Следните новини пристигнаха почти едновременно: САЩ и Русия са постигнали споразумение за преки военни договорки с цел да се избягват инциденти във въздушното пространство над Сирия. А в Москва руският президент Владимир Путин приема сирийския диктатор Башар Асад. Дали това не са първите стъпки на една руско-американска коалиция в Сирия? И дали по този начин няма да се намери по-скорошен изход от тази война, а заедно с нея и да се сложи край на бежанската криза, която поставя Европа, особено Германия, пред гигантски предизвикателства? Нищо подобно!

Решаването на бежанската криза в Европа не е сред приоритетните задачи нито на Русия, нито пък на САЩ. И двете страни са по-скоро загрижени за властовата си политика и за опазването на собствените си интереси в региона на Близкия изток. Успешно инсценираната военна акция в Сирия служи на Кремъл за отвличане на вниманието от вътрешнополитически проблеми - като например икономическата криза. В този смисъл битката срещу ислямистите в Сирия просто трябва да замести досегашния образ на врага - "фашистите в Украйна".



Руската и американската външна политика



Във външнополитически план Русия иска да разшири влиянието си в Близкия изток и в момента се опитва да го направи, залагайки на диктатора Асад. Неговото първо пътуване в чужбина от началото на гражданската война през 2011 г. го отведе именно в Москва - при Владимир Путин. А това е ясен сигнал за тази политика на Кремъл. Наивни са всички онези, които се надяват, че Путин все пак би могъл да се откаже от Асад.

Руската политика по отношение на Близкия изток обаче далеч не се изчерпва само с Асад: Москва фактически се присъедини към шиитската ос в Близкия изток (Иран, Ирак, Сирия на Асад и Хизбула в Ливан) срещу сунитските сили в региона, които са концентрирани предимно в Персийския залив и контролираните от "Ислямска държава" части на Ирак и Сирия.

Впрочем не само руската, но и американската политика в Близкия изток често остава недоразбрана. Следвайки традицията на миналите десетилетия, често се изказват предположения, че САЩ и занапред ще продължат да имат активен военен ангажимент в региона.

Само че подобни тълкувания недооценяват новата близкоизточна стратегия на САЩ. От фиаското на американските интервенции в Афганистан, в Ирак, а и в Либия външната политика на Обама си извлече поука и взе остро критикуваното вътре в страната решение за преоценка на тази политика и за концентриране над най-важните национални интереси на САЩ в региона, т.е. сигурността на държавата Израел и преди всичко осуетяването на иранската атомна програма, което беше ознаменувано с историческо споразумение, подписано през лятото.



САЩ се оттеглят от Близкия изток?



Ирак, чието днешно ръководство така или иначе вече следва повече Техеран, отколкото Вашингтон, вече не играе толкова голяма роля за САЩ, както преди. Същото важи и за Саудитска Арабия. Не на последно място и поради факта, че благодарение на американската революция в добива на шистов нефт и газ Щатите днес са отново напълно енергийно независими от чужбина. А това им се случва за първи път от голямата петролна криза през 70-те години насам. Всичко това позволява на Барак Обама да се оттегли от предишната активна роля на Америка в близкоизточния регион - нещо, което често погрешно се тълкува като плод на някаква лична колебливост и слабост.

Поради това не може да се очаква никакъв руско-американски съюз в Сирия. Защо САЩ да правят подобна услуга на руснаците? По-скоро може да се очаква, че ангажиментът на САЩ в Сирия ще продължава да намалява.

И докато Русия с пълна сила се хвърли в шиитско-сунитския религиозен конфликт с отворен край, Америка най-вероятно в бъдеще ще се изтегли от региона. Русия трябва само да внимава, за да не я сполети в този край на света горчивата съдба на американците. За Европа пък това означава, че бежанската криза вероятно ще се обостри още повече - поради очакваното в краткосрочен план задълбочаване на конфликта.