква полза от това, че някой не се трови със сол от бисквити, при положение че масовият хляб е пълен с нея, да не говорим за колбасите. Алтернативата на сирене с трансмазнини пък е пилешко, телешко, свинско и мляко с антибиотици, хормони, вода и, естествено, сол. У нас ще продължат да се внасят и слагат в колбаси и кайма разни странни животински остатъци, да се пръскат и тровят плодовете и зеленчуците с какви ли не препарати, а етикетите на необложените храни да изобилстват от натриев нитрит, натриев бензоат и мононатриев глутамат. И цялата тази отрова - на цени като във Франция и Англия.

Петър Москов с апломб цитира данните на Световната здравна организация колко вредни и опасни са трансмазнините, солта и захарта. Също и проучванията от Унгария, чийто модел копираме, където за 2 г. продажбите на обложените вредни храни са паднали с 27%. Само че проучвания, ползвани от същата СЗО, казват, че за да има действителна промяна в хранителните навици и ефект върху здравето на хората, скокът на цените на вредните продукти трябва да се съчетае със стимули за производството и покупка на полезните храни. И че все още



няма достатъчно данни за ефекта



от въвеждането на данъка за вредни храни по света. В Унгария може и да са намалели продажбите на чипс, но не знаем дали не са скочили тези на пушен бекон и пресолени салами.

Във Франция хората живеят дълго и в добро здраве и ядат едни от най-качествените храни в Европа, а там данък има само върху безалкохолните. Във Франция обаче ДДС върху основните храни е диференциран и е 5.5%. Във Великобритания ДДС върху храните изобщо няма, в Испания и Италия базовите храни се облагат с 4%, в Холандия 6%, в Германия 7%, в Австрия 10%. Дори Румъния въведе диференциран ДДС за храните. В България обаче той си остава 20% и няма да се пипа. Не се предвиждат и никакви преференции за биопродукция (при цялата условност на това понятие), субсидии или ваучери за плодове и зеленчуци, например. Тоест наистина качествените храни ще си останат бутикови и само за богати. Всички останали ще ядат Е-та, ГМО и 20-годишно ирландско месо.

По отношение на Е-тата Москов обясни, че стига да се докаже, че те наистина вредят, ще има данък и за тях. За момента науката не била категорична. Проучванията обаче са напълно достатъчно, за да е ясно, че консервантите, например, са канцерогенни над определени норми. И понеже сме в България, можем само да се надяваме производителите да са така добри да не ги превишават. Или за по-сигурно - да спрем да ядем салам. А попитан защо направо не се забрани употребата на трансмазнини у нас, Москов обясни с половин уста, че това ще е равнозначно на наказателна процедура от страна на Европейската комисия. С други думи,



и в ЕК са идиоти и лобисти,



щом отказват да приемат колко са вредни трансмазнините и да ги забранят за целия ЕС. Може и така да е.

Факт е, че българите са болни, защото ядат боклуци. Само че те ще продължат да ги ядат и след поскъпването на вафлите и чипса. Защото е много лесно със здравето на децата на уста да наложиш нов данък. Но да се намали друг в името на бъдещето на нацията - абсурд.

Москов и спортният министър Красен Кралев се кълнат, че очакваните 150 млн. лв. приходи от данък "вредни храни" ще отидат за спортни игрища в училищата, за насърчаване на употребата на плодовете и зеленчуците сред децата, за профилактика и лечение на диабет и сърдечносъдови болести. Дали?