|
| Корупцията не е като ерупцията, но пак хвърля прах в очите. |
- Господине - строго започна проверяващият, - при нас постъпиха данни, че сте приемали подкупи. Вярно ли е това?
Другият се олюля:
- Но, моля ви, какво говорите?!
- Какви са отношенията ви с Иванов?
Проверяваният се замисли:
- Аз познавам двама Ивановци - с единия играя "Не се сърди, човече" в неделя сутрин, а другият ми е баджанак...
- Бизнесменът Иванов!
- О, с него отношенията ми са чисто служебни! Следя работата му, проверявам бизнеса му...
- При нас постъпиха данни, че онзи ден той ви е дал подкуп! - зашлеви го с думи служебното лице.
- Обиждате ме, не е вярно!
На масата се появиха доказателства:
- Какво се вижда на тези снимки? Какво ви дава той?
- А, това ли! Знаете ли, онзи ден Иванов дойде при мен и ми каза: "Заповядайте, вие така хубаво контролирате бизнеса ми, толкова сте строг и безкомпромисен, просто нямам думи да ви нахваля пред приятелите ми!". И ми даде дребен подарък. Нали според правилника мога да приема дребен подарък, за да не обидя човека?
- Можете, но на снимката се вижда пачка долари.
Проверяваният бе напълно спокоен:
- Да, човекът ми подари колекция доларови банкноти.
- Но това са само 100-доларови банкноти?!
- Е, не може да ми подари пълна колекция, нали, ще ме лиши от удоволствието да събирам! Той ми даде 100-доларова банкнота, пък аз ще си събера постепенно банкноти от 50, 20, 10, 5 и 1 долара - бе обяснението.
- Не ви е дал една, банкнотите са поне 50! - настъпи отново другият.
- Даде ми повече, за да имам да си менкам с други колекционери.
- Деянието ви е неморално и подсъдно!
Тук вече разследваният рухна, по лицето му се заблъскаха най-разнообразни чувства:
- Но, моля ви, откога колекционерството руши морала и се наказва от закона?! Недейте, натъжавате ме! Тъкмо си припомних детството, когато колекционирах кибритени кутийки, марки и топчета, пък вие искате да ме изкарате престъпник! Кажете, вие никога ли не сте колекционирали нищо?
- Това няма никакво значение!
- Не, важно е! Надникнете в душата си, издухайте праха от избледнелите спомени...
Проверяващият се замисли:
- Е, колекционирал съм... - Той се усмихна. - Снимки на футболни отбори, изрязвах ги от последната страница на вестник "Старт".
И проверяваният се усмихна:
- Значи знаете какво мило занимание е колекционерството. Между другото да ви се намира монета от един лев?
- Чакайте да видя... Да, имам... Защо?
- Точно такава нямам в моята колекция! Хайде да ги менкаме - вие ще ми дадете еднолевката, аз ще ви дам 100-доларова банкнота за вашата колекция! Вижте я каква е зелена!
Колебанието бе кратко:
- Ами... Щом и аз ще ставам колекционер, дайте ми поне 5 банкноти, да имам за размяна.
- Пет? Не са ли много?
- Аз ще ви дам любимата ми еднолевка. Вижте я каква е лъскава!
- Ох, напълно ви разбирам. Ето, заповядайте.
- Благодаря! Еха, вече и аз си имам колекция!
Разделиха се като приятели, съвсем според каноните на жанра.
