Бях народен представител вече втори ден, а все още не бях използвал имунитета си за нищо градивно. Ясно беше, че това не можеше да продължава още дълго, затова на третия ден станах много рано, слязох пред блока и започнах да блъскам по колите, за да им послушам алармите. Естествено, някакво платено простолюдие се подаде сънено през прозорците, а оня простак от третия етаж дори дотича с бухалка, но като му размахах пред лицето депутатската си карта, да видиш как наведе глава и с подвита опашка се прибра обратно. Докато се качваше по стълбите, разбира се, аз обикалях около него като пинчер около топъл кренвирш, лаех му някакви неща и го приканвах да ми се извини, защото в крайна сметка наглостта трябва да се погазва още в зародиш.

След това се качих в служебната си кола, подкарах с мръсна газ и още на първия светофар минах на червено. Никой не ми обърна внимание, затова дадох на заден, върнах се и още веднъж минах на червено, докато крещях през отворения прозорец нещо за соросоиди и илюминати.

На обяд отидох да изпълня дълга си на народен представител и направих изненадваща проверка в близкия ресторант - пробвах аспержите и манатарките, поинтересувах се от телешкия стек със сос беарнез, инспектирах бутилка червено токайско вино, след което приключих работата си с шоколадово суфле, пълнено с бял шоколад, но долните слуги на американското господство бяха забравили да ми сложат топка ванилов сладолед, с което предизвикаха справедливото ми възмущение. Още повече, че ми донесоха и някаква сметка, която, честна дума - ей ме, кръстя се пред цяла България, искаха да си плащам. Аз! Да си плащам! При положение че повърнах пред очите на управителя - не от количествата, аз нося много, ами положително нещо е било развалено - и да го плащам! Не се бях смял така от дете - с глас и със сълзи. Разбира се, когато дойде партиен екип от любимата ми телевизия, обясних пред камерите с патос на възрожденец, че огромните ми солени сълзи текат от възмущение заради всички неоправдани български граждани и патриоти, които милеят за родината, но стават жертва на яростната американизация, евротолерастите и вмешателството на западните посланици във вътрешните ни работи. След това подадох сигнал, че в заведението разпространяват наркотици и си тръгнах.

Паркирах на две места за инвалиди едновременно, а когато някакъв плужек с елек дойде да ми иска два лева за синя зона, размахах партийната си карта пред майцепродавническото му лице долно, ударих му шамар, разкрещях му се да не ме блъска и го обвиних в хомосексуализъм.

Вечерта, докато се качвах по стълбите към апартамента си, разсеян в патриотични размисли, стъпих на криво и се спънах. Ожулих се малко, но като един истински мъж успях да запазя самообладание. Жена ми ме видя и незабавно се разрида с глас, но след като й споделих, че всъщност в момента не разполагаме с телевизионни камери наоколо, тя кимна и подобно на всяка съпруга на родолюбец, обясни, че пълнените чушки са във фурната, но сме нямали кисело мляко. Умирах от глад, но въпреки това минах през "Пирогов" за една бърза операцийка, след което свиках пресконференция и официално заявих, че възнамерявам да съдя производителя на обувките ми, както и строителя на стълбището в блока, където се бях спънал, в опит за убийство.

На път за вкъщи все пак минах през супера за кисело мляко, защото какво е един патриот без кофичка българско кисело мляко на трапезата си... В крайна сметка взех кофичка френско и кофичка немско, с което за пореден път доказах, че Европа само пречи на родното производство и на kleta majka balgariq като цяло.