Фалитът на КТБ продължава да поражда негативи за публичните финанси. Вчера Евростат преразгледа дефицита на България за 2014 г. и го завиши над два пъти - от отчетените от нашата статистика 2.8 на 5.8% от БВП. Така страната ни попада в групата на държавите със свръхдефицит за 2014 г. От финансовото ни министерство все пак не очакват наказателна процедура заради еднократния характер на проблема.

Причината за промяната е позицията на Брюксел, че заради зависимостта му от държавата приходите и разходите на Фонда за гарантиране на влоговете в банките (ФГВБ) вече трябва да се включат в пресмятането на дефицита. Преди фалита на КТБ и изплащането на гарантираните депозити със заем от държавния бюджет фондът не влизаше в тези сметки.

Ревизията на дефицита не е изненада - още през април тази година Евростат изрази резерви към предоставените от България данни за 2.8% дефицит за 2014 г. Повод за уговорките тогава бе, че Фондът за гарантиране на влоговете не се отчита като част от сектор "Държавно управление". В този сектор, извън държавните органи, общините и социалноосигурителните фондове попадат и финансово и управленски зависими от тях юридически лица като държавните и общинските болници, НКЖИ, БДЖ, Националната компания индустриални зони и др. За тях се приема, че са непазарни производители и приходите, разходите и дълговете им също трябва да се следят. Списъкът се изготвя от Националния статистически институт, като се следва общоевропейска методология.

Вчера не се разбра защо НСИ не е включил ФГВБ в сектор "Държавно управление" след пряката намеса на държавата за финансирането му покрай кризата с КТБ. От институцията обясниха разминаването с методологически затруднения около прилагането на новата европейска система от сметки. Подобни проблеми са имали и други държави. Разяснения за фонда е искала през 2014 г. и Полша, коментира икономистът Георги Ангелов от "Отворено общество". Той допълни, че тази година Евростат е изразил подобни резерви и към Португалия. Ревизията при Португалия е по сходен казус - наливане на средства за разделянето на две и спасяването на част от фалиралата банка "Ешпириту санту", като дефицитът е завишен от 4.5 на 7.2% от БВП.

След ревизията на дефицита за 2014 г. България вече попада в групата на 14 държави от ЕС със свръхдефицит. С по-висок минус от нас са Кипър (с дефицит от 8.9% от БВП), Португалия (7.2% от БВП), Испания (5.9% от БВП). Въпреки отчетения свръхдефицит финансовото министерство не очаква срещу страната ни да започне наказателна процедура, защото поетите от ФГВБ задължения през 2014 г. са еднократни и няма да имат отражение в други години. От МФ изтъкват, че Европейската комисия е имала такава практика и с други държави, отчели свръхдефицит с еднократен характер като Люксембург, Финландия и Белгия. "Не очаквам промяна в отношенията между България и ЕК след тази ревизия. Любопитно ще бъде дали Евростат ще прилага този подход и в други държави извън България", коментира и Георги Ганев от Центъра за либерални стратегии. Сметките показват, че новото третиране на фонда ще има отражение и върху дефицита за 2015 г., защото малка част от депозитите бяха платени със закъснение. "В години, в които няма да покрива разходи, фондът ще влияе положително върху салдото, защото ще се отчитат и приходите му", обясни още Георги Ангелов.



АНАЛОГ

Евростат ревизира сериозно дефицита на България и за 2009 г. Тогава страната ни първо отчете минус в хазната от 1.9% от БВП. От априлските данни на Евростат през 2010 г. изведнъж се оказа, че дефицитът е бил преразгледан и реално е 3.9%. Правителството обясни разминаването с "внезапно" изскочили от чекмеджетата договори, сключени по времето на правителството на Сергей Станишев. В крайна сметка се разбра, че е имало съзнателно отлагане на плащания, за да не се товари дефицитът на касова основа. През октомври 2010 г. дефицитът за 2009 г. бе повторно ревизиран и стигна 4.7% от БВП. Тогава като една от причините бе посочено включването на БДЖ в сектор "Държавно управление".